База знания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Базата знания представлява хранилище за информация, което осигурява средства за събиране, организиране, споделяне, търсене и използване на информация. Тя е организирана така, че да може да се използва и редактира от компютърни програми (машинна обработка) или от нейните потребители и създатели.

Машинна обработка[редактиране | редактиране на кода]

Базите знания, предназначени за машинна обработка, се съхраняват в машинно четим вид, обикновено с цел автоматизиране на дедуктивното извличане на заключения.

Базата знания съдържа разнообразна по вид информация, включително и правила за достъпването на различни части от нея.

Базите знания се създават на различни принципи:

  • Като бази от правила „ако условие (с вероятност), тогава резултат или действие“:
ако вали
то вземи чадър и облечи връхна дреха
иначе ... 
Правилата описват знания в логически последователен начин.
В правилата се използват логически оператори като например И (конюнкция), ИЛИ (дизюнкция), НЕ (отрицание) и др. С помощта на тези оператори се опростява представянето на знанията и става възможно използването на програмни дедуктивни машини, които могат да извличат нови факти и правила от базата знания.
  • като бази от фрейми:
Петър
това е		: човек
роден в		: гр.Велико Търново
роден на	: 22.05.1970 г.
висок		: 180 cm
човек
това е		: бозайник
крака		: 2
ръце		: 2
бозайник
...
  • като бази от множества с вградени функции, в които се реализират някой от горните методи за бази знания:
знания
	фрейм
		Петър
			това е
				човек
			роден в
				гр.Велико Търново
			роден на
				22.05.1970 г.
			висок
				180 cm

		човек
			това е
				бозайник
			крака
				2
			ръце
				2

		бозайник
		...

За разлика от базите данни, базите знания съхраняват много по-разнородна информация.

Базите знания се използват в системи за Изкуствен интелект (ИИ). Такива са експертните системи, които имитират хора, експерти в дадена област, като например в медицината, правото, логистиката и много други. Други системи за ИИ са семантичните мрежи.

Бази знания предназначени за четене от хора[редактиране | редактиране на кода]

Тези бази знания позволяват на хората да използват и споделят разнообразни познания. Обикновено се използват за обмен на информация между служителите в една организация. Те може да съхраняват информация за отстраняване на неизправности, статии, книги, ръководства или отговори на често задавани въпроси. Една текстова система с връзки между отделните знания се нарича „хипертекстова система“. Такава система се реализира например от софтуера на Wiki. Хипертекстови бази знания могат да се използват както чрез персонални компютри, така и от мобилни телефони.

Такива бази знания обикновено съдържат:

  • Въпроси и отговори
  • „Как да ...?“
  • Процеси и процедури
  • Ръководства
  • Справки
  • Илюстрации, снимки, схеми и други изображения
  • Средства за дизайн и редактиране на базите знания

Реални системи за бази знания[редактиране | редактиране на кода]

  • Уикипедия е база знания, предназначена за четене от хора.
  • Система, която използва бази от фрейми, е експертната система EURISKO, разработена от Douglas Lenat. Повече за тази система можете да прочетете в Wikipedia en:Eurisko.
  • Много експертни системи на езиците ПРОЛОГ и ЛИСП използват бази от правила. Бази от правила използва и известната система за медицински цели en:Mycin.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ru)) под ред. В. Л. Стефанюка. "Компьютер обретает разум". Мир, 1990. ISBN 5-03-001277-Х. с. 240.
  • Дочев, Д., Х. Дичев, З. Марков, Г. Агре. Програмиране на Пролог: Основи и приложения. София, Наука и изкуство, 1989. с. 247.