Баязид Дода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Баязид Дода
Bajazid Doda
албански фотограф

Роден
1888 г.
Починал
25 април 1933 г. (45 г.)

Етнос албанци
Баязид Дода в Общомедия

Баязид Елмаз Дода (на албански: Bajazid Elmaz Doda) е албански писател и фотограф.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Баязид Елмаз Дода е роден около 1888 г. в горнореканското албанско село Щировица, което тогава е в Османската империя. Заминава за Румъния на гурбет, подобно на много други горнореканци. В Букурещ през 1906 година се запознава с унгарския учен барон Франц Нопча (1877 – 1933), който го наема като свой прислужник. Двамата стават любовници и започват да живеят заедно.[1] Нопча пише в мемоарите си, издадени в 2001 г. на немски под заглавието „Пътувания из Балканите“ (Reisen in den Balkan):

Овчари в Щировица. Фотография на Дода
На 20 ноември 1906 година, в Букурещ, се срещнах с Баязид Дода. Оттогава Баязид е с мен и след смъртта на Луис Драшкович, е единственият човек, който истински ме е обичал, и у когото мога да имам пълно доверие, без да се съмнявам и за миг, че той може да злоупотреби с него. Той разбира се си има своите лоши черти, но аз съм напълно склонен да ги търпя. Сърбите убиха бащата и брата на Баязид в 1913 година поради омраза към всичко австроунгарско, и в частност от омраза към мен, тъй като бях активен в Албания.

От Букурещ Нопча и Дода заминават за семейното имение на Нопча в Сачал в Трансилвания и след седем месеца за Лондон, където Баязид заболява от инфлуенца. В средата на ноември 1907 г. двамата отиват в Шкодра, където поддържат къща от 1907 до 1910 и отново от октомври 1913 година. Пътуват из Мирдита, където са отвлечени от известния бандит Мустафа Лита. След освобождаването им в Призрен, заминават за Скопие и посещават родната на Дода Горна река. Връщат се в Шкодра, за да посетят земите на племената Хоти и Груда. Двамата пътуват заедно и поотделно из албанските земи. През Първата световна война в 1915 – 1916 година Нопча взима Дода със себе си, докато служи в австро-унгарската армия в Косово.

След войната живеят предимно във Виена, където Нопча публикува няколко книги и става известен не само като албанист, но и като палеонтолог и геолог.

На 25 април 1933 година, страдащият от депресия Нопча убива в съня му Дода и след това се самоубива.

Дода е автор на книгата „Албанският селски живот в Горна река, край Дебър (Македония)“ (Albanisches Bauerleben im oberen Rekatal bei Dibra (Makedonien), която завършва във Виена през април 1914 година и е публикувана посмъртно във Виена в 2007 година. Изданието е придружено от авторски фотографии на Дода, вероятно от 1907 година, предимно от Щировица и околностите, но и две от Скопие. Книгата на Дода съдържа много ценни материали в разнообразни области. Целта ѝ според автора е да опише бита на изчезващия мюсюлмански елемент в Горна река и да опровергае твърденията на Спиридон Гопчевич в „Македония и Стара Сърбия“ (1889).[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dyke, Gareth. The Dinosaur Baron of Transylvania [Preview]. // Scientific American, 28 септември 2011. Посетен на 30 октомври 2012. Yet the details of Nop­csa’s personal life have often overshadowed his intellectual legacy. Adventurous, eccentric and wildly ambitious, Nopcsa was a colorful character. He served as a spy in World War I and made a bid to become king of Albania. He was also openly homosexual; his lover and secretary was a much younger Albanian man named Bajazid Elmaz Doda.
  2. Elsie, Robert. Who was Bajazid Elmaz Doda?. // Посетен на 8 април 2012. Архив на оригинала от 2011-11-22 в Wayback Machine.
     Портал „Албания“         Портал „Албания          Портал „Македония“         Портал „Македония