Баргалска епископска базилика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Баргалска епископска базилика
Баргалска епископска базилика
Bargala Episcopal Basilica General View.jpg
Общ изглед на базиликата
Macedonia relief location map.jpg
41.7996° с. ш. 22.2902° и. д.
Баргалска епископска базилика
Местоположение в Република Македония
Вид на храма раннохристиянска църква
Страна Flag of Macedonia.svg Република Македония
Населено място Баргала
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Баргалска
Тип на сградата базилика
Време на изграждане IV век
Съвременен статут недействащ храм
Съвременно състояние руини

Баргалската епископска базилика (на македонска литературна норма: Баргалска епископска базилика) е археологически обект в античния македонски град Баргала, Република Македония.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Епископската базилика е разположена в северозападния ъгъл на крепостта и тя заедно с двора си е почти напълно открита от археолозите. В двора има баптистерий с мозайки. Епископската базилика е построена в края на IV век, а през V-VI век е обновена изцяло. Тя представлява стандартна раннохристиянска сграда от Балканския полуостров и Средиземноморието. От архитектурна гледна точка тя представлява трикорабна базилика с полукръгла апсида отвътре и отвън и с вътрешен нартекс и екзонартекс. От вътрешността на базиликата, особено впечатляващи са подовете покрити с каменни плочи, освен северният - покрит с полихромна мозайка. Най-хубав е подът на пресвитерия, който е бил покрит с бели и сиви плочи в opus sectile. Обектът изобилства с богата архитектурно-декоративна пластика, сред която особено се открояват мраморните капители, украсени с глави на лъвове и листа от лозя, както и няколко парапетни плочи. На един капител на входния трибелон в екзонартекса е намерен надпис: „Христе, помогни на своя роб, епископ Ермия“.[1]

Ориентацията на базиликата е напълно различна от тази на останалите раннохристиянски храмове в региона, което говори, че след 500 година старата градска планировка е била изоставена. След разрушаването на храма при аваро-славянските нашествия върху руините на базиликата е построен еднокорабен храм, в който са използвани архитектурни елементи от стария. Откритите монети на император Фока говорят, че храмът е бил действащ в началото на VII век.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Баргала. // Економија и бизнис 16 (184). Октомври 2013. с. 92 - 93.
  2. Curta, Florin. The Making of the Slavs: History and Archaeology of the Lower Danube Region c. 500 - 700. Cambridge University Press, 2004. ISBN 0-511-03248-X. с. 135.
     Портал „Македония“         Портал „Македония