Беседа:Забърдски мъченици от Човешките пещери

Аз писах на едно друго място, но правилно ще е и тук да си изкажа съображенията. И те са: Мистификация! Никакви източници за пещерите Сливова дупка и Тъмната (Тьовната, Темната) дупка. Единственият източник, в който се говори за това деяние, посочва единствено и само Человешката дупка и се говори за жители на Орехово, а не на Забърдо. Впрочем, в този източник това предание е представено коректно. Но къде са забърдовци? Къде са другите пещери? А това, че децата се скрили в едната, пък майките — в другата, направо ме уби! То бива драматизъм, бива, ама чак пък толкова... Сега привеждам това, което написах на другата беседа и тук, за да може да се направи разлика:

Преданията, набързо тук преразказани от мен, са публикувани в книгата за с. Орехово, съседно на Забърдо:

Цирикова църква

В забърдовско землище имало село, известно като Старо село, чиито жители, при османското завладяване (не потурчване!) на тази част от Родопите, се укрили в крепостта Заград, намирала се на днешния връх Цирикова черква. Когато се свършили водата и храната, мъжете започнали да убиват жените и децата си; накрая турците нахлули в крепостта и заловили останалите живи защитници. Според преданието едни от тях приели исляма и спасили живота си, другите били хвърлени в пропастта в южната страна на върха, откъдето цяла седмица се носели „цирикания“ (на родопски диалект — „писъци“). От това идва името на върха. Това е предание, разказано от Калин Черпоков и Паун Паунов, публикувано в: Калинов, Атанас. Орехово. изд. на ОФ, София, 1988, стр. 23-24.
Споменатият Калин Черпоков разказва и друго: На Цирикова черква имало манастир Св. Никола. По време на помохамеданчването дошъл турския военачалник Дели Софта и поискал населението да се помохамеданчи. Отказалите затворил в манастирската черква, където били изклани. Помохамеданчените напуснали Старо село и основали дн. Забърдо. Николов, цит. съч., стр. 29.
Васил Дечев пък разказва, че защитниците на Заград след слаба съпротива се предават с условието, че ще се потурчат... (Дечов, Васил. Миналото на Чепеларе. кн. 1, изд. Хр. Г. Данов. Пловдив, 1978, стр. 31.)

"Човешките пещери" [тук цитирам дословно]

"Според преданието част от населението на Орехово, предимно деца и старци, се скрили в пещерата в местността Заград. Хайтите обаче ги открили с хитрост и запушили входа на пещерата със слама, след което я запалили. От задимената пещера, наречена след това "Челевеща дупка", се спасило само едно момче, на име Дело, син на преселника от Борускево Мило, което по-късно станало основател на Деловия род. Дело е дядо на Димитър Радюв (Русафин). Бягайки от смъртоносния дим, той се влачил из теснините на пещерата и вечерта излязъл на другия ѝ край." Николов, цит. съч. стр. 34.

Случката е отнесена не към потурчването, а към периода на кърджалийството. Авторът го и доказва по-нататък. Известно е, че от кърджалиите (наричани хайти в Родопите) е страдало цялото население без оглед на вяра и народност, като все пак „предпочитание“ е било отдавано на християнските селища. Така че тук говорим за разбойническо деяние, не за друго. Това, разбира се, никак не омаловажава жестокостта на деянието, но истината вече е по-друга. Още повече, че по това време „забърдовци“, за които се говори в статията, отдавна вече са приели исляма и не е имало нужда отново да бъдат обръщани в него.
Лично за мен посочването на име и наследници на спасилия се, правят това предание достоверното предание. В интерес на истината, авторът отбелязва, че в родовите предания не се говори за изгорени в пещерата, предполагайки че това е така, защото там са се укрили малко хора - недъгави старци с малки деца, заварени от разбойниците в селото, докато по-голямата част от него е била извън него по кърска работа. Тук искам само да отбележа нещо, което леко ме стресна в статията в Уикипедия: В едната пещера се скрили децата, в другата майките им... Значи майките си изоставили децата и се скрили отделно?! Хайде стига, бе! Дотук млъквам, че ще избълвам змии и гущери по нечий адрес.
Що се отнася до това, че пещерите са повече от една: на стр. 35 авторът привежда сходно предание, отнасящо се до пещерата Челевещница, публикувано в Трантеев, Петър и Косю Косев. Пещерите в България. С. 1978, с. 38 и изрично указва в бележка под линия (№37), че: "В Българската федерация по пещерно дело "Челевещата дупка" е регистрирана с името "Челевещница". --Peterdx (беседа) 06:03, 21 април 2015 (UTC)[отговор]

При това положение, Пешо, бих предложила тотално пренаписване по източниците, които цитираш, плюс преименуване на статията. Реално в сегашния си вид източници няма, цитираните външни препратки без една съдържат спелеологични, а не исторически данни. Където има някакви данни с исторически характер (двете страници от Уикимапия), те са копирани от Уикипедия и от друг сайт, и се получава завъртане в кръг. Уикимапия, да не забравяме, също е доброволчески проект и може да се допълва от всеки. Другият сайт caves.4at.info декларира също, че „Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.“, т.е. също не е стабилен източник на информация. По-добре по-малко информация, но безпристрастна и по публикувани източници. Спири ··· - - - ··· 09:05, 21 април 2015 (UTC)[отговор]

Моята идея е статия за пещерата Челевещница, в която да бъдат представени преданията за нея. Хайтов също ги споменава. Това за преданията мога да го свърша, но не съм убеден дали ще се справя с чисто физико-географската част, свързана с пещерата. Макар че вероятно ще пробвам. Все пак бих искал да разбера дали има предания за другите пещери или просто е плод на желание да ги има. Апропо, по същия начин предлагам да се процедира и с Мъченици от Цирикова църква - статия за върха с параклиса + преданията и крепостта Заград. Ама много оскъдна информацията за този връх засега... --Peterdx (беседа) 09:19, 21 април 2015 (UTC)[отговор]