Аугуст Ландмесер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
August-Landmesser-Almanya-1936.jpg

Аугуст Ландмесер (роден на 24 май 1910 г., изчезнал безследно на 17 октомври 1944 г., обявен за мъртъв през 1949 г.) е работник от корабостроителния завод „Блом + Фос“ в Хамбург, Германия.

Известен е с отказа си да направи хитлеровия поздрав на церемонията по пускането по вода на бойния кораб „Хорст Весел“ на 13 юни 1936 г.[1] Моментът е запечатан на известна фотография (виж отдясно).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аугуст Ландмесер е единственото дете на Аугуст Франц Ландмесер и Вилхемине Магдалене (по баща Шмидпот). През 1931 г., с надеждата, че това ще му помогне в търсенето на работа, става член на нацистката партия. През 1935 г., когато се сгодява за еврейката Ирма Еклер, е изключен от партията. Двамата се разписват в Хамбург, но Нюрнбергските закони, приети месец по-късно, правят брака им невалиден. На 29 октомври 1935 г. се ражда първата им дъщеря Ингрид.

Станалата известна фотография, на която мъж, за когото се смята, че е Ландмесер, отказва да поздрави по нацистки, е направена на 13 юни 1936 година.

През 1937 г. Ландмесер и Еклер опитват да избягат в Дания, но са задържани. Тя отново е бременна, а той е обвинен по нацистките расови закони и осъден през юли 1937 г. за „обезчестяване на расата“. Пледира, че нито той, нито съпругата му са пълни евреи и е оправдан по липса на доказателства на 27 май 1938 г. Предупреден е от съда, че при повторен процес ще получи многогодишна присъда. Двойката продължава да афишира връзката си и на 15 юли 1938 г. Аугуст Ландмесер отново е арестуван и осъден на 2,5 години в концентрационния лагер Бьоргермор.

Ирма Еклер е задържана от Гестапо и е затворена в лагера Фулзбютел (където се ражда втората им дъщеря Ирене). Оттам е прехвърлена в лагера в Ораниенбург, после в женския концентрационен лагер в Лихтенбург и накрая в женския концентрационен лагер в Равенсбрюк. Децата им първоначално са предадени на градски сиропиталища. На Ингрид е позволено да живее с баба си по майчина линия. Ирене е изпратена при приемни родители през 1941 г. След смъртта на баба ѝ през 1953 г. Ингрид също е настанена при приемни родители. Смята се, че майка им Ирма Еклер е вкарана в т.нар. „център за евтаназия“ в Бернбург през февруари 1942 г., където вероятно попада сред 14 000-те убити. При следвоенната обработка на документацията е обявена за мъртва от 28 април 1942 г.

Ландмесер е освободен от затвора на 19 януари 1941 г. Става работник в компанията „Пюст“, която се занимава с товарни превози. Компанията има клон във фабриката „Хайнкел-Верке“ във Варнемюнде.[2] През февруари 1944 г. е зачислен в наказателен батальон – 999-и крепостен пехотен батальон. Обявен е за изчезнал при бойните действия: най-вероятно е убит по време на битка в Хърватия на 17 октомври 1944 г. И той, като съпругата си, е обявен за мъртъв едва след войната, през 1949 година.

Бракът на Аугуст Ландмесер и Ирма Еклер е признат за валиден от Сената на Хамбург със задна дата през лятото на 1951 г.: през есента на същата година Ингрид приема името Ландмесер (Ирене запазва фамилията Еклер).

Публичен отзвук[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 г. Ирене Еклер публикува книгата „Законът за защита 1935–1958: Преследването на едно семейство за „обезчестяване на расата“ (на немски: Die Vormundschaftsakte 1935–1958: Verfolgung einer Familie wegen "Rassenschande") Този труд върху историята на нейното семейство включва голямо количество оригинални документи от въпросното време, включително писма от майка им и от държавни институции.

Фотография, направена на 13 юни 1936 г., с фигура, за която се смята, че е Аугуст Ландмесер, е публикувана на 22 март 1991 г. в Die Zeit. Изобразява голямо събиране на работници на фабриката „Блом + Фос” в Хамбург по случай пускането по вода на тренировъчния кораб „Хорст Весел”. Хората от снимката изпълняват нацисткия поздрав, с изключение на мъж в тълпата, застанал с ръце, кръстосани пред гърдите.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Wolfgang Benz: A concise history of the Third Reich. Transl. by Thomas Dunlap (p. 122)
  • Irene Eckler: The Guardianship Act 1935–1958. Horneburg Verlag, Schwetzingen 1966, ISBN 3-9804993-0-8
  • Irene Eckler: A Family Torn Apart by “Rassenschande”. Horneburg Verlag, Schwetzingen 1998, ISBN 3-9804993-2-4

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Simone Erpel: Zivilcourage: Schlüsselbild einer unvollendeten „Volksgemeinschaft“. In: Gerhard Paul (Hrsg.): Das Jahrhundert der Bilder, Bd. 1: 1900–1949, Göttingen 2009, S. 490–497, ISBN 978-3-89331-949-7
  2. Verbotene Liebe | Father reported missing. Forschungs- und Arbeitsstelle "Erziehung nach/über Auschwitz"
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „August Landmesser“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.