Дизюнкция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дизюнкцията , представена чрез диаграмите на Вен като обединение на множества: нещата, които са А или В

Дизюнкция се нарича както едно сложно изречение, възникнало от свързването на две и повече изречения чрез съюза „или“ (които в случая се явяват негови „подизречения“, наричани „дизюнкти“), така и самият съюз „или“, разбиран в смисъла на логическа частица или логически оператор, който създава следната истинностно-функционална зависимост: едно дизюнктивно изречение е истинно (има стойност по истинност И), когато поне едно от неговите подизречения е истинно, и неистинно (има стойност по истинност Н), когато всички от тях са неистинни. За да се различават дизюнкцията в смисъла на специфичен вид сложно изречение и дизюнкцията в смисъла на логически оператор, някои автори запазват думата „дизюнкция“ само за сложното изречение и говорят за оператора с термина „дизюнктор“. Символният израз на дизюнктора е знакът . Условията за истинност на една дизюнкция между изреченията и могат да се посочат чрез следната таблица:

аргумени функция
И И И
И Н И
Н И И
Н Н Н

където колонките под и показват във всеки ред съответното разпределение на техните стойности по истинност, а колонката под показва във всеки ред каква е стойността по истинност на за съответното разпределение на стойностите по истинност на и . За една двуместна конюнкция възможните комбинации на стойностите по истинност на и са четири. Затова и получава стойност по истинност в четири случая. Огледалната операция на дизюнкцията е конюнкцията .

Пример за дизюнктивно изречение е: „Слънцето не е изгряло или небето е облачно“ (изразено с дизюнктора: „Слънцето не е изгряло небето е облачно“) с подизречения „Слънцето не е изгряло“ и „небето е облачно“.

Заключенията, които се получават въз основа на значението на дизюнктора, се изследват в пропозиционалната логика. е логическа константа в езика на пропозиционалната логика.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]