Атрибутивна теория

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Атрибутивната теория е социално психологическа теория развита от Фриц Хайдер, Харолд Кели, Едуард Джоунс и Лий Рос.

Теория е свързана с начините, по които хората обясняват (или атрибутират, приписват) поведението на другите или на себе си (самоатрибуция) с нещо друго. Тя разглежда как индивидите „атрибутират“ причините за събитията и как това когнитивно възприятие влияе на тяхната полезност в организация.

Ковариационна теория[редактиране | редактиране на кода]

Развита от Харолд Кели, тя изследва как хората решават дали ще бъдат направени вътрешни или външни атрибуции.

Теорията разделя начините по който хората атрибутират причините на два вида/

  • „Външната“ или „ситуационна“ атрибуция определя причината във външен фактор, като времето.
  • „Вътрешната“ или „дисципозиционна“ атрибуция определя причината вътре в човека, като собственото ниво на интелигентност или други променливи, които правят индивида отговорен за събитието.

Ковариационният модел е разработен от Кели.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]