Бернхард фон Рор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на архиепископство Залцбург

Бернхард фон Рор (на немски: Bernhard von Rohr; * 1421 в Кремсмюнстер, Горна Австрия; † 21 март 1487 в Титмонинг в Горна Бавария) е архиепископ на Залцбург (1466 – 1482) и администратор (епископ) на Виена (1482 – 1487).[1]

Той е син на Вилхелм фон Рор и Барбара Кухлер.[2] Той е чичо на Сикстус фон Танберг († 1495), епископ на Гурк (1470 – 1474) и княжески епископ на Фрайзинг (1474 – 1495).

Бернхард фон Рор първо е хор-хер в Санкт Пьолтен и след това домхер и градски свещеник в Залцбург. Цял живот той обича охолството и изисканата кухня, не спазва целибата (wollusts begierig). Той създава 1483 г. жилище за конкубините си в катедралния женски манастир, където ходи от епиксоп-резиденцията през покрит коридор.

На 2 февруари 1466 г. Бернхард фон Рор е избран за архиепископ. Княжеското архиепископство прави високи задължения, той увеличава данъците, гражданите на Залцбург протестират безуспешно. В началото политиката му е много успешна. През неговата служба обаче турците правят опустошения, избухва чумна епидемия, има напаст от скакалци и големи конфликти. Той събира скъпоценни книги по изкуства, ръкописи и инкунабула.

През 1471 г. той участва в имперското събрание в Регенсбург, където трябва да се вземат спешно решения, заради непрекъснатите нападения на турците.

През 1475 г. той венчава в Ландсхут баварския херцог Георг Богатия с Ядвига Ягелонка, дъщеря на полския крал Кажимеж IV Ягелончик и Елизабет Хабсбург.

Конфликтите с абата на „Св. Петер“ в Залцбург, катедралния пропст Каспар фон Щубенберг, също и с император Фридрих III и с папата (заради епископствата Гурк и Фрайзинг) и неспокойствията в Австрия го карат да напусне службата си спонтанно през 1478 г. в полза на императорския близък фаворит епископа на Гран Йохан Бекеншлагер. Едва на 14 януари 1482 г. Бернхард фон Рор се отказва истински като управляващ княз, но запазва доживотно титлата княжески архиепископ на Залцбург.

Бернхард фон Рор получава 1482 г. службата администратор на епископство Виена, но трябва да се откаже, понеже Матяш Корвин завладява Виена и поставя там свой човек. Бернхард фон Рор се оттегля в замък Титмонинг, където, малко зачитан, умира на 21 март 1487 г. от удар.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friederike Zaisberger: Bernhard von Rohr und Johann Beckenschlager, Erzbischof von Gran, zwei Salzburger Kirchenfürsten in der zweiten Hälfte des 15. Jahrhunderts. Phil. Diss. (masch.) Wien 1963.
  • Heinz Dopsch, Hans Spatzenegger: Geschichte Salzburgs, Stadt und Land. Pustet, Salzburg 1988, ISBN 3-7025-0243-2.
  • Erwin Gatz, unter Mitarbeit von Clemens Brodkorb: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches 1448 bis 1648. Ein biographisches Lexikon. Duncker & Humblot, Berlin 1996, ISBN 3-428-08422-5.
  • Franz von Krones: Bernhard (Erzbischof von Salzburg). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 453 f.
  • Herbert Klein: Bernhard von Rohr. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 115

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Patrick Schicht: Bollwerke Gottes. Der Burgenbau der Erzbischöfe von Salzburg. Wien 2010, zum Ausbau unter von Rohr S. 107 – 109.
  2. Walter Brugger, Heinz Dopsch: Die Kuchler – ein bedeutendes Ministerialengeschlecht vom 12. – 15. Jahrhundert. In: Museumsverein Kuchl: Der Georgenberg. Kuchl 2014, ISBN 978-3-200-03594-2, S. 103 – 122.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]