Арсений IV Йованович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Арсений IV)
Арсений
Арсеније
православен духовник
Роден
1698 г.
Починал
18 януари 1748 г. (50 г.)
Сремски Карловци, Сремски Карловци
ПогребанКрушедолски манастир, Сърбия

Религияправославие
Арсений в Общомедия

Арсений IV Йованович Шакабента (на сръбски: Арсеније IV Јовановић Шакабента) е печки патриарх и първи предстоятел само на Карловачката митрополия в Сремски Карловци. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден през 1698 г. в района на рашката област, т.е. рашка епархия, където е ръкоположен за дякон и презвитер, след което става рашки митрополит и същевременно доверен заместник на печкия патриарх Мойсей Райович. Пребивава в манастира Раваница, от където се прехвърля през Дунава във Фрушка гора. В манастира Връдник, на австрийска земя по това време, събира помощи за Печката патриаршия. [2]

Патриархийският съвет през 1725 г., след смъртта на Моисей, го избира за патриарх – по волята на последния за наследник на трона. [3]

Арсений IV следва политиката на предшественика си и съименник Арсений III – за освобождение на народа си от османска власт, особено в контекста на времето на т.нар. Хабсбургска Сърбия. [4]

По време на последвалата австро-турска война (1737 – 1739), патриарх Арсений влиза в контакт с местните и отвъдунавските (в Бачка по военната граница) водачи на антиосманския бунт. След изтеглянето на османците от Нови Пазар, откъдето са прогонени от Атанасий Рашкович през юли 1737 г., в акт на мъст има предложение Арсений да бъде обесен, но той се спасява с бягство през Ругова към земите на Васоевичите, откъдето се прехвърля на австрийска територия. [5]

След сключването на белградския мир, патриарх Арсений е такъв в изгнание и няма как да се завърне в Печ, а патриаршията установява временната си катедра в Срем. С преместването и установяването си на австрийска територия, патриарх Арсений прекъсва духовните и финансови връзки с метрополията, останала на османска територия. През 1737 г. умира в Карловац местния митрополит Викентий Йованович, и след австрийската загуба на Белград, императрица Мария Тереза със свой акт от 1 октомври 1741 г. потвърждава на Арсений не само в патриаршеското достойнство, но и неговото предстоятелство върху цялото православно и сръбско духовенството на територията на Свещената Римска империя. [6]

По искане на патриарх Арсений, Мария Терезия (през унгарската придворна канцелария) на 18 май 1743 г. потвърждава и старите привилегии дадени от Виена на неговите предшественици – спрямо православния и сръбски народ на австрийска територия. [7]

На 1 декември 1746 г. обаче Мария Тереза съобщава на патриарх Арсений, че без императорско разрешение и присъствие на изричен императорски пратеник – комисар, не може да свиква на австрийска територия църковно-народен събор. [8]

Патриарх Арсений е известен още и с това, че по време на неговото предстоятелство в Сремски Карловци е издигната нова сграда на патриаршията в изгнание, както и църква посветена на Свети Трифон. [9]

По време на предстоятелството му на Карловачката метрополия, на османска територия в Печ е избран за печки патриарх гъркът Йоаникий III. Въпреки това, патриарх Арсений продължава да поддържа връзки с църкви и манастири останали на османска територия. [10]

Патриарх Арсений IV Йованович Шакабента умира на 7 януари 1748 г. в Сремски Карловац и е погребан в манастира Крушедол. [11]

В българската историография този печки патриарх е известен най-вече със спомоществователството за разпространението на книгата „Стематография“, която според историкът на сръбската литература Йован Скерлич е „първата сръбска книга печатана в Австрия“. [12] В патриаршеския титул на Шакабента има също така и добавката „и на българите“. [13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. КРАТАК ПРЕГЛЕД СРПСКЕ ЦРКВЕ КРОЗ ИСТОРИЈУ
  2. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  3. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  4. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  5. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  6. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  7. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  8. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  9. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  10. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  11. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  12. Йордан Иванов. „Българите в Македония“, С., 1917, документ № 75, 1753 г., стр. 187.
  13. Скопската область е останаха българска и подъ духовното владичество на сръбската ипекска патрияршия (1557—1766 год.).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Мойсей Райович печки патриарх (1725 – 1637) Йоаникий III