Атинска мерендера
Атинска мерендера | ||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||
Критично застрашен[1] | ||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||
Boiss. & Spruner, 1844 | ||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Атинска мерендера (Merendera attica Spruner ex Tomm.) е многогодишно тревисто растение с бели, светловиолетови или виолетови цветове. В България е познато и като родопска мерендера (Merendera rhodopea Velen.)[2] Родопската мерендера е описана от Йозеф Веленовски (Josef Velenovský), но според други изследователи като Persson, K.[3] и Tutin, T.G. атинската и родопската мерендера са един и същи вид, цитиран от тях само като атинска мерендера. Критично застрашен вид в България.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Многогодишно тревисто растение с грудко-луковица, надземната част е висока от 5 до 15 см. Луковицата е разположена сравнително дълбоко в почвата.[4] Цъфти през най-студените и сурови месеци на годината – декември – февруари, рядко до март [5]. Цветовете са от 1 до 5, бели, светловиолетови или виолетови
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Видът е ендемит за Балканския полуостров, разпространен е само в България и Гърция. Някъде се посочва и Турция.[6]
В България се среща в Средните Родопи (над Асеновград), Тракийска низина (Бесапарски ридове, по възвишенията над с. Исперихово, Пещерско)[7].
Приложение в медицината
[редактиране | редактиране на кода]Атинската мерендера е отровно растение, съдържащо алкалоиди; използва се в медицината.[6]
Мерки за защита на вида в България
[редактиране | редактиране на кода]Видът е включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие под името родопска мерендера (Merendera rhodopaea)[8]. Има изработен от Министерството на околната среда и водите план за опазване за периода 2014 – 2023 г.[6]
В Червената книга на България е растението е включено под името атинска мерендера, в Т. 1. „Растения и гъби“ в категория „Критично застрашен вид“[7].
Целеви вид от проекта „Пилотна мрежа от малки защитени територии за опазване на растения от българската флора по модела на растителните микрорезервати“ (Life08 NAT/BG/000279). В България по този проект са създадени две защитени местности:
- Защитена местност „Находище на атинска мерендера в район Горни Воден“ с площ 3.63 хектара.[9]
- Защитена местност „Находище на атинска мерендера - село Исперихово“ с площ 37.48 хектара[10] в землището на с. Исперихово, общ Брацигово, обл. Пазарджик.
Семена от растението се съхраняват Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Мерки за защита на вида в световен мащаб
[редактиране | редактиране на кода]В Червената книга на България (изд. 2011 г.) и в публикацията „План за действие за опазване на растителния вид Атинска мерендера“[6] е посочено, че видът е включен в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN Red list of Threatened plants) като застрашен в световен мащаб с категорията „Рядък“ (Walter & Gillett, 1998), но към 2021 г. не присъства на сайта на организацията.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Червена книга на Република България. Атинска мерендера. Посетен на 5 декември 2021
- ↑ Родопска мерендера
- ↑ Persson, Karin. Nomenclatural synopsis of the genus Colchicum (Colchicaceae), with some new species and combinations. Дек 2007. с. 165 – 242.
- ↑ д-р Биляна Петрова. Родопска мерендера // Разред Liliales. 13 апр 2020 г. Посетен на 5 дек 2021 г.
- ↑ БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН. Родопска мерендера
- ↑ а б в г МОСВ. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ за опазване на растителния вид Атинска мерендера // „Пилотна мрежа от малки защитени територии за опазване на растения от българската флора по модела на растителните микрорезервати“. 23.12.2014.
- ↑ а б Червена книга на България
- ↑ МОСВ. Закон за биологичното разнообразие // 2018. Архивиран от оригинала на 2021-05-26. Посетен на 2021-12-05.
- ↑ ИАОС. НАХОДИЩЕ НА АТИНСКА МЕРЕНДЕРА В РАЙОН ГОРНИ ВОДЕН
- ↑ ИАОС. НАХОДИЩЕ НА АТИНСКА МЕРЕНДЕРА – СЕЛО ИСПЕРИХОВО
|