База знания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Базата знания представлява хранилище за информация, което осигурява средства за събиране, организиране, споделяне, търсене и използване на информация. Тя е организирана така, че да може да се използва и редактира от компютърни програми (машинна обработка) или от нейните потребители и създатели.

Машинна обработка[редактиране | edit source]

Базите знания предназначени за машинна обработка се съхраняват в машинно-четим вид, обикновено с цел автоматизиране на дедуктивното извличане на заключения.

Базата знания съдържа разнообразна по вид информация, включително и правила за достъпването на различни части от нея.

Базите знания се създават на различни принципи:

  • Като бази от правила "ако условие (с вероятност) тогава резултат или действие":
ако вали
то вземи чадър и облечи връхна дреха
иначе ... 
Правилата описват знания в логически последователен начин.
В правилата се използват логически оператори като например И (конюнкция), ИЛИ (дизюнкция), НЕ (отрицание) и др. С помощта на тези оператори се опростява представянето на знанията и става възможно използването на програмни дедуктивни машини, които могат да извличат нови факти и правила от базата знания.
  • като бази от фрейми:
Петър
това е          : човек
роден в         : гр.Велико Търново
роден на        : 22.05.1970 г.
висок           : 180 cm
човек
това е          : бозайник
крака           : 2
ръце            : 2
бозайник
...
  • като бази от множества с вградени функции, в които се реализират някой от горните методи за бази знания:
знания
        фрейм
                Петър
                        това е
                                човек
                        роден в
                                гр.Велико Търново
                        роден на
                                22.05.1970 г.
                        висок
                                180 cm

                човек
                        това е
                                бозайник
                        крака
                                2
                        ръце
                                2

                бозайник
                ...

За разлика от базите данни, базите знания съхраняват много по-разнородна информация.

Базите знания се използват в системи за Изкуствен интелект (ИИ). Такива са експертните системи, които имитират хора-експерти в дадена област, като например в медицината, правото, логистиката и много други. Други системи за ИИ са семантичните мрежи.

Бази знания предназначени за четене от хора[редактиране | edit source]

Тези бази знания позволяват на хората да използват и споделят разнообразни познания. Обикновено се използват за обмен на информация между служителите в една организация. Те може да съхраняват информация за отстраняване на неизправности, статии, книги, ръководства или отговори на често задавани въпроси. Една текстова система с връзки между отделните знания се нарича хипертекстова система. Такава система се реализира например от софтуера на Wiki. Хипертекстови бази знания могат да се използват както чрез персонални компютри, така и от мобилни телефони.

Такива бази знания обикновено съдържат:

  • Въпроси и отговори
  • Как да
  • Процеси и процедури
  • Ръководства
  • Справки
  • Илюстрации, снимки, схеми и други изображения
  • Средства за дизайн и редактиране на базите знания

Реални системи за бази знания[редактиране | edit source]

  • Уикипедия е база знания предназначена за четене от хора.
  • Система, която използва бази от фрейми е експертната система EURISKO разработена от Douglas Lenat. Повече за тази система можете да прочетете в Wikipedia en:Eurisko.
  • Много експертни системи на езиците ПРОЛОГ и ЛИСП използват бази от правила. Бази от правила използва и известната система за медицински цели en:Mycin.
  • В настоящия момент пример за бази от множества, в които могат да се реализират бази от фрейми и бази от правила е ZZZ Base.

Източници[редактиране | edit source]

  • ((ru)) под ред. В. Л. Стефанюка. "Компьютер обретает разум". Мир, 1990. ISBN 5-03-001277-Х. с. 240.
  • Дочев, Д., Х. Дичев, З. Марков, Г. Агре. Програмиране на Пролог: Основи и приложения. София, Наука и изкуство, 1989. с. 247.