Бертхолд I фон Церинген

Бертхолд I фон Церинген
	Бертхолд I фон Церинген
граф на Тургау, херцог на Каринтия, маркграф на Верона
	Бертхолд I, в Констанц
Роден	1000 г.
Починал	6 ноември 1078 г. (78 г.) Федерална република Германия
Погребан	Калв, Федерална република Германия
Религия	католицизъм
Семейство
Род	Церинги
Деца	Херман I; Бертхолд II; Гебхард III фон Церинген; Луитгард фон Церинген
	Бертхолд I фон Церинген в Общомедия

Бертхолд I (на немски: Berthold I von Zähringen, * 1000; † 6 ноември 1078, Вайлхайм на дер Тек), наричан „Брадатия“, от род Церинги от Швабия, е граф на Тургау, херцог на Каринтия (1061 – 1072) и маркграф на Верона (1061 – 1077).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той произлиза от род Церинги от Швабия, по майчина линия вероятно от род Хоенщауфен.

Бертхолд I е влиятелен граф в Херцогство Швабия. Император Хайнрих III обещава на приближения му Бертхолд да го направи там и херцог. През 1057 г. Агнес Поатиенска, вдовицата на Хайнрих III, назначава обаче Рудолф фон Райнфелден за херцог в Швабия. Тя дава на Бертхолд през 1061 г. Херцогство Каринтия и Веронската марка след смъртта на херцог Конрад III (от род Ецони). Той е много рядко в херцогството, което всъщност е управлявано от Маркварт IV от Епенщайните.

Бертхолд I помага за избора на Рудолф фон Райнфелден за геген крал и затова през 1077 г. на Райхстага в Улм е свален като херцог и изгонен. За нов херцог на Каринтия е номиниран синът на Маркварт Лиутолд. Бертхолд се оттегля в именията си в Швабия, където често е нападан от кралските войски.

Бертхолд умира на 6 ноември 1078 г. в замъка си на хълма Лимбург при Вайлхайм на дер Тек и е погребан в манастира Хирсау, където е помагал при строежа на манастирската църква.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: с Рихвара от Швабия († пр. 1056). Те имат трима сина и две дъщери:^[1]

Херман I, основател на линията маркграфовете на Баден
Бертхолд II, херцог на Швабия, по-късно на Церинген
Гебхард III, епископ на Констанц
Луитгард († 9 август 1119), омъжена за маркграф Диполд II от Фобург († 1078) и след август 1078 г. за граф Ернст I фон Грьоглинг и Отенбург († 1096/1098)
Рихинца († сл. 1110), омъжена I. за Рудолф от Фрикинген († пр. 1092) и II. пр. 1092 г. за Лудвиг фон Зигмаринген († 1092). Тя наследява замък Шпитценберг и околната територия и така тя основава линията Зигмаринген-Шпитценберг-Хелфенщайн.

Втори брак: през 1056 г. с Беатрис де Монбеляр († 1092), дъщеря на граф Лудвиг от Мусон от род (Дом Скарпон) и София, графиня на Бар от род Вигерихиди, осиновена племенница на императрица Гизела Швабска. Те нямат деца.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Leopold Auer, Berthold I., Hzg. v. Kärnten. Lexikon des Mittelalters, 1, Sp. 2026.
Eduard Hlawitschka, Zur Abstammung Richwaras, der Gemahlin Herzog Bertholds I. von Zähringen. Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins, 154 (2006), S. 1 – 20.
Gerd Tellenbach: Berthold I. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 159 (Digitalisat).
Georg von Wyß: Bertold I., Herzog von Zähringen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 534 – 536.