База знания
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Базата знания представлява хранилище за информация, което осигурява средства за събиране, организиране, споделяне, търсене и използване на информация. Тя е организирана така, че да може да се използва и редактира от компютърни програми (машинна обработка) или от нейните потребители и създатели.
Машинна обработка
[редактиране | редактиране на кода]Базите знания, предназначени за машинна обработка, се съхраняват в машинно четим вид, обикновено с цел автоматизиране на дедуктивното извличане на заключения.
Базата знания съдържа разнообразна по вид информация, включително и правила за достъпването на различни части от нея.
Базите знания се създават на различни принципи:
- Като бази от правила „ако условие (с вероятност), тогава резултат или действие“:
ако вали то вземи чадър и облечи връхна дреха иначе...
- Правилата описват знания в логически последователен начин.
- В правилата се използват логически оператори като например И (конюнкция), ИЛИ (дизюнкция), НЕ (отрицание) и др. С помощта на тези оператори се опростява представянето на знанията и става възможно използването на програмни дедуктивни машини, които могат да извличат нови факти и правила от базата знания.
- като бази от фрейми:
Петър това е : човек роден в : гр. Велико Търново роден на : 22 май 1970 г. висок : 180 cm
човек това е : бозайник крака : 2 ръце : 2
бозайник
...
- като бази от множества с вградени функции, в които се реализират някой от горните методи за бази знания:
знания фрейм Петър това е човек роден в гр. Велико Търново роден на 22 май 1970 г. висок 180 cm
човек това е бозайник крака 2 ръце 2
бозайник ...
За разлика от базите данни, базите знания съхраняват много по-разнородна информация.
Базите знания се използват в системи за Изкуствен интелект (ИИ). Такива са експертните системи, които имитират хора, експерти в дадена област, като например в медицината, правото, логистиката и много други. Други системи за ИИ са семантичните мрежи.
Бази знания предназначени за четене от хора
[редактиране | редактиране на кода]Тези бази знания позволяват на хората да използват и споделят разнообразни познания. Обикновено се използват за обмен на информация между служителите в една организация. Те може да съхраняват информация за отстраняване на неизправности, статии, книги, ръководства или отговори на често задавани въпроси. Една текстова система с връзки между отделните знания се нарича „хипертекстова система“. Такава система се реализира например от софтуера на Wiki. Хипертекстови бази знания могат да се използват както чрез персонални компютри, така и от мобилни телефони.
Такива бази знания обикновено съдържат:
- Въпроси и отговори
- „Как да...?“
- Процеси и процедури
- Ръководства
- Справки
- Илюстрации, снимки, схеми и други изображения
- Средства за дизайн и редактиране на базите знания
Реални системи за бази знания
[редактиране | редактиране на кода]- Уикипедия е база знания, предназначена за четене от хора.
- Система, която използва бази от фрейми, е експертната система EURISKO, разработена от Douglas Lenat.
- Много експертни системи на езиците ПРОЛОГ и ЛИСП използват бази от правила. Бази от правила използва и известната система за медицински цели Mycin.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- под ред. В. Л. Стефанюка. "Компьютер обретает разум". Мир, 1990. ISBN 5-03-001277-Х. с. 240. (на руски) Архив на оригинала от 2016-12-30 в Wayback Machine.
- Дочев, Д., Х. Дичев, З. Марков, Г. Агре. Програмиране на Пролог: Основи и приложения. София, Наука и изкуство, 1989. с. 247.