Беседа:Владимир Набоков

Заглавия

Никак не ми харесва заглавията (на книги и пр.) да са двойно обозначени--хем с курсив, хем с кавички. Не смятате ли, че трябва да се спрем на една от алтернативите? Аз лично силно предпочитам курсива, защото е "по-чист", въпреки че може би не е толкова разпространен в българския печат. --Станислав 18:59, 1 сеп 2004 (UTC)

Според българския правопис, заглавията на книги се поставят в кавички. Ако са в италикс, то това не променя нещата. Проблемът тук обаче е друг - заглавията не са на български:)--Хари 19:33, 1 сеп 2004 (UTC)

Т.е. стилово не е добре да оставям английските на латиница, а руските на Кирилица? Този подход ми хареса от английската Уикипедя, защото ясно показва, коя творба от коя фаза и на какъв (оригинален) език е, но ако мислите, че е неприемливо, ще го редактирам. На мен малко ми е замърсено виждането, защото по-сериозни текстове май почти не съм писал на български. Само съм срещу съвсем сляпото спазване на правила, защото и те са в крайна сметка само едно отрaжение за актуалното НЕразбиране на езика на тези, които ги съставят ;-) --Станислав 20:07, 1 сеп 2004 (UTC)

За мен лично няма проблем имената да се оставят на латиница. Само че дори на латиница, те си остават заглавия. А заглавията се пишат в кавички, освен ако не си автор на произведението - като че ли това каза веднъж даскалката по БЕЛ. ;) По мое скромно мнение, установената практика е да се загражда произведението в кавички. За курсивът - той просто подчертава произведенията, без да ги кара да изпъкнат съвсем. Така си мисля. Но за кавичките трудно ще ме убедиш, че не се пишат - все едно аз да почна да пиша само с кратък член. --Webkid 00:22, 2 сеп 2004 (UTC)

Според правилата за писане на библиография не се ползват кавички, като заглавието се предпочита да е в курсив (но се среща и като нормален шрифт или само ако се пише на машина - подчертан). Самото подреждане е следното:

Фамилия, Име, Заглавие на произведението, Град, Издателство, година.

Името може да е съкратено, а издателството не е задължително да се пише (но градът и годината - да). Ако желаете, отворете коя да е научна книга и ще видите - заглавията не се пишат в кавички. Между другото на руски, френски и английски също е така. --5ko | Беседа 06:06, 2 сеп 2004 (UTC)

[[Картинка:Ciryll.jpg]] Шегичка:)))))--Antonio 20:19, 1 сеп 2004 (UTC)

Лично аз, например, съм приложил подхода само с италикс в статията за Майн Рид, но в други статии съм използвал и кавички. Струва ми се обаче, че това не е обикновена библиография, а списък с произведения на един същ автор. За заглавията на произведенията, все пак, е необходимо да се преведат и на български, независимо какъв подход ще приемете. Например: Приглашение на казнь (Покана за екзекуция) или Покана за екзекуция (Приглашение на казнь), или „Покана за екзекуция” (Приглашение на казнь) и т.н.--Хари 07:14, 2 сеп 2004 (UTC)

Аз мисля, че като се цитират заглавия трябва да ги пишем и в оригинал (с ударенията и всичко останало) и в български превод едновременно. Лично предпочитам кавичките пред курсива, освен ако не става въпрос за анотации - заглавие, том, година, издателство и т.н. или изброяване на произведения по години едно под друго (книги, филми, картини)--Antonio 07:35, 2 сеп 2004 (UTC)

Явно се реши имената да са на български и в оригинал. Чуждото име винаги е нужна информация. А въпросът сега май е „За какво се използват кавички?“ . --Борислав 12:20, 2 сеп 2004 (UTC)

В крайна сметка е все едно, но е добре да се унифицира подхода. Аз лично бих оставил кавичките само за цитати. --Спас Колев 13:26, 2 сеп 2004 (UTC)

Само да отбележа, че нашите списъци не са библиографии - ние посочваме само името, а не някакво определено издание/превод, година и т.н. Така че това, че в библ. не се използват кавички, не важи в нашия случай. --Webkid 21:27, 2 сеп 2004 (UTC)

Защо да не са библиографии? Изброяват книги по дадена тема--аз не знам друго строго изискване за библиографии. Особено за произведения на изкуството, издания и пр. са интересни само за правописни грешки. (Големи преработки от автора са в този смисъл различни произведения и се документират по-специално.) --Станислав 22:42, 2 сеп 2004 (UTC)

Американски гражданин

Станиславе, след като си сложил Владимир Набоков в категория Американски поети и Американски писатели, защо не искаш да го напишем в статията? --Webkid 21:27, 2 сеп 2004 (UTC)

Защото не знам какво означава думата "руско-американски", когато се отнася за човек. Смесен брак? Руско потекло, роден в америка (това обикновено е значението на Russian American)? Човек с двойно гражданство, живеещ по малко и в двете страни? Това което ние имаме пред вид? Ако се пише "руско-американски", за да не е мътен смисъла, трябва да се обясни за какво точно става дума, веднага след това, т.е. да се фиксират повечето/всички по-горни параметри--това първият параграф не го прави, а както е сега ми се вижда ясен, т.е. става ясно, защо е сложен и в американски писатели/поети.

"Американски писател от руско потекло" (така е в немската Уикипедия) пък съвсем не ми харсва. Набоков почти на 20 напуска Русия, а заживява в Америка чак на 40 и кусур (и след 20 години се маха). Набоков израства и се формира като личност (или поне така смятат много от днешните психолози) в Русия, а гражданството ми се струва формален детайл. --Станислав 22:35, 2 сеп 2004 (UTC)

Прав си; руско-американски не е добре. --Webkid 23:38, 2 сеп 2004 (UTC)

Набоков е руски и американски писател. Защо да не се нашише именно така?--Хари 07:21, 3 сеп 2004 (UTC)

Ако се напише така, "20 г. прекарва в САЩ" няма да е достатъчно, ще трябва да се напише и каква е руската връзка, и къде по-първо е писал. Няма да "протестирам", ако пишеш "руски и американски", но както вече казах, смятам първия параграф за достатъчно ясен, и предпочитам в това отношение да остане както е. --Станислав 18:36, 3 сеп 2004 (UTC)

Биографии

Хари, трите биографии, дето си добави са вече написани под "Други". --Станислав 22:57, 2 сеп 2004 (UTC)

Да, не бях забелязал:)--Хари 07:23, 3 сеп 2004 (UTC)