Фриц Хайдер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фриц Хайдер
Fritz Heider
австрийски психолог
Роден
Починал

Образование Грацки университет
Научна дейност
Област Психология

Фриц Хайдер (на немски: Fritz Heider) е австрийски психолог, чиято работа е свързана с гещалт школата. През 1958 г. публикува „Психология на междуличностните отношения“, която систематизира и разширява неговото създаване на теорията за когнитивния баланс и атрибутивната теория.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хайдер е роден на 19 февруари 1896 година във Виена, Австро-Унгария. Неговия подход към по-добро образование е по-скоро случаен и той обикаля свободно Европа, учейки и пътувайки няколко години. На 24 години получава степен от Университета в Грац за иновативното си изследване на каузалната структура на възприятието.

През 1930 г. на Хайдер е предложена възможността да извърши изследване в училището за глухи Кларк в Нортхамптън. Тази перспектива е особено привлекателна за него, защото Курт Кофка, един от основателите на гещалт психологията работи в Колежа Смит (Heider, 1983).

В Нортхамптън среща бъдещата си съпруга Грейс (по баща Мур). Грейс е един от първите хора, които Хайдер среща в САЩ. Като асистент на Кофка, тя помага на Хайдер да си намери апартамент в Нортхамптън и го запознава с предградията (Heider, 1983). Те се омъжват през 1930 г. като брака им трае повече от 50 години, като имат три деца: Карл, Йон и Щефан (по ред на раждане).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Fiske, S.T., & Taylor, S.E. (1991). Social cognition (2nd ed.). New York: McGraw-Hill.
  • Heider, F. (1944). Social perception and phenomenal causality. Psychological Review, 51, 358 – 374.
  • Heider, F, & Simmel, M. (1944). An experimental study of apparent behavior. American Journal of Psychology, 57, 243 – 259.
  • Heider, F. (1958). The psychology of interpersonal relations. New York: John Wiley & Sons.
  • Heider, F. (1983). The life of a psychologist: An autobiography. Lawrence, KS: University of Kansas Press.
  • Jones, E.E. (1979). The rocky road from acts to dispositions. American Psychologist, 34, 107 – 117.
  • Jones, E.E. (1990). Interpersonal perception. New York: Freeman.
  • Ross, L. (1977). The intuitive psychologist and his shortcomings: Distortions in the attribution process. In L. Berkowitz (Ed.), Advances in experimental social psychology (Vol. 10, pp. 173 – 220). Orlando, FL: Academic Press.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]