Направо към съдържанието

Аспазия (поетеса)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Аспазия.

Аспазия
Johanna Emīlija Lizete Rozenberga
латвийска поетеса и драматург
1920 г.
Родена
Йохана Емилия Лизате Розенберга
Област Курландия, Руска империя
Починала
5 ноември 1943 г. (78 г.)
ПогребанаРига, Латвия (Карта)

Националност Латвия
Работилапоет, драматург, политик
Литература
ПсевдонимАспазия
Период1887 – 1943
Жанровепоезия, драма
Направлениеромантизъм
НаградиКомандор на Ордена на Трите звезди, Латвия Кръст за признание, Латвия
Семейство
СъпругЯнис Райнис
Аспазия в Общомедия

Аспазия (на латвийски: Aspazija; истинско име на Йохана Емилия Лизате Розенберга (на латвийски: Johanna Emīlija Lizete Rozenberga), в брака Элза Плиекшане (на латвийски: Elza Pliekšāne); 1865 – 1943) е латвийска поетеса и драматург, съпруга на Янис Райнис[1].

Родена е на 16 март 1865 г.(стар стил) във ферма Даукшас, Залениекска волост.

В своя първи сборник от стихотворения „Червени цветя“, издаден през 1897 г., и в драмите „Жрица“ (1894) и „Сребърен воал“ (1905), Аспазия вплита философски и естетически принципи на романтизма. Тя защитава еманципацията и поддържа социално-демократичните идеи на своя съпруг. Активна феминистка, в творчеството си застъпва нравствения свят на модерната и еманципираната жена. Работи като журналист и заедно със съпруга си превеждат произведения от Гьоте на латвийски. След Революцията в Русия (1905) със съпруга си са принудени да заминат в емиграция в Швейцария до 1920 година. При завръщането си, в родината им е оказан най-сърдечен прием и в тяхна чест са преименувани най-красивите рижки булеварди[2].

Къщата Аспазия в Дубулти (днес част от Юрмала)

Аспазия е избрана в състава на Учредителното събрание на Латвия, включвайки се активно културния и политическия живот на латвийската федерация и дейно отстоявайки правата на жените.

Известна е като автор на текста на песента „За печкою поёт сверчок“ (Зад печката свири щурче), използвана в серийния ТВ филм „Дълга разходка в дюните“.

Умира на 5 ноември 1943 г. селището Дубулти, (днес е част от Юрмала), където живее от 1933 г.

Погребана е в Рига, в историческото гробище „Райнис“.

В чест на поетесата на нейно име е наречена улица в Рига – бул. „Аспазия“.

Мемориал на Райнис и Аспазия в Цюрих
  1. Большая Российская энциклопедия: В 30 т. / Председатель науч.-ред. совета Ю. С. Осипов. Отв. ред С. Л. Кравец. Т. 2. Анкилоз – Банка. – М.: Большая Российская энциклопедия, 2005. – 766 с.: ил.: карт.
  2. История Латвии XX век. 
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Аспазия (поэтесса)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.