Бернолд фон Констанц
Бернолд фон Констанц (на немски: Bernold von Konstanz, Bernold von St. Blasien; на латински: Bernoldus Constantiensis; * * ок. 1050; † 16 септември 1100 в манастир Алерхайлиген, Шафхаузен) е бенедиктинец и значим средновековен историк и хронист.
Бернолд е възпитаван в катедралното училище в Констанц на публициста Бернхард фон Констанц († 1088). През 1079 г. той участва в римския църковен събор и през 1084 г. е помазан за свещеник в Констанц от тогавашния кардинал Ото от Остия, по-късният папа Урбан II (1088 – 1099).
През 1086 г. той е бенедиктинец в манастир „Св. Блазиен“ (в Шварцвалд) и прекарва последните си години в манастир Алерхайлиген, Шафхаузен. Той е известен с каноническите си ръкописи, между другото против симонистите и за ирархията на църковните източници по право. Най-известното произведение на Бернолд е неговата „Световна хроника“ от съсздаването до 1100 г. Той е автор и на Micrologus de ecclesiasticis observationibus (писан между 1086 и 1090), където описва тогавашната литургия.[1]
Бернолд фон Констанц е привърженик на „Григорианските реформи“.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Bernoldi Chronicon. In: Georg Heinrich Pertz. Hannover 1844, S. 385 – 467 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat Архив на оригинала от 2019-02-09 в Wayback Machine.)
- Ian Stuart Robinson: Bertholds und Bernolds Chroniken (= Ausgewählte Quellen zur deutschen Geschichte des Mittelalters; Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe. Bd. 14). Lateinisch und deutsch. Übersetzt von Helga Robinson-Hammerstein, Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2002, ISBN 3-534-01428-6. Enthält u. a.: Ian Stuart Robinson: Die Bertholdchronik: Einleitung, S. 1 – 10; Bertholdchronik (Erste Fassung), S. 19 – 33; Bertholdchronik (Zweite Fassung), S. 35 – 277. (Rezension)
- Ian Stuart Robinson (Hrsg.): Die Chroniken Bertholds von Reichenau und Bernolds von Konstanz 1054 – 1100. (= Monumenta Germaniae Historica. Scriptores Rerum Germanicarum. Nova Series. Bd. XIV). Hahn, Hannover 2003, ISBN 3-7752-0214-5 (Digitalisat Архив на оригинала от 2019-02-10 в Wayback Machine.)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Wilhelm Wattenbach: Bernold von Konstanz. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 469 f.
- Johanne Autenrieth: Bernold von Konstanz. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 127 f.
- Wilfried Hartmann: Bernold von Konstanz. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 2007 f.
- Rolf Kuithan, Joachim Wollasch: Der Kalender des Chronisten Bernold. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters Bd. 40 (1984), S. 478 – 531 (Digitalisat)
- Oliver Münsch: Neues zu Bernold von Konstanz. In: Zeitschrift der Savigny-Stiftung für Rechtsgeschichte, Kanonistische Abteilung 92 (2006), S. 207 – 223.
- Ian Stuart Robinson: Bernold von St. Blasien. In: Die deutsche Literatur des Mittelalters. Verfasserlexikon Bd. 1 (1978), S. 795ff.
- Ian Stuart Robinson: Bernold von Konstanz und der gregorianische Reformkreis um Bischof Gebhard III. Freiburger Diözesan-Archiv, 3. Folge, Bd. 41 (1989), S. 155ff.
- Martina Hartmann/Martina Stratmann: Zur Rezeption Hinkmars von Reims durch Bernhard von Hildesheim und Bernold von Konstanz. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters Bd. 44 (1988), S. 170 – 180 (Digitalisat)
- Georgine Tangl: Die Chroniken Bertholds und Bernolds. In: Deutsche Geschichtsquellen im Mittelalter. Die Zeit der Sachsen und Salier 2, von Wilhelm Wattenbach/ Robert Holtzmann. Neuausgabe besorgt von Franz-Josef Schmale. Weimar 1967.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Bernold of Constance, Catholic Encyclopedia
- Bernold von Konstanz, Швейцарски исторически лексикон
|
