Асен Николов (фабрикант)

Асен Николов
	Асен Николов
български фабрикант
	Реклама във в-к Светкавица, 1910 г.
Роден	17 август 1885 г. Микре, Княжество България
Починал	1945 г. (59 г.) Аржентина
Националност	българин

Вижте пояснителната страница за други личности с името Асен Николов.

Асен Николов Семов е български фабрикант от първата половина на ХХ век. Основава първата в България парна фабрика за боядисване и избелване на прежди.^[1]

Биография

Роден е на 7 август 1885 г. в село Микре, Ловешко. Син е на Никола Семов-Хъша – участник в националноосвободителното движение, който вербува четници за Ботевата чета и е опълченец в Руско-турската война.^[2]

Асен Николов учи машинно инженерство^[3] в Морско училище във Варна.^[4] Запознава се с текстилната индустрия в Кралство Белгия и през 1909 г. в района на Сес Севмес заедно с П. Вичев открива парна бояджийска фабрика.^[5] През 1914 г. предприятието работи в съдружие с член на семейството варненски финансисти Паница.^[6]

От 21 юли 1918 година Асен Николов е акционер в дружество „Текстил", основано в София. Притежаването на две текстилни фабрики във Варна води до преместване на централата на дружеството в морската столица. Капиталът на дружеството се увеличава шест пъти през следващите години, а дяловото участие на Николов набъбва до 90%.^[7]

През 1919 г. Асен Николов е кандидат за народен представител от Народната партия и попада под медийното внимание относно придобиването на общински строителен терен за предприятието си.^[8] Съосновател и сътрудник на списание „Български техник“,^[9] член на Варненската търговско-индустриална камара от квотата на индустриалците. През 1928 ръководеното от Николов дружество „Текстил“ разполага с две жилищни сгради, в които са настанени 1000 работници. Дружеството закупува общински терен с площ 2000 кв. метра на цена 5 лв. за декар, на който планира да издигне триетажно общежитие за още 2000 работници в памучната си индустрия.^[10] Първи сведения относно обвинения в експлоатация на текстилните работници се появяват в пресата през 1928 г.^[11] През 1929 г. памучната фабрикантът дарява 20000 лв. за изграждането на болнично заведение - диспансер за лечение и профилактика на туберкулозата във Варна.^[12]

През тридесетте години на ХХ век Асен Николов участва активно в морската търговия и износа на жив добитък и месни продукти.^[13] През 1935 в бившата бирена фабрика Николов изгражда хладилна инсталация за съхранение на месни и други продукти, предназначени за износ.^[14] В навечерието на Втората световна война значителни частни дялове от БТПД се концентрират под контрола на варненския индустриалец.^[15]

Литература

Димитров, Димитър. Индустриалецът Асен Николов (1885-1945). Варна, Етикет принт, 2014. с. 64.

Външни препратки

Източници

[1] Светкавица - дигитално копие - 28/03/1910, No. 5, 3 стр.

[2] Асен Николов става един от най-богатите индустриалци, баща му събира четата на Ботев @ mentrend.bg, посетен на 10 януари 2024 г.

[3] Варненски общински вестник - дигитално копие - 13/07/1929, No. 208, 2 стр.

[4] Техника и стопанство - дигитално копие - 01/07/1931, No. 3=4, 33-35 стр.

[5] Светкавица - дигитално копие / 28/03/1910, No. 5, 3 стр.

[6] Економически преглед - дигитално копие - 01/10/1914, No. 3, XIII стр.

[7] Економистъ - 01/01/1940, No. 1, стр. 135-137

[8] Варненско ехо - дигитално копие - 01/11/1919, No. 25, 1 стр.

[9] Български техник - дигитално копие - 01/11/1920, No. 9, 161-162 стр.

[10] Варненски общински вестник - дигитално копие - 06/01/1928, No. 154, стр.1-2

[11] Варненски кореняк - дигитално копие - 01/07/1928, No. 3, 4 стр.

[12] Борба против туберкулозата - дигитално копие - 12/07/1929, No. 1, 1 стр.

[13] Варненски новини - дигитално копие - 12/05/1935, No. 3918, 2 стр.

[14] Варненски новини - дигитално копие - 02/06/1935, No. 3939, 1 стр.

[15] Варненски новини - дигитално копие - 12/01/1935, No. 3799, 1 стр.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]