Атанас Илиев (просветен деец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Илиев.

Атанас Илиев
български просветен деец
Снимка от 1915 г. Фото Иван Карастоянов
Снимка от 1915 г. Фото Иван Карастоянов

Роден
Починал
Народен представител в:
V ВНС   XV ОНС   

Атанас Трифонов Илиев е български просветен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 февруари 1852 година в Ески Заара (днес Стара Загора). Учи в гимназия в Стара Загора, Пловдив, Табор, Прага и Белград. От 1874 до 1875 г. е учител в Стара Загора. През 1878 г. учителства в Горна Оряховица. В периода 21 юли – 9 ноември 1878 г. е председател на Окръжния съвет в Елхово, а от 9 ноември 1878 до 31 май 1879 г. е Околийски началник на Елхово.[1] От 1884 до 1885 е окръжен управител на Стара Загора, а през 1885 – 1886 на Шумен. От 1888 до 1892 г. е учител в София. Той е дългогодишен учител и директор на Девическата гимназия в родния си град (1892 – 1900; 1903 – 1905). От 1900 година е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Между 1900 и 1903 г. е началник на училищния отдел при Българската екзархия в Цариград. Депутат е в V ВНС през 1911 г. Умира на 21 февруари 1927 година[2].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сборник за народни умотворения, обичаи и др. Събирани из разни български покрайнини“
  • „Старобългарски речник“
  • „Славянски названия с турски изговор“
  • "Румънска топонимия от славянски произход"
  • „Поглед върху българската нумизматика“
  • "Растенията от българско фолклорно гледище"
  • „Спомени“. София, 1926 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]