Атанас Илиев (психолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Илиев.

Атанас Илиев
български психолог и философ
Роден
Починал
9 февруари 1985 г. (101 г.)
Научна дейност
Област Психология
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси Естетика, етика

Атанас Атанасов Илиев е български психолог и философ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Стара Загора на 1 декември 1893 г. Следва философия в Русия, Швейцария и Франция. Довършва образованието си в Софийския университет през 1918. Специализира психология във Виена. Учителства в София. В периода (1925 – 1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Сътрудничи в издаването на „Натурфилософска библиотека“ и на списанията „Българска мисъл“, „Златорог“, вестник „Литературен глас“. От 1937 г. е преподавател в Софийския университет, а от 1943 доцент в Скопския университет, след това е и негов ректор. Професор по етика и естетика в Софийския университет (1944 – 1962). Автор е на сборник есета „Между изкуството и живота. Естетически опити“. Умира на 9 февруари 1985 г.

В Централния държавен архив се пазят негови спомени, статии и снимки – ф. 1843к, 1 опис, 476 а.е.[1]

Идеи и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Привърженик на „интелектуалния интуитивизъм“ (Анри Бергсон), опитва да свърже ремкеанството (Йоханес Ремке) с психоанализата. Отделно от това работи в областта на проблемите на етиката и естетиката[2]. Трудове по естетика, история на философията и етиката.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ролята на противоречието във философията на Анри Бергсон, Пловдив, 1921
  • Интуитивната философия като нова форма на интелектуализма, Стара Загора, 1922
  • Загадката на сънищата и психоанализата на Фройда, София 1924 (второ, допълнено издание – 1926)
  • Лимитизъм и монизъм. Философията на К. Ф. Жаков и понятието за безкрайно малкото, София 1925
  • Психоанализа, пансексуализъм, и изкуство. Критически очерк, София, 1926
  • Проблемите на изкуството. От естетическите изследвания към психоаналитическата теория, София, 1926
  • Душа и религиозно съзнание, София, 1928
  • Естетика и грозота. Отвратителното и ужасното в изкуството и живота, София, 1928
  • Двата полюса на човешката душа. Съм психологията на доброто и злото, София, 1929
  • Между изкуството и живота. Естетически опити, София 1932
  • Личност, народност и култура. Статии по философия на културата и социалната етика, София, 1937
  • Философията на Бенедето Кроче, София, 1942

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 358.
  2. Стою Стоев, Фройдизмът и преодоляването му в България, Издателство на БАН, София, 1969, стр. 48.
     Портал „Психология“         Портал „Психология          Портал „Македония“         Портал „Македония