Направо към съдържанието

Асен Николов (фабрикант)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Асен Николов.

Асен Николов
български фабрикант
Реклама във в-к Светкавица, 1910 г.
Реклама във в-к Светкавица, 1910 г.

Роден
Починал
1945 г. (59 г.)

Националностбългарин

Асен Николов Семов е български фабрикант от първата половина на ХХ век. Основава първата в България парна фабрика за боядисване и избелване на прежди.[1]

Роден е на 7 август 1885 г. в село Микре, Ловешко. Син е на Никола Семов-Хъша – участник в националноосвободителното движение, който вербува четници за Ботевата чета и е опълченец в Руско-турската война.[2]

Асен Николов учи машинно инженерство[3] в Морско училище във Варна.[4] Запознава се с текстилната индустрия в Кралство Белгия и през 1909 г. в района на Сес Севмес заедно с П. Вичев открива парна бояджийска фабрика.[5] През 1914 г. предприятието работи в съдружие с член на семейството варненски финансисти Паница.[6]

От 21 юли 1918 година Асен Николов е акционер в дружество „Текстил", основано в София. Притежаването на две текстилни фабрики във Варна води до преместване на централата на дружеството в морската столица. Капиталът на дружеството се увеличава шест пъти през следващите години, а дяловото участие на Николов набъбва до 90%.[7]

През 1919 г. Асен Николов е кандидат за народен представител от Народната партия и попада под медийното внимание относно придобиването на общински строителен терен за предприятието си.[8] Съосновател и сътрудник на списание „Български техник“,[9] член на Варненската търговско-индустриална камара от квотата на индустриалците. През 1928 ръководеното от Николов дружество „Текстил“ разполага с две жилищни сгради, в които са настанени 1000 работници. Дружеството закупува общински терен с площ 2000 кв. метра на цена 5 лв. за декар, на който планира да издигне триетажно общежитие за още 2000 работници в памучната си индустрия.[10] Първи сведения относно обвинения в експлоатация на текстилните работници се появяват в пресата през 1928 г.[11] През 1929 г. памучната фабрикантът дарява 20000 лв. за изграждането на болнично заведение - диспансер за лечение и профилактика на туберкулозата във Варна.[12]

През тридесетте години на ХХ век Асен Николов участва активно в морската търговия и износа на жив добитък и месни продукти.[13] През 1935 в бившата бирена фабрика Николов изгражда хладилна инсталация за съхранение на месни и други продукти, предназначени за износ.[14] В навечерието на Втората световна война значителни частни дялове от БТПД се концентрират под контрола на варненския индустриалец.[15]

  1. Светкавица - дигитално копие - 28/03/1910, No. 5, 3 стр.
  2. Асен Николов става един от най-богатите индустриалци, баща му събира четата на Ботев @ mentrend.bg, посетен на 10 януари 2024 г.
  3. Варненски общински вестник - дигитално копие - 13/07/1929, No. 208, 2 стр.
  4. Техника и стопанство - дигитално копие - 01/07/1931, No. 3=4, 33-35 стр.
  5. Светкавица - дигитално копие / 28/03/1910, No. 5, 3 стр.
  6. Економически преглед - дигитално копие - 01/10/1914, No. 3, XIII стр.
  7. Економистъ -  01/01/1940, No. 1, стр. 135-137
  8. Варненско ехо - дигитално копие - 01/11/1919, No. 25, 1 стр.
  9. Български техник - дигитално копие - 01/11/1920, No. 9, 161-162 стр.
  10. Варненски общински вестник - дигитално копие - 06/01/1928, No. 154, стр.1-2
  11. Варненски кореняк - дигитално копие - 01/07/1928, No. 3, 4 стр.
  12. Борба против туберкулозата - дигитално копие - 12/07/1929, No. 1, 1 стр.
  13. Варненски новини - дигитално копие - 12/05/1935, No. 3918, 2 стр.
  14. Варненски новини - дигитално копие - 02/06/1935, No. 3939, 1 стр.
  15. Варненски новини - дигитално копие - 12/01/1935, No. 3799, 1 стр.