Аспазия (поетеса)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аспазия.

Аспазия
латвийска поетеса и драматург
Aspazija. unknown author.jpg
Родена
Йохана Емилия Лизате Розенберга
Област Курландия, Руска империя
Починала
5 ноември 1943 г. (78 г.)
Националност Флаг на Латвия Латвия
Професия поет, драматург, политик
Литература
Псевдоним Аспазия
Период 1887—1943
Жанрове поезия, драма
Направление романтизъм
Награди Командор на Ордена на Трите звезди, Латвия Кръст за признание, Латвия
Семейство
Съпруг Янис Райнис
Аспазия в Общомедия

Аспазия (на латвийски: Aspazija; истинско име на Йохана Емилия Лизате Розенберга (на латвийски: Johanna Emīlija Lizete Rozenberga), в брака Элза Плиекшане (на латвийски: Elza Pliekšāne); 1865 – 1943) е латвийска поетеса и драматург, съпруга на Янис Райнис[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мемориал на Райнис и Аспазия в Цюрих

Родена е на 16 март 1865 г.(стар стил) във ферма Даукшас, Залениекска волост.

В своя първи сборник от стихотворения „Червени цветя“, издаден през 1897 г., и в драмите „Жрица“ (1894) и „Сребърен воал“ (1905), Аспазия вплита философски и естетически принципи на романтизма. Тя защитава еманципацията и поддържа социално-демократичните идеи на своя съпруг. Активна феминистка, в творчеството си застъпва нравствения свят на модерната и еманципираната жена. Работи като журналист и заедно със съпруга си превеждат произведения от Гьоте на латвийски. След Революцията в Русия (1905) със съпруга си са принудени да заминат в емиграция в Швейцария до 1920 година. При завръщането си, в родината им е оказан най-сърдечен прием и в тяхна чест са преименувани най-красивите рижски булеварди[2].

Къщата Аспазия в Дубулти (днес част от Юрмала)

Аспазия е избрана в състава на Учредителното събрание на Латвия, включвайки се активно културния и политическия живот на латвийската федерация и дейно отстоявайки правата на жените.

Известна е като автор на текста на песента „За печкою поёт сверчок“ (Зад печката свири щурче), използвана в серийния ТВ филм „Дълга разходка в дюните“.

Умира на 5 ноември 1943 г. селището Дубулти, (днес е част от Юрмала), където живее от 1933 г..

Погребана е в Рига, в историческото гробище „Райнис“.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В чест на поетесата на нейно име е наречена улица в Рига – бул. „Аспазия“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Большая Российская энциклопедия: В 30 т. / Председатель науч.-ред. совета Ю. С. Осипов. Отв. ред С. Л. Кравец. Т. 2. Анкилоз – Банка. – М.: Большая Российская энциклопедия, 2005. – 766 с.: ил.: карт.
  2. История Латвии XX век. 
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Аспазия (поэтесса)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.