Антони Калина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антони Калина
Antoni Kalina
полски езиковед
Antoni Kalina 1898 Langhans.png
фотография от 1898 г.
Роден
Починал
Погребан Украйна

Образование Лвовски университет
Вроцлавски университет
Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област Филология
Работил в Пражки университет,
Лвовски университет
Видни студенти Анджей Гавронски,
Бронислав Губринович,
Людвик Бернацки,
Константи Войчеховски, Стефан Рамулт
Публикации Historia języka polskiego,
Studia nad historią języka bułgarskiego
Антони Калина в Общомедия

Анто̀ни Калѝна (на полски: Antoni Kalina) е виден полски славист и етнограф, основател и пръв председател на Полското етнографско дружество, общественик, общински съветник в Лвов, член на краковската Академия на знанията, ректор на Лвовския университет. Калина е автор на първата научна история на българския език от 1891 година.[1][2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Антони Калина е роден на 23 май 1846 година в Кремпа, днес квартал на Остров Великополски, тогава в Прусия в селското семейство на Симон Калина от Топола Мала и Мариана Костжева от Кремпа.[1] Когато е на шест години, майка му умира от холера и оставя три малки деца. Баща му се жени втори път за Юзефа Томчак, от която има още шест деца.[3] Учи в началното училище в Кремпа, а след това от 1857 година – в Кралската католическа гимназия в Остров. В гимназията като добър ученик печели стипендията „Карол Мацинковски“. На 20 април 1863 година, по време на Полското въстание в руската част на Полша, заедно с група от 60 ученици изпява по време на служба химна „Боже, пази Полша“ и всички са изключени от училището. Родителите му искат да продължи да учи в Кротошин, но Антони бяга към зоната на въстанието, за да се включи в борбата. Според пруски полицейски доклади през май 1863 година Калина пресича пруско-руската граница, но не са известни повече сведения за участието му във въстанието.[3]

Калина продължава образованието си чак след две години в 1865 година в гимназията в Шрем, която завършва в 1867 година.[1] В същата година, противно на желанието на родителите му, които искат да стане свещеник, се записва във Вроцлавския университет, където учи класическа филология, история, полска литература и граматика във Филологическия факултет.[1][4][3] Става член на вроцлавското Литературно-славянско дружество.[3] Във Вроцлав остава три семестъра и след това решава да продължи образованието си в Берлинския университет, където завършва славистика.[3][4] Завършва следването си в Хале през 1872 г. с докторска дисертация, озаглавена „De fontibus apud veteres scriptores, qui ad Sauromatarum res pertinent“ (За източниците от древните писатели, които засягат въпроси, свързани със сарматите).[1][4] В 1873 година полага държавен изпит за педагогическа провоспособност по класическа филология и история.[3] Вероятно поради засилването на Културкампф, Калина избира научната пред педагогическата кариера.[3]

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Антони Калина

В 1874 година със стипендията „Йоахим Лелевел“ на Общество за наукмна помощ на младите на Великото херцогство Познан Калина е изпратен в Пражкия университет, където изучава славянските езици.[3][4][1] В същата година пътува из Бохемия, Словакия и Моравия. Събраните при пътуванията си материали публрикува през 1882 г. на френски под заглавието „La langue des Tziganes slovaques“ (Езикът на словашките цигани). В 1875 година продължава пътуванията си през Сърбия, Босна и Херцеговина и през 1876 г. стига до руската столица Санкт Петербург.[1][3] По време на престоя си в Санкт Петербург посещава лекциите на славистите Измаил Срезневски и Владимир Ламански,[4] като в местните архиви и библиотеки изследва запазените старополски книжовни паметници.[3]

През 1877 година се премества в Лвов, където същата година се хабилитира в университета с труд, озаглавен „Rys historii samogłosek staropolskiego języka w porównaniu z innymi językami straosłowiańskimi“ (Описание на гласните в старополския език в сравнение с другите старославянски езици). През 1878 година е назначен за приват доцент по сравнителна граматика на славянските езици.[1][4] Пише в научните списания като „Пжеглонд Полски“, „Варта“, „Атенеум“, „Пжеглонд Повсечни“, „Бюлетина на Академията на знанията“ и „Пжеводник Наукови и Литерацки“.[4]

В 1883 година издава в Лвов един от най-важните си трудове – „Historia języka polskiego“ (История на полския език)“.[4] През същата 1883 година със стипендия на Краковската академия предприема няколкомесечно изследователско пътуване през българските земи – Княжество България, Източна Румелия и Македония[3] и впоследствие в 1891 година в Краков издава в две части друг важен свой труд – първата история на българския език „Studia nad historią języka bułgarskiego“ (Изследвания върху историята на българския език).[1][5] За заслугите му за изследването на българския език е награден с българския сребърен медал Pro litteris et Artibus.[4]

В 1884 година става член-кореспондент на Краковската академия.[4] В 1888 година е назначен за извънреден професор по сравнителна славянска филология, а в 1892 година – за редовен професор. В същата година става дописен член на Познанското дружество на приятелите на науката. В 1893 – 1894 година е декан на Философския факултет на университета,[4] а през 1904 г. е назначен за ректор на университета, но поради влошено здравословно състояние подава оставка след няколко седмици.[1][4] В 1895 година става редовен член на Краковската академия.[4] Калина е избран за член на Управителния съвет на Педагогическото дружество.[1]

На конгреса на полските писатели и журналисти в Лвов в 1894 година Калина представя инициативата си за създаване на Етнографско общество и на 9 февруари 1895 година – организацията е основана и Калина е в продължение на 10 години е неин председател.[4][1] През април 1895 година Калина основава и органа на дружеството списание „Луд“ (Хора), на което е и редактор.[4]

Калина активно участва в работата на много обществени и благотворителни организации – Дружеството на преподавателите във висшето образование, като в годините 1897 – 1905 е негов президент, Педагогическото дружество, Научно-литературното дружество, за чието основаване в 1896 година в Лвов е инициатор, Дружеството за физическо възпитание на училищната младеж, Общество за подкрепа на освободените затворници, Родителската асоциация, Дружеството за градинарство и пчеларство.[1][4]

През 1896 г. е назначен за член на кралската рада на столичния град Лвов. Като съветник той представя града по време на конгреса на славянските журналисти славянски в Австро-Унгария, който се състои в Прага.[1]

Женен е за Мария Пивковска (1849 – 1944), с която имат три деца: Леон (1893 – 1942), лекар ортопед, втори син, починал в ранна детска възраст, и Цецилия (1900 – 1989).[1]

Сред учениците на Калина са историкът и бъдещ директор на лвовския Осолинеум Лудвиг Бернацки, литературният историк Константи Войчеховски и историкът Бронислав Губринович.[4]

Антони Калина умира внезапно на 6 май 1906 в Лвов. Погребан е в Личаковското гробище, в семейната гробница на Цемневски. През септември 2015 г., по повод 120-та годишнина на Полското етнографско дружество, членовете му поставят на гроба на Калина двуезична плоча, информираща, че в гробницата, че е погребан виден славист и етнограф от Остров Виелкополски.[1]

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Антони Калина
  • O wynalezieniu pisma słowiańskiego przez św. Cyryla[4]
  • W sprawie autentyczności rękopisu królodworskiego[4]
  • Mowa kaszubska jako narzecze języka polskiego[4]
  • O ludach aryjskich i pierwotnej ich ojczyźnie[4]
  • Jana Parum Szulcego Słownik języka połabskiego[4]
  • Przyczynek do historii koniugacji słowiańskiej[4]
  • Żywot św. Wojciecha wobec historii[4]
  • Z puszczy kurpiowskiej[4]
  • O miękkich zgłoskach w języku staropolskim[4]
  • System koniugacji polskiej[4]
  • Artykuły prawa magdeburskiego z rękopisu około 1500 roku[4]
  • Rozbiór krytyczny pieśni Bogarodzica, 1880,[2]
  • La langue des Tziganes slowaques, 1882,[2]
  • Historia języka polskiego, 1883,[2]
  • Historia języka bulgarskiego, 1891,[6]
  • Mowa kaszubska, jako narzecze języka polskiego, 1893.[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Album pisarzy polskich (współczesnych), zebrał i objaśnił S. Demby, Warszawa 1901.
  • Chmielowski P., Zarys najnowszej literatury polskiej (1864 – 1894), Kraków 1895.
  • Dzieje folklorystyki polskiej 1864 – 1918, pod red. H. Kapeluś i J. Krzyżanowskiego, Warszawa 1982.
  • Gawełek F., Bibliografia ludoznawstwa polskiego (reprint), Warszawa 1977.
  • Kołodziejczyk E., Bibliografia słowianoznawstwa polskiego (reprint), Warszawa 1981.
  • Masyk R., Kontakty polskich naukowych towarzystw historycznych Lwowa z historykami Ukraińcami od końca XIX do lat 30. XX w. [w:] Poznańskie Towarzystwo Przyjaciół Nauk a towarzystwa naukowe na ziemiach polskich w XIX i początkach XX wieku, pod red. W. Molika i A. Hinc, Poznań 2012.
  • Orłowicz M., Ilustrowany przewodnik po Lwowie (reprint), Rzeszów 2013.
  • Rocznik Naukowo-Literacko-Artystyczny (encyklopedyczny) na rok 1905 (reprint), Warszawa 1983.
  • Starnawski J., Sylwetki lwowskich historyków lite­ratury, Łódź 1997.
  • Szmyd K., Twórcy nauk o wychowaniu w środowisku akademickim Lwowa (1860 – 1939), Rzeszów 2003.
  • Taszycki W., Kalina Antoni, PSB, t. XI, Wrocław 1964 – 1965.
  • Toczek A., Lwowskie środowisko historyczne i jego wkład w kulturę książki i prasy (1860 – 1918), Kraków 2013.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р Rok 2016 rokiem prof. Antoniego Kaliny. // wlkp24.info, 3 януари 2016. Посетен на 29 април 2016.
  2. а б в г Брокгаузъ, Ф. А., И. А. Ефронъ. Энциклопедический словарь, томъ XIV Калака – Кардамъ. С.-Петербургъ, Типо-Литографія И. А. Ефрона, 1895. с. 31.
  3. а б в г д е ж з и к л м Ostrowianin, który został rektorem. // Gazeta Ostrowska. Посетен на 29 април 2016.
  4. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Kobak, Andrzej. Antoni Kalina (1846 – 1906) Szkic do portretu. // Cracovia Leopolis. Посетен на 29 април 2016.
  5. Вълчанова, Маринела. Българският език сред славянските и балканските езици в концепциите на Антон Калина (автор на първата история на българския език). // Litttera et Lingua Series Dissertationes 1. 2007. ISSN 1312 – 6172.
  6. а б Брокгаузъ, Ф. А., И. А. Ефронъ. Энциклопедический словарь, томъ XIV Калака – Кардамъ. С.-Петербургъ, Типо-Литографія И. А. Ефрона, 1895. с. 32.
     Портал „Полша“         Портал „Полша          Портал „Езикознание“         Портал „Езикознание