Басарова къща
| Басарова къща Αρχοντικό του Μπασάρα | |
 Общ изглед | |
 Местоположение | |
| Вид | къща |
|---|---|
| Местоположение | Костур, Гърция |
| Стил | традиционен |
| Изграждане | средата на XVIII век |
| Етажи | 3 |
| Статут | паметник на културата |
| Басарова къща в Общомедия | |
Басарова къща (на гръцки: Αρχοντικό του Μπασάρα) е възрожденска къща в град Костур, Гърция.[1][2][3] Сградата построена в средата на XVIII век и в 1965 година е обявена за паметник на културата.[4][5]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Разположена е в югоизточната част на града, на улица „Византио“ № 28, на южния вход на традиционния квартал Долца (Долцо), на кръстовище с още две запазени възрожденски къщи - Надзевата и Емануиловата.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Построена е от цариградския търговец кир Михалис.[6] На базата на сравнение с много сходната датирана в 1754 година Циациапова къща, Басаровата се датира в средата на XVIII век.[7] Семейство Басарас развива активна търговска дейност през първата половина на XIX век в Цариград. Къщата е наричана и Алванова (αρχοντικό Αλβανού) по името на последния собственик.[2]
В 1965 година къщта е обявена за паметник на културата.[5]
В 1976 година къщата става държавна собственост. Има планове в нея да се направи музей на кожухарството.[8]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Къщата се състои от приземие, полуетаж (мецанин) и етаж, като е оригиналния си вид има и втори етаж. Формата ѝ е на удължен правоъгълник, разделен вътрешно със стена по дължината на две части. През една врата от улицата и през две врати от вътрепния двор се влиза в тясно, затворено павирано пространство с кръгла беседка в центъра, от което със стълба се стига до горните етажи и една тераса.[9] Останалата половина на приземието има икономическо предназначение и е служила за склад за винените бъчви.[10]
На полуетажа има три стаи. Югозападната стая има останки от оригиналния резбован таван. Югоизточната стая запазва първоначалното си оформление и също има резбовани панели на тавана. Третата стая на източната страна има балкон. Таванът е украсен с гипсови корнизи, а прозорците отвътре – с дървена обшивка и пиластри.[11]
На етажа са гостните. Чардакът е с две повдигнати части в източната част.[11] Югозападната стая има изключително красив дървен оцветен таван, който е най-ценната запазена част от украсата на къщата. Югоизточната стая е запазена в оригинален вид – с дървена декорация по стените и дървен неоцветен таван. Има цилиндрична камина с коничен връх, на който има релефен кръст. В оригинален вид е запазен и чардакът с миндери и неоцветен дървен таван, от който има пълен поглед към улицата и целия квартал.[12] В западния му край дървена стълба е водела до втория етаж, а днес води към покрива.[13] Етажът е разрушен в 1888 година.[2][3]
В стените на сградата има каменни релефи с кръстове и други геометрични форми.[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Θεοχαρίδου, Καλλιόπη. Το αρχοντικό του Μπασάρα στην Καστοριά και η εμπορική δραστηριότητα της οικογένειας στο α' μισό του 19ου αιώνα // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 298.
- ↑ а б в Τα Αρχοντικά της Καστοριάς // Αρχοντικό Ωρολογόπουλου, 1 юни 2015. Посетен на 24 май 2018.
- ↑ а б Αρχοντικό Μπασάρα // Smartculture. Архивиран от оригинала на 2018-05-24. Посетен на 24 май 2018.
- ↑ ΥΑ 9856/9-9-1965 - ΦΕΚ 618/Β/17-9-1965 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-09-19. Посетен на 4 март 2018. (на гръцки)
- ↑ а б Αρχοντικό Μπασάρα, Βυζαντίου 28, Ντολτσό, Καστοριά, φερομένης ιδιοκτησίας Νίκης Δούκη και Ανδρέα Αλβανού // Αρχαιολογικό Κτηματολόγιο. Посетен на 24 май 2023. (на гръцки)
- ↑ Τα "Αρχοντικά" της Καστοριάς // www.hotelsline.gr. Посетен на 23 май 2018.
- ↑ Θεοχαρίδου, Καλλιόπη. Το αρχοντικό του Μπασάρα στην Καστοριά και η εμπορική δραστηριότητα της οικογένειας στο α' μισό του 19ου αιώνα // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 319.
- ↑ Ιστορικά Καστοριάς: Τα αρχοντικά της πόλης // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 6 юни 2018.
- ↑ Θεοχαρίδου, Καλλιόπη. Το αρχοντικό του Μπασάρα στην Καστοριά και η εμπορική δραστηριότητα της οικογένειας στο α' μισό του 19ου αιώνα // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 300.
- ↑ Θεοχαρίδου, Καλλιόπη. Το αρχοντικό του Μπασάρα στην Καστοριά και η εμπορική δραστηριότητα της οικογένειας στο α' μισό του 19ου αιώνα // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 300 - 302.
- ↑ а б Θεοχαρίδου, Καλλιόπη. Το αρχοντικό του Μπασάρα στην Καστοριά και η εμπορική δραστηριότητα της οικογένειας στο α' μισό του 19ου αιώνα // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 307.
- ↑ Θεοχαρίδου, Καλλιόπη. Το αρχοντικό του Μπασάρα στην Καστοριά και η εμπορική δραστηριότητα της οικογένειας στο α' μισό του 19ου αιώνα // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 309.
- ↑ Θεοχαρίδου, Καλλιόπη. Το αρχοντικό του Μπασάρα στην Καστοριά και η εμπορική δραστηριότητα της οικογένειας στο α' μισό του 19ου αιώνα // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 310.
- ↑ Θεοχαρίδου, Καλλιόπη. Το αρχοντικό του Μπασάρα στην Καστοριά και η εμπορική δραστηριότητα της οικογένειας στο α' μισό του 19ου αιώνα // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 311.
