Бенгалски тигър
| Бенгалски тигър | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Бенгалски тигър в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Бенгалският (индийски) тигър (Panthera tigris tigris) е подвид на тигъра, разпространен в по-голяма част от територията на Индия, Бангладеш, а също така и в съседните им страни (Бирма и Непал).
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Бенгалският тигър е много силен хищник и може да надвие животно което е два пъти по-голямо от него. Заедно с опашката е дълъг до 3 m (дължина на тялото 2,3 – 2,7 m) и тежи 190 – 260 kg. Женските са по-дребни с дължина на тялото от 2 до 2,3 m и с тегло от 100 до 170 kg. Той е активен денем и нощем.
Най-голямата дължина на черепа е 351 mm при мъжките и 293 mm при женските.[1] Бенгалският тигър има изключително здрави зъби. Кучешките му зъби са дълги от 7,5 до 10 cm – най-дългите сред всички котки.[2]
Козината на бенгалския тигър е от жълта до светлооранжева, с ивици, вариращи на цвят от тъмнокафяво до черно. Коремът и вътрешните страни на крайниците са бели, а опашката е оранжева с черни пръстени. Белият тигър е рецесивен мутант, който се среща спорадично в дивата природа в Асам, Бенгал, Бихар и особено в бившия щат Рева. Това обаче не е случай на албинизъм – известен е само един напълно потвърден случай на истински тигър албинос и няма потвърдени случаи на черни тигри, с изключение на един възможен екземпляр, изследван в Читагонг през 1846 година.[3] Четиринадесет кожи от бенгалски тигър в колекцията на Природонаучния музей в Лондон имат 21 – 29 ивици.[4] Друг рецесивен мутант е златният тигър, който има бледозлатиста козина с червено-кафяви ивици.[5] Тези мутации са много редки в природата.[6]
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Убива малки жертви след захапване зад врата, а големите с ухапване за гърлото.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]
Размножаването става обичайно през пролетта, мъжкият прекарва от 20 до 80 дни с женската, а тя е готова да забременее от 3 до 7 дни в този период. След оплождането мъжкият се заема с ежедневното си занимание да маркира и брани територията си, като не участва в отглеждането на малките. Женската ражда след около 3 – 4 месеца бременност, малките са от 2 до 4 на брой и са сляпородени. На 8-а седмица могат да последват майка си. Стават самостоятелни на около година и половина и съзряват полово на 3 – 4 години.
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Среща се в тропически гори, блатисти местности и пасища в Бангладеш, Индия, Непал и Бирма.
Природозащитен статус
[редактиране | редактиране на кода]В началото на ХХ век в Индия е имало около 40 000 тигри, а в началото на 70-те години те са били по-малко от 1800. В резултат на безогледното им избиване броят им е намалял застрашително. През 1972 г. започна т.нар. операция „ТИГЪР“, която има за цел да спаси тигрите в Югоизточна Азия. Към началото на XXI век в Индия има 22 резервата за тигри. Въпреки че по този начин се защитава една четвърт от общия брой тигри в Индия, успехът е добър. Сега популацията на този подвид е най-голяма: тя съставлява от 3200 до 4700 индивида. Това обаче е официалната информация на индийските власти, които завишават броя на тигрите, за да отчетат по-добри резултати.
Допълнителни сведения
[редактиране | редактиране на кода]
Мъжките покриват територия от 30 до 105 km², като по площ това пространство се равнява на териториите на няколко женски. Застрашен вид, има около 4000 тигри на свобода, живеят 15 години. Бенгалският тигър е един от националните символи на Бангладеш.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ What is a tiger? Biogeography, Morphology, and Taxonomy // Tigers of the World. 2nd. Academic Press, 2010. ISBN 978-0-8155-1570-8. DOI:10.1016/B978-0-8155-1570-8.00004-9. с. 55.
- ↑ Tiger Panthera tigris (Linnaeus, 1758) // Wild Cats of the World. University of Chicago Press, 2002. ISBN 978-0-22-677999-7. с. 343 – 372.
- ↑ McDougal, C. The Face of the Tiger. London, Rivington Books and André Deutsch, 1977.
- ↑ Kitchener, A. Tiger distribution, phenotypic variation and conservation issues // Riding the Tiger: Tiger Conservation in Human-Dominated Landscapes. Cambridge University Press, 1999. ISBN 978-0-521-64835-6. с. 19 – 39. Архивиран от [ оригинала] на 23 April 2012.
- ↑ The genetics of tiger pelage color variations // Cell Research 27 (7). 2017. DOI:10.1038/cr.2017.32. с. 954 – 957.
- ↑ Singh, L. A. K. Colour aberration in tiger: its biological and conservation implications // National Seminar "Tiger Tiger", 4–5 August 2000. Indian Museum, 2000.
|