Безплодие при човека

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Възрастта, начинът на живот или медицински проблеми могат да причинят безплодие при човека (или стерилитет), което често се дефинира като невъзможност на зачеване (оплождане на яйцеклетка от сперматозоид) след 1 година неуспешни опити при редовни полови контакти без предпазни средства. След тези 12 месеца безуспешни опити, двойката следва да потърси специализирана лекарска помощ, за да започне съответно лечение. Лечението на безплодието е комплексно и в него вземат участие специалисти - гинеколози, ендокринолози, уролози и други.

Причини[редактиране | edit source]

Проблемът за безплодието засяга и двамата съпрузи еднакво. Задължително е изследвнията да започнат едновременно и при мъжа, и при жената. Минимумът от изследвания трябва да включва анализ на спермата у мъжа (спермограма) и определяне на овулацията и проходимостта на маточните тръби у жената.

Основната цел на спермограмата е да се провери дали мъжът произвежда достатъчно здрави, нормални сперматозоиди, които са в състояние да оплодят яйцеклетката - мъжът има ли в отделената проба сперматозоиди и дали са в достатъчна концентрация и количество; живи ли са сперматозоидите и движат ли се нормално; нормална ли е структурата на сперматозодите и има ли промени в семенната течност. Пробите се вземат след 3-5 дни сексуално въздържание в стерилен пластмасов или стъклен съд. При съмнение за патологични промени на спермата е необходимо изследване на поне 3 проби.

Без овулация през месечния цикъл не може да се осъществи зачеването. Липсата на овулация води до стерилитет. Лечението се провежда от специалист по женския стерилитет, съвместно с ендокринолози, акушер-гинеколози и други специалисти след извършване на необходимите изследвания и изясняване на конкретните причини за стерилитет. Важно е и маточните тръби да бъдат проходими. Задължително трябва да се направи изследване за проходимостта на фалопиевите тръби чрез хистеросаплипгография ("цветна снимка") или хидротубация под ултразвуков контрол. Срастванията и запушванията, както и прекарани в миналото полово предавани болести, водят до стерилитет.

Причини за стерилитет при мъжа и жената може да бъдат и нарушени количества на мъжките и женските полови хормони. При съмнение за стерилитет трябва да се провери количеството им в организма в точно определени моменти. Някои от половите хормони са динамични по време на месечния цикъл и за това се изследват в строго определени дни. При жената обикновено се изследват нивата на лутеинизиращия хормон, фоликулостимулиращия хормон , естрадиола, тестостерона, пролактина на 3-тия ден от началото на месечния цикъл. Изследват се и тироидните хормони (произвеждани от щитовидната жлеза).

Съществуват и т.нар. имунологични причини за стерилитет, свързани с произвеждането на антитела, които пречат на оплождането на яйцеклетката, имплантирането на ембриона в матката или по-нататъшното му развитие.

Съществува и тезата, че невъзможността за зачеване е свързана с т.нар. емоционална възприемчивост. В емоционално възприемчиво състояние мозъкът на жената отделя окситоцин, който стимулира свиването и разширяването на влагалището, по този начин улеснявайки проникването на сперматозоидите. Обратно, емоционалният стрес намалява произвеждането на окситоцин и увеличава нивата на норепинефрин, които потискат половите хормони.

Външни препратки[редактиране | edit source]