Баргала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Баргала
Епископската базилика
Местоположение
North Macedonia relief location map.jpg
41.7989° с. ш. 22.29° и. д.
Баргала
Местоположение в Република Македония
Страна Флаг на Северна Македония Северна Македония
община Карбинци
Археология
Вид Град
Период IV – VI век
Епоха Античност
Баргала в Общомедия

Баргала (на гръцки: Βάργαλα; на македонска литературна норма: Баргала) е късноантичен и средновековен източноримски град, разположен на 20 km северно от днешния град Щип в Република Македония.

История на проучванията[редактиране | редактиране на кода]

Баргала е разположен в близост до Горни Козяк, край Козячката река, в подножието на планината Плачковица. Името Баргала е от тракийски произход. Изследванията на този обект започват през 1942 година и се свързват с името на Иван Венедиков, който пръв локализира точното му местоположение.[1] През 1966 година те са подновени под ръководството на Блага Алексова. През седемдесетте години на XX век на мястото работи югославско-американска експедиция и тогава е разкрита епископската базилика. По-късно са извършени допълнителни разкопки на Баргала под ръководството на Института за защита на паметниците на културата и народен музей в Щип. Досега е изследвана само една десета от целия обект, защото той заема площ от около пет декара.[2]

История на града[редактиране | редактиране на кода]

Античният град Баргала се споменава в един латински надпис от 371 година, открит през 1942 година, който представлява паметна плоча за изграждането на градската порта от Антоний Алипий, управител на провинцията. Плочата е намерена в местността Ханче, от лявата страна на река Брегалница, на територията на община Карбинци. Този археологически паметник дава данни за това къде се е намирал градът, както и за границата на Македония с Тракия и Дакия.[3][4]

Към края на IV век, градът служи като късноримски военен лагер (каструм), който е построен като крепост на граничния пояс между провинциите Вътрешна Дакия и Втора Македония. По-късно градът е разрушен, а жителите изграждат нов град край Козячката река в близост до Горни Козяк. След загубата на стратегическото си значение, Баргала става епископски град.[4][2] Известни са имената на двама епископи: Дарданий, който взима участие в Халкидонския събор в 451 година[5] и Ермия, чието име е изписано на капител от руините на базиликата в Баргала.[6] В V и VI век, и особено по времето на Юстиниан I (527 – 565), градът достига своя разцвет, но в края на VI век, многократно, пострадва от аварско-славянските нашествия. Градът не е бил напълно изоставен, но продължава да съществува като неурбанизирано селище.[4][2]

През Средновековието се оформя ново селище, част от което е църквата „Свети Георги“, построена в края на втората половина на IX век. Около църквата е открит некропол, който съществува от VII век.[4][2]

Обекти[редактиране | редактиране на кода]

Градът е с неправилна правоъгълна стена с размери 280 х 185 x 150 m и площ 4,7 ha. Ориентацията му е северозапад-югоизток. Големите и яки каменни стени, с ширина 2,30 m, са подсилени с 20 четириъгълни кули, а вътре имало помещения за войниците и конете. Главният двоен вход се намира почти в средата на западната кула.[2]

Баргалска епископска базилика[редактиране | редактиране на кода]

В северозападния ъгъл на крепостта е открита почти изцяло епископската базилика и дворът ѝ, в който има баптистерий с мозайки. Мозайки има и в пространството на банята. По-късно са открити цистерна за вода и две бани – късноантична голяма и малка баня. Голямата баня е разположена между двора на Епископската базилика и северозападната градски кула. Това е добре запазен сложен обект с отделни помещения, взаимно функционално свързани. Освен това са открити и части от стопански и жилищни сгради.[2]

Епископската базилика е построена в края на IV век, а през V-VI век е обновена изцяло. Тя представлява стандартна раннохристиянска сграда от Балканския полуостров и Средиземноморието. От архитектурна гледна точка тя представлява трикорабна базилика с полукръгла апсида отвътре и отвън и с вътрешен нартекс и екзонартекс. От вътрешността на базиликата, особено впечатляващи са подовете покрити с каменни плочи, освен северният – покрит с полихромна мозайка. Най-хубав е подът на пресвитерия, който е бил покрит с бели и сиви плочи в opus sectile. Обектът изобилства с богата архитектурно-декоративна пластика, сред която особено се открояват мраморните капители, украсени с глави на лъвове и листа от лозя, както и няколко парапетни плочи. На един капител на входния трибелон в екзонартекса е намерен надпис: „Христе, помогни на своя роб, епископ Ермия“.[2]

Баргалска базилика извън стените[редактиране | редактиране на кода]

В близост до градските укрепления на Баргала, западно от тях, през 1984 г. е открита раннохристиянска църква от края на IV век. Това е extra muros базилика, трикорабна, с издадена апсида, с нартекс и екзонартекс и с под, покрит с каменни плочи, които са луксозно орнаментирани.[2]

В северната част на града е имало винарна.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Венедиков, Иван. Познайте ги по делата им. София, 1993, стр. 222.
  2. а б в г д е ж з и Баргала. // Економија и бизнис 16 (184). Октомври 2013. с. 92 - 93.
  3. Венедиков, Иван. Познайте ги по делата им. София, 1993, стр. 222-223.
  4. а б в г Шип - Туристички информатор со мапа на градот. Штип, Општина Штип, 2011. с. 44.
  5. Le Quien, Michaelis. Oriens christianus in quatuor Patriarchatus digestus. Parisiis, Ex Typographia Regia, MDCCXL. с. 91 - 92. Посетен на 1 септември 2016.
  6. Bulletin de correspondance hellénique. Supplément, 8 (1983), pp. 235-236.
     Портал „Македония“         Портал „Македония