Атанас Илиев (просветен деец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Илиев.

Атанас Илиев
български просветен деец
Снимка от 1914 г. Фото Иван Карастоянов
Снимка от 1914 г. Фото Иван Карастоянов

Роден
Починал
Народен представител в:
V ВНС   XV ОНС   

Атанас Трифонов Илиев е български просветен деец.[1] с псевдоними „А.Боруйски“ и „А.Б.“

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 февруари 1852 година в Ески Заара (днес Стара Загора) в семейството на търговец. Учи в класното училище в Стара Загора (1857 – 1868). Учи в гимназия в Пловдив (1868 – 1869), Табор (1869 – 1871). След това се записва да учи славянска филология в Прага до 1872 г. и във Великата школа в Белград (1872 – 1873), като завършва в Прага през 1874 г. От 1874 до 1875 г. е учител в Стара Загора. Тогава участва в подготовката на Старозагорското въстание, за което е арестуван, но по-късно освободен.[2] Живее в Цариград, където редактира в. „Ден“. Учител е във Велико Търново. През 1878 г. учителства в Горна Оряховица. Същата година изкарва курс по руски език в Пловдив. Преводач е на Сливенския губернатор. В периода 21 юли – 9 ноември 1878 г. е председател на Окръжния съвет в Елхово, а от 9 ноември 1878 до 31 май 1879 г. е Околийски началник на Елхово.[3] Между 1879 и декември 1883 г. е секретар началник при Старозагорската префектура. От януари 1884 до ноември 1885 е префект (окръжен управител) на Стара Загора, а в периода декември 1885 – септември 1886 на Шумен. От 1888 до 1892 г. е учител в Девическата гимназия в София. Той е дългогодишен учител и директор на Девическата гимназия в родния си град (1892 – 1900; 1903 – 1905). Уредник на Сборника за народни умотворения, наука и книжнина (СбНУНК) От 1900 година е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. По това време издава сп. „Надежда“. В периода 1895 – 1900 г. е член на висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение. Между 1900 и 1903 г. е началник на училищния отдел при Българската екзархия в Цариград. Депутат е в V ВНС през 1911 г. Умира на 21 февруари 1927 година[4].

Синът му Атанас Илиев е психолог и философ.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сборник за народни умотворения, обичаи и др. Събирани из разни български покрайнини“
  • „Старобългарски речник“
  • „Славянски названия с турски изговор“
  • „Румънска топонимия от славянски произход“
  • „Поглед върху българската нумизматика“
  • „Растенията от българско фолклорно гледище“
  • „Спомени“. София, 1926 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 229.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 287.
  3. Кметове на Елхово
  4. Енциклопедия Съединението 1885

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]