Аргирис Митропулос
| Аргирис Митропулос Αργύρης Μητρόπουλος | |
| български писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
Аргирис Николау Митропулос (на гръцки: Αργύρης Νικολάου Μητρόπουλος) е български писател от гръцки произход от втората половина на XX век.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 25 март 1926 година в южномакедонското градче Йерисос. Завършва гимназиално образование в Солун. През април 1941 година прекъсва образованието си и взима участие във войната срещу Нацистка Германия и става партизанин. В 1947 година Митропулос емигрира в Югославия, но в същата година се връща и взима участие в Гражданската война в Гърция, като войник, а по-късно като командир на партизански отряд от Демократичната армия на Гърция.[1]
След разгрома на комунистическите сили, през 1950 година емигрира в България, като работи във фабрики около София и през 1951 – 1952 година е редактор на гръцки емигрантски вестник „Лефтерия“ в София. В 1953 година става български гражданин. Влиза в Българската комунистическа партия. Завършва Военноартилерийското училище в Шумен и служи като офицер в Пловдив и София. В 1963 година завършва журналистика в Софийския университет и от 1964 до 1971 година работи в гръцката редакция на Радио София. Член е на Съюза на българските писатели.[1]
Умира на 7 януари 1978 година.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Окървавени мечти“ (стихове, 1961),
- „Изстрадана радост“ (стихове, 1963),
- „Въпреки смъртта“ (документална повест, 1964),
- „Съдби“ (разкази, 1965),
- „Отворете прозорците“ (стихове, 1967),
- „Помни!“ (стихове, 1968),
- „Един живот отвъд смъртта“ (стихове, 1970),
- „Защо се родих“ (стихове, 1971),
- „Как ме убиха“ (разкази, 1971),
- „Просълзена пролет“ (1974),
- „На път за Колхида“ (разкази, 1974),
- „Мечтата на една роза“ (избрани произведения, 1976),
- „Партизански разкази“ (1978),
- „Зори и залези“ (1979),
- „Последната мечта“ (стихове, 1979),
- „Съдби“ (избрани разкази и новели, 1981),
- „Отвъд смъртта“ (1986).[1]
