Белогръб кълвач
| Белогръб кълвач | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
♂ Белогръб кълвач | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
♀ Белогръб кълвач | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Bechst., 1802) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Белогръб кълвач в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Белогръбият кълвач,[3] също южен белогръб кълвач[4] (Dendrocopos leucotos), е птица от семейство Кълвачови. Среща се и в България.[5]
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Белогърбият кълвач е малко по-едър от големия пъстър кълвач (Picoides major), шията и човката са по-дълги, а профилът на главата е по-ъглест. Клоаката е светлочервена на цвят и не е ясно ограничена. Коремът има лек бежовато-розов нюанс. Страните са напетнени по дължина. Мъжкият е с изцяло червено теме, при женския темето е черно. Белогърбият кълвач е висок 25 – 28 см.[6]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Сравнително широко разпространен в Европа и Азия. В някои региони е малоброен.
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Белогърбият кълвач предпочита влажни смесени гори в близост до реки и езера, като има нужда от много мъртви и гниещи дървета, за да оцелява. Местообитанието трябва да е запазено от сечи, поради което е силно застрашен вид.[6] В България предпочита стари букови, буково-иглолистни и дъбови гори до 1700 м. н.в., с повече мъртви и отмиращи дървета.[4]
Храни се с насекоми. Прекарва дълго време на земята в търсене на храна. Белогърбият кълвач е подвижен, но не се плаши много.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dendrocopos leucotos (Bechst., 1802). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Белогръб кълвач. Посетен на 26 март 2012
- ↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2 януари 2024.
- 1 2 Червена книга на Република България, Южен белогръб кълвач. Посетен на 21 април 2017
- ↑ BirdLife International. Dendrocopos leucotos // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 17 октомври 2009. (на английски)
- 1 2 3 Svensson, Lars; Mullarney, Killian; Zetterström, Dan БДЗП Полеви определител на птиците на Европа, Северна Африка и Близкия изток, София: БДЗП, 2013. Print.
|