Транупара
| Транупара | |
 Транупара на Пойтингеровата карта | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Транупара Местоположение в Северна Македония | |
| Страна |  Северна Македония |
| община | Кратово |
| Археология | |
| Вид | Град |
| Период | III век |
| Епоха | Античност |
Транупара (на латински: Tranupara; на македонска литературна норма: Транупара) е късноантичен и средновековен източноримски град.[1][2][3][4]
Идентификация[редактиране | редактиране на кода]
Точната локация на Транупара е неясна. Градът фигурира на Пойтингеровата карта на 50 мили от[2] Пауталия и на 30 мили от Астибо, което според Иван Микулчич съответства точно на крепостта Големо градище над село Конюх, където са открити Конюшката базилика и Конюшката ротонда.[5] Виктор Лилчич също идентифицира Транупара с Големо градище.[4] Според други мнения е около Горно Кратово.[1]
Марян Йованов, който тръгва от некоригирания вариант на Пойтингеровата карта смята, че Транупара е археологическият обект край Крупище, където е открита Крупищката базилика, а Винишкото кале е античният град Астибо.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Чалоски, Томо. Тајната на закопаното благо // Вечер, 15 јули 2005. Архивиран от оригинала на 20 декември 2016 г. Посетен на 27 април 2021 г.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 224.
- ↑ Трајковски, Кирил. Транупара и Астибо на хипотетичниот пат од стоби до Пауталија // Македонско наследство, Списание за археологија, историја, историја на уметност и етнологија IV (18). Скопје, 2002. с. 23-32.
- ↑ а б Арсовски, Оливер. Наскоро „Големо Градиште“ ќе стане споменик на културата и заштитено културно наследство : Интервју со м-р Горан Санев, виш кустос - археолог во Музејот на РМ // Аберџија - Интернет портал за Кратово, 27 август 2013 г. Посетен на 27 април 2021 г.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 225.
- ↑ Јованов, Марјан. Нови согледувања за античкиот пат Стоби - Пауталија // Македонско Наследство (20). Скопје, 2002. с. 11-22.
| ||||||||
