Атрибуция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Атрибуцията е концепция в социалната психология, свързана с това, как индивидите обясняват причините за събитията, поведението на другите, а и своето собствено поведение.

Видове атрибуции[редактиране | редактиране на кода]

Хайдер смята, че като активен възприемател на събития, средният човек продължително или спонтанно прави причинни заключения за това, защо се появяват събитията.[1] Тези заключения стават убеждения или очаквания, които позволяват на личността да предсказва и разбира събитията, които наблюдава и преживява. Атрибутивната теория е свързана с това, как индивидите интерпретират събитията и как тези интерпретации са свързани с тяхното последващо поведение.

Двата главни типа атрибуции са: вътрешни и външни. Когато вътрешната атрибуция е направена, причината за дадено поведение е търсена в личността на индивида, нагласите, характера или диспозицията. Когато е направена външна атрибуция, причината за дадено поведение се търси в ситуацията, в която се наблюдава поведението, (тоест индивидът се държи така, поради окръжаващата среда или социалната ситуация). Тези два типа атрибуции водят до много различни възприятия на индивида и поведението (личностната е вътрешна, а ситуационната е външна).[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Heider, Fritz (1958), The Psychology of Interpersonal Relations, New York: Wiley.
  2. Aronson. Social Psychology 106-108