Бегачи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бегачи
Jacobs02.jpg
Различни бегачи
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
клас: Insecta Насекоми
разред: Coleoptera Твърдокрили
подразред: Adephaga
надсемейство: Caraboidea
семейство: Carabidae Бегачи
Научно наименование
Уикивидове Carabidae
Latreille, 1802
Подсемейства[1]
Бегачи в Общомедия

Бегачите (Carabidae)[2] са едно от най-големите семейства бръмбари наброяващо около 38 хил. вида в целия свят,[1] от които в България се срещат около 600[3]. Точният им брой варира според различните автори тъй като границите на семейството още се дискутират, а нови видове се откриват всяка година.

Повечето бегачи са активни хищници както в ларвен, така и в имагинален стадий. Обикновено имагото има дълги крачка с които се придвижва доста бързо, но при някои крайниците са къси и разширени – пригодени за копаене. Хранят се най-вече с разнообразие от други дребни членостоноги, но някои са специализирани ловци на охлюви или гъсеници, а други включват в менюто си и семена. Ловуват предимно по земята в открити и гористи местности, понякога и под кората на дърветата или в гниеща дървесина.

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Имаго[редактиране | редактиране на кода]

Повечето бегачи имат сродна, характерна форма на тялото, но някои специализирани групи се отклоняват значително от типичните бегачи. Еднородната им морфология затруднява определянето и много видове трябва да бъдат дисектирани за да бъдат определени със сигурност.

Бегачите са най-често черни на цвят с металически отблясък, нерядко обаче иризират в различни цветове, а понякога имат различно оцветени петна по тялото. Големината им варира значително от 1-2 mm до почти 10 cm. В България, сред най-малките представители са тези от род Trechus. Най-големи както в България, така и в цяла Европа, са Carabus gigas и Carabus scabrosus достигащи до 5-6 cm дължина.

Глава на бегач от род Carabus

Глава[редактиране | редактиране на кода]

Главата е слабо гръбо-коремно сплесната, с издаден напред устен апарат (прогнатен) с добре развити сърповидни мандибули. Очите обикновено са добре развити и изпъкнали, но са редуцирани или липсват при подземните и пещерните видове.[4] Антенките са почти винаги нишковидни, с 11 членчета. Прикрепени са между очите и основата на мандибулите, но при Cicindelinae са по-сближени.

Преднегръб[редактиране | редактиране на кода]

Carabus nemoralis – Един типичен бегач

Преднегръбът на повечето бегачи има доста характерна форма на щитче с добре изразен ръб. Гладко или скулптирано. Задните ъгли често са удължени, заострени или заоблени и са важен таксономичен белег.

Елитри и криле[редактиране | редактиране на кода]

Елитрите покриват изцяло коремчето. Най-често са скулптирани с надлъжни бразди. Междините (между браздите) са непрекъснати или пунктирани по различен начин. Много от видовете имат сраснали елитри, редуцирани криле и не могат да летят.[3]

Крака[редактиране | редактиране на кода]

Краката са дълги и приспособени за бягане. Стъпалната формула е 5-5-5. Задните кокси разделят първият коремен стернит на две (синапоморфия на Adephaga). Предните пищяли обикновено имат на върха специализиран орган за почистване на антенките с гребеновидни четинки.[5]

Нетипични форми[редактиране | редактиране на кода]

Тясно специализираните видове обикновено се отклоняват от типичните за бегачите форми. Например представителите на трибус Cychrini са се специализирали в лова на охлюви. Във връзка с това, главата и гърдите им са стеснени и издължени позволявайки им да се промъкват в черупката на охлюва и да го изваждат от там.[6]

Някои бегачи са развили умението си да копаят. Типичен пример са представителите на трибус Scaritini които имат широки и сплеснати пищяли с шиповидни израстъци отстрани помагащи им да копаят.[7]

Бегачите от подсем. Paussinae са мирмекофили - приспособени за съжителство с мравки. Много от представителите им имат силно сплеснати антенки и крачка.

Подсем. Cicindelinae, доскоро считано за отделно семейство, също се отличава от останалите бегачи. Имат големи очи които правят главата по-широка от тесния им преднегръб. Често са ярко оцветени и имат характерни рисунъци по елитрите.

Силно сплеснатия Mormolyce phyllodes от югоизточна Азия се е приспособил за живот под кората на дърветата.[7]

Ларва[редактиране | редактиране на кода]

Ларва на бегач

Ларвите са камподеовидни, най-често жълто-кафяви или черни на цвят. Тялото им е повече или по-малко склеротизирано. Както имагото и те имат насочен напред устен апарат приспособен за хищния им начин на живот. Антенките са къси, с 3-5 членчета. Страничните прости очички обикновено са шест на брой от всяка страна, понякога са по-малко или съвсем липсват.[8] Коремчето е с 10 сегмента, като на 9-ия има чифт урогомфи.

Поведение и начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Защита[редактиране | редактиране на кода]

Химическа защита[редактиране | редактиране на кода]

Имагото на бегачите притежава чифт пигидийни жлези в края на коремчето, отделящи защитни секреции когато бръмбарът е обезпокоен.[9] Съставът на отделяните вещества варира значително сред различните видове – различни органични киселини, хинони, водороден пероксид и много други.[10]

Химическата защита е достигнала най-голямо съвършенство при бръмбарите бомбардири (подсем. Brachininae). При опасност те насочват коремчето си към нападателя и изстрелват на струйки дразнеща, парлива течност съпровождано от ясно различим звук, откъдето произлиза и названието им.[11] Изстрелването се получава чрез смесване на две неактивни съставки в силно слеротизирана камерка в края на коремчето им.[12] Съставките взаимодействат експлозивно и биват изстрелвани под налягане навън и добиват температура до 100°C.[13] Подобна експлозивна защита се е развила самостоятелно и при бегачите от подсем. Paussinae.[14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]