Анунаки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анунаки
Шумерски релеф. Релефът се получава след завъртане на цилиндричен печат върху глина, печатът е от 1 хилядолетие пр. Хр. и показва жрец и мъдрец, с подобно на риба облекло, пред стилизирано дърво с диск и полумесец над тях. Зад тази група е друга растителна форма с радиираща звезда или звезден куп (Плеяди) над него. До него е драконът на Мардук с копието на Мардук и символ на Набу над гърба му.
Шумерски релеф. Релефът се получава след завъртане на цилиндричен печат върху глина, печатът е от 1 хилядолетие пр. Хр. и показва жрец и мъдрец, с подобно на риба облекло, пред стилизирано дърво с диск и полумесец над тях. Зад тази група е друга растителна форма с радиираща звезда или звезден куп (Плеяди) над него. До него е драконът на Мардук с копието на Мардук и символ на Набу над гърба му.
Характеристики
Описание група шумерски, акадски, асирийски и вавилонски божества
Анунаки в Общомедия

Анунаки (също Ануна, Ананаки) са група шумерски, акадски, асирийски и вавилонски божества, известни от най-древните писмени източници. Свързани са, а понякога се покриват с Игиги. Като правило, за тях се говори сумарно, без да се посочват конкретни имена. Името означава „от кралска кръв“ или „от кралско потекло“.

Игиги и Анунаки[редактиране | редактиране на кода]

В късния шумеро-акадския пантеон боговете са разделени на две родови групи – Игиги и Анунаки[1]. Към Игигите обикновено са отнасяни главните богове. Анунаките често представят младшите богове[2]; те обитават предимно подземния свят и земята, но понякога също и небесата[1][3]. Разделянето на боговете на Игиги и Анунаки се появява през акадско време[4]. Към младшите богове (Анунаки), изглежда, са били отнасяни боговете от локалните пантеони[4]. Това разделение не е ясно и в широк смисъл означенията на двете групи – Игиги и Анунаки – биха могли да са синоними[5]. Общият брой на Анунаките в източниците варира от 7 до 600, най-често се споменават 50 богове[4].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Наука 1983, с. 281, 454.
  2. Наука 1983, с. 454.
  3. Афанасьева 1991, с. 89.
  4. а б в Афанасьева 1991, с. 90.
  5. Leick 2003, с. 8.
Цитирани източници