Арнегиск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Арнегиск (на латински: Arnegisclus, † 447) е византийски военачалник magister militum per Thracias на Източната Римска империя през 447 г. по времето на император Теодосий II.[1]

Той е колега на Флавий Ардабур Аспар през 440 г.[2][3] През 443 г. той е командир на войската в Тракия и е победен от Атила. [4]

Войската на Атила напада източната част на империята през януари 447 г. Византийският генерал (magister utriusque militiae) Арнегисклус e командир на византийската войска, тръгва от базата си в Марцианопол през 447 г. и напада хуните в Крайбрежна Дакия. [5] В Битката при Утус при река Вит, в днешна България, конят му е убит, той пада от него и е убит. [6][7][8] Марцианопол попада след това в ръцете на хуните.

Арнегиск е баща на Анагаст, 469 г. magister militum на Източната Римска империя, който въстава против император Лъв I.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. John Martindale, John Morris: The Prosopography of the Later Roman Empire. Band 2. Cambridge 1980, S. 151.
  2. Приск, frammento 38.
  3. Марцелин Комес, Chronik, 445-511 (447) XV
  4. Thompson (1996), S. 101–102.
  5. Martindale (1980), p. 151.
  6. Williams (1999) S. 79.
  7. Thompson (1996), S. 101–102.
  8. Rouche 2009, p. 165

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Otto J. Maenchen-Helfen: The World of the Huns. University of California Press, 1973
  • Martindale, J. R. (ed.). The Prosopography of the Later Roman Empire, Cambridge University Press, 1980, vol.2, ISBN 0-521-20159-4
  • Stephen Williams, Gerard Friell: The Rome that Did Not Fall: The Survival of the East in the Fifth Century. Routledge, London u.a. 1999, ISBN 978-0-415-15403-1
  • Edward Arthur Thompson: The Huns. Blackwell, Oxford u.a. 1996, ISBN 0-631-21443-7
  • Michel Rouche, Attila: La violence nomade, Fayard,‎ 2009
  • Arnold Hugh Martin Jones, John Robert Martindale, John Morris: The Prosopography of the Later Roman Empire. Volume II: A.D. 395–527. Cambridge 1980, ISBN 978-0-521-20159-9, S. 151.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]