Арзава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Hittite Empire.png

Арзава е наименование на регион и политическо образувание (кралство или федерация на местните власти) в западен Анадол през втората половина на второто хилядолетие пр.н.е. (приблизително от края на 15-и век пр.н.е. До началото на 12 век пр.н.е.). Смята се, че ядрото на Арзава е по поречието на река Малък Мендерес (Küçük Menderes) със столица в Апаса, по-късно известна като Ефес. Когато хетите завладяват Арзава, тя е разделена на три хетейски провинции: южна провинция, наречена Мира по поречието на Маандър, която по-късно става известна като Кария; северна провинция, наречена Земя на река Сеха, по поречието на река Гедиз, която по-късно става известна като Лидия; и източна провинция, наречена Хапала[1].

Тя наследява федерацията Асува, която включва и части от западен Анадол, но е завладяна от хетите в 1400 г. пр.н.е.[2] Арзава е западната съседка и съперник на Средното и Новото хетейско царство. От друга страна, тя е в тясна връзка с Ахихиавата от хетските текстове, което съответства на ахейците от Микенска Гърция[3]. Нещо повече, ахейците и жителите на Арзава образуват коалиция срещу хетите в различни периоди[4].

Езиците, които се говорят в Арзава през бронзовата и ранната желязна епоха, не могат да се определят ясно поради недостига на писмени източници на коренното население. По-рано се смята, че езиковата идентичност на Арзава е предимно лувийска, основаваща се на замяната на обозначението Лувия[5] с Арзава в повреден пасаж от копие на законите от хетите[6]. Наскоро обаче се спори, че Лувия и Арзава са две отделни образувания, тъй като Лувия се споменава в хетските закони като част от хетското старо царство, докато Арзава е независима от хетите през този период. Географската идентичност между Лувия и Арзава е отхвърлена или поне хвърлена под съмнение в различни скорошни публикации[7], въпреки че етнолингвистичните последици от този анализ все още не са ясни. Един учен предполага, че в Арзава няма значимо лувианско население, вместо това тя е обитавана предимно от хора, говорещи прото-лидийски и пра-кариански език[8]. Разликата между двата подхода не трябва да се преувеличава, тъй като карианският език принадлежи към лувианския клон на анадолските езици. По този начин присъствието на лувианци в Арзава е общопризнато, но дали елитът на Арзава е от същия произход в тесния смисъл, остава въпрос на дебат.

Според хетски източници, в 1320 г. пр.н.е. Апзава се присъединява към антихетските сили. Хетските царе Шупилулиума I и Мурсил II най-накрая успяват да победят Арзава около 1300 г. пр.н.е. Кралят на Арзава бяга на контролирана от Микена територия. Тогава Арзава е разделена от хетите на васални царства.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. J. David Hawkins (1998). ‘Tarkasnawa King of Mira: Tarkendemos, Boğazköy Sealings, and Karabel.’ Anatolian Studies 48:1–31.
  2. Kelder, Jorrit M. (2004–2005). "Mycenaeans in Western Anatolia". Talanta: Proceedings of the Dutch Archaeological and Historical Society. XXXVI-XXXVII: 49–88. Retrieved 6 November 2013.
  3. Kelder, 2003–2004: p. 66.
  4. Kelder, 2003–2004: p. 54.
  5. Melchert, H. Craig (ed) (2003). The Luwians. Leiden: Brill.
  6. Melchert 2003; Hawkins 1998; Singer 2005; Hawkins 2009.
  7. Hawkins 2013, p. 5, Gander 2017, p. 263, Matessi 2017, fn. 35.
  8. Yakubovich, Ilya. (2010). Sociolinguistics of the Luwian Language. Leiden: Brill. pp. 107-11