Басарова къща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Басарова къща
Αρχοντικό του Μπασάρα
Общ изглед
Общ изглед
Местоположение
Вид къща
Местоположение Костур, Гърция
Стил традиционен
Изграждане средата на XVIII век
Етажи 3
Съвременен статут паметник на културата
Басарова къща в Общомедия

Басарова къща (на гръцки: Αρχοντικό του Μπασάρα) е възрожденска къща в град Костур, Гърция.[1][2][3] Сградата построена в средата на XVIII век и в 1965 година е обявена за паметник на културата.[4]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е в югоизточната част на града, на улица „Византио“ № 28, на южния вход на традиционния квартал Долца (Долцо), на кръстовище с още две запазени възрожденски къщи - Надзевата и Емануиловата.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Построена е от цариградския търговец кир Михалис.[5] На базата на сравнение с много сходната датирана в 1754 година Циациапова къща, Басаровата се датира в средата на XVIII век.[6] Семейство Басарас развива активна търговска дейност през първата половина на XIX век в Цариград. Къщата е наричана и Алванова (αρχοντικό Αλβανού) по името на последния собственик.[2]

В 1976 година къщата става държавна собственост. Има планове в нея да се направи музей на кожухарството.[7]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Къщата се състои от приземие, полуетаж (мецанин) и етаж, като е оригиналния си вид има и втори етаж. Формата ѝ е на удължен правоъгълник, разделен вътрешно със стена по дължината на две части. През една врата от улицата и през две врати от вътрепния двор се влиза в тясно, затворено павирано пространство с кръгла беседка в центъра, от което със стълба се стига до горните етажи и една тераса.[8] Останалата половина на приземието има икономическо предназначение и е служила за склад за винените бъчви.[9]

На полуетажа има три стаи. Югозападната стая има останки от оригиналния резбован таван. Югоизточната стая запазва първоначалното си оформление и също има резбовани панели на тавана. Третата стая на източната страна има балкон. Таванът е украсен с гипсови корнизи, а прозорците отвътре – с дървена обшивка и пиластри.[10]

На етажа са гостните. Чардакът е с две повдигнати части в източната част.[10] Югозападната стая има изключително красив дървен оцветен таван, който е най-ценната запазена част от украсата на къщата. Югоизточната стая е запазена в оригинален вид – с дървена декорация по стените и дървен неоцветен таван. Има цилиндрична камина с коничен връх, на който има релефен кръст. В оригинален вид е запазен и чардакът с миндери и неоцветен дървен таван, от който има пълен поглед към улицата и целия квартал.[11] В западния му край дървена стълба е водела до втория етаж, а днес води към покрива.[12] Етажът е разрушен в 1888 година.[2][3]

В стените на сградата има каменни релефи с кръстове и други геометрични форми.[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Θεοχαρίδου, Καλλιόπη. Το αρχοντικό του Μπασάρα στην Καστοριά και η εμπορική δραστηριότητα της οικογένειας στο α' μισό του 19ου αιώνα. // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 298.
  2. а б в Τα Αρχοντικά της Καστοριάς. // Αρχοντικό Ωρολογόπουλου, 1 юни 2015. Посетен на 24 май 2018.
  3. а б Αρχοντικό Μπασάρα. // Smartculture. Посетен на 24 май 2018.
  4. ΥΑ 9856/9-9-1965 - ΦΕΚ 618/Β/17-9-1965. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 4 март 2018.
  5. Τα "Αρχοντικά" της Καστοριάς. // www.hotelsline.gr. Посетен на 23 май 2018.
  6. Θεοχαρίδου, Καλλιόπη. Το αρχοντικό του Μπασάρα στην Καστοριά και η εμπορική δραστηριότητα της οικογένειας στο α' μισό του 19ου αιώνα. // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 319.
  7. Ιστορικά Καστοριάς: Τα αρχοντικά της πόλης. // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 6 юни 2018.
  8. Θεοχαρίδου, Καλλιόπη. Το αρχοντικό του Μπασάρα στην Καστοριά και η εμπορική δραστηριότητα της οικογένειας στο α' μισό του 19ου αιώνα. // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 300.
  9. Θεοχαρίδου, Καλλιόπη. Το αρχοντικό του Μπασάρα στην Καστοριά και η εμπορική δραστηριότητα της οικογένειας στο α' μισό του 19ου αιώνα. // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 300 - 302.
  10. а б Θεοχαρίδου, Καλλιόπη. Το αρχοντικό του Μπασάρα στην Καστοριά και η εμπορική δραστηριότητα της οικογένειας στο α' μισό του 19ου αιώνα. // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 307.
  11. Θεοχαρίδου, Καλλιόπη. Το αρχοντικό του Μπασάρα στην Καστοριά και η εμπορική δραστηριότητα της οικογένειας στο α' μισό του 19ου αιώνα. // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 309.
  12. Θεοχαρίδου, Καλλιόπη. Το αρχοντικό του Μπασάρα στην Καστοριά και η εμπορική δραστηριότητα της οικογένειας στο α' μισό του 19ου αιώνα. // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 310.
  13. Θεοχαρίδου, Καλλιόπη. Το αρχοντικό του Μπασάρα στην Καστοριά και η εμπορική δραστηριότητα της οικογένειας στο α' μισό του 19ου αιώνα. // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 311.
     Портал „Македония“         Портал „Македония