Балсам
Балсами (терпентини) се наричат особени сокове, изтичащи от някои растения. Съдържат етерични масла и смоли. Те са неразтворими във вода, за разлика от гумите.[1]
Изложени на въздуха, балсамите изгубват етеричното си масло и се превръщат в смоли. Смолите бързо изветряват и придобиват вид на люспи.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]През тур. balsam < перс. بلساز, което от своя страна е от старогр. βάλσαμον, от финикийски bāśām. Думата е заета и в латинското balsamum, откъдето са западноевропейската и руската форма със -з- вместо -с-.
„Балсам“ преносно има значението на лек, утеха. Ползва се като синоним на аромат.
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Да не се бърка с балсамиране.
От Древността са ползвани различни смоли за лечебни цели.[2] Пример за това е „балсамът от Галаад“, споменат в Стария завет (Бит. 37:25; Езек. 27:17) – ароматна смола, използвана за изцеляване на рани (Бит. 43:11; Ерем. 8:22; 46:11; 51:8)[3] и добивана от храст, растял особено обилно в библейски времена в Галаад (сега – в Кралство Йордания). Балсамовото масло се е ползвало за направата на тамян и благовония и било изключително скъпа стока в Близкия изток. Участва в състава на обредното масло за помазване.[4]
Балсамите имат широко приложение в козметиката (балсами за устни, бои за коса и други). В изобразителното изкуство, при направата на бои, имат приложение само благородните балсами, и то в много малки количества. Същите намират приложение най-много като съставни части на разредителите за маслени бои или на някои от темперните емулсии.
Категории балсам
[редактиране | редактиране на кода]Според свойствата си балсамите/терпентините биват благородни и обикновени. Освен съществуват и изкуствени терпентини – добиват се при дестилирането на долнокачествени смоли. Служат за подправка на благородните балсами.
Благородни терпентини
[редактиране | редактиране на кода]Към тях спадат венецианския, страсбургския и канадския терпентин. Съдържат 20 – 30% етерично масло. Имат приятен мирис и придават на боите емайлност и възможност за голяма нюансировка. Лесноразтворими в терпентиново масло, етер, бензин и петрол. В спирт и амоняк не стават мътни. Разтопени в блажни масла, се съединяват с тях, при изстиване обаче отново се отделят.
Венециански терпентин
[редактиране | редактиране на кода]Добива се от листопадния бор чрез наранявания на дънерите. Най-доброкачествен венециански терпентин се добива в Триентинската област в Италия, в Южна Франция, Северна Испания, Гърция и Русия. Чистият венециански терпентин има жълт до тъмнокафен цвят, полутечен, до много гъст и разтеглив, мирише приятно, прозрачен или много малко замътен. Количеството етеричното масло определя гъстотата му, а наличието или отсъствието на кристали от абатинова (абиетинова) киселина определят бистротата му.
Разтваря се във всякаква пропорция в терпентиново масло и в блажни масла. Процесът се ускорява във водна баня. Венецианскияг терпентин се разтваря, без да потъмнее, в 80% алкохол, както и в амоняк в пропорция 5:1 амоняк към венециански терпентин. Разтваря се още в етер и бензин. Не жълтее. Придава на боите емайлен характер и много приятен гланц.
Намира широко приложение в живописта. Смесен със сгъстено на слънцето ленено масло и терпентиново-смолести фирниси е бил употребяван от Тициан, Рубенс и други стари майстори. Ван Дайк е употребявал венецианския терпентин, разреден с терпентиново масло, като промеждутъчен фирнис.
Страсбургски терпентин
[редактиране | редактиране на кода]Страсбургският терпентин се получава от бял бор. Добива се от Алпите, на о-в Хиос и други места. Прозрачен е и слабо жълтее. Има всички положителни и много ценни за живописта свойства на венецианския терпентин, поради което намира широко приложение. Бил е употребяван от немските художници на Рейнската школа и старите фламандски майстори като съставна част от разредителите на боите.
Канадски балсам
[редактиране | редактиране на кода]Канадският балсам е близък по състав на страсбургския терпентин – почти безцветен, прозрачен и чист. Засъхнал не дава кристали и не чернее, поради което служи като лепило в оптиката за слепване на лещи. Служи и като прибавка при направата на бои и като съставна част на разредителите на боите.
Обикновени терпентини
[редактиране | редактиране на кода]Добиват се от борове, чамове и хвойни. От тях се добиват долнокачествени терпентинови масла и нетрайната мека смола колофон. Включват копайва балсама, боровите терпентини и елемовия балсам. Миришат неприятно и не могат да служат за целите на живописта. Стават мътни, с жълтеникав или отиващ към черно цвят, в разтвори със спирт или амоняк. Служат за добиването на долнокачествени терпентинени масла. Получените от балсамите смоли, като колофон и други, са много долнокачествени.
Копайва балсам
[редактиране | редактиране на кода]Добива се от южноамериканско растение от рода на Copaifera. Състои се от етерично масло и мека смола в различни пропорции, които определят колко са светли и гъсти.
Разяжда долните слоеве от боя и от разядена боя горните слоеве потъват, вследствие на което пожълтяват и почерняват, а след време дори се и напукват. Затова копайва балсамът може да се употреби само като съставна част на бои, с които ще се работи без много повтаряния. Заради разяждащото си свойство се употребява при регенерационния метод на Петенкофер. Копайва балсамът е отличен като чистител и регенератор при реставрирането. Има свойството да възстановява стара чуплива линоксинна кожичка на лененото масло. Изпъва я, ако е набръчкана, и я поддържа в това състояние. От него също така се избистрят потъмнели стари картини.
Най-доброкачествният копайва балсам се нарича „пара“. Състои се от 90% етерично масло, с приятен мирис и светложълт на цвят. По-нискокачесвени са маракайбо и ангостура, а най-долнокачествени са гюрон и сегура балсам. Последните не се употребяват нито в живописта, нито при реставрирането, защото съдържат много голямо (40 – 50%) количество нетрайна мека смола.
Елеми балсам
[редактиране | редактиране на кода]Има светложълт и жълтомлечен цвят. Употребява се при реставрирането, заради свойството си да разяжда, подобно на копайва балсама. Смолата му лесно изветрява и боите, направени с него, се покриват с кристали.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кирил Цонев, „Технология на изящните изкуства“, София 1974 // Архивиран от оригинала на 23 февруари 2020. Посетен на 23 декември 2019.
- ↑ Балсамът за лечебни цели
- ↑ Балсамът в Стария завет
- ↑ Балсамово масло