Беседа:Зеолити

Текстът е еднакъв с този тук заедно с правописните грешки, но не се наемам да твърдя кой от кого е преписвал. --Молли 22:38, 23 февруари 2012 (UTC)

Тази статия е отврат.... аз съм склонна да си мисля, че те са преписвали, макар да не е ясно. Страницата обаче няма копирайт отдолу, така че и оттам да е преписвано, няма нарушени авторски права...--Радостина 23:47, 23 февруари 2012 (UTC)

Статията наистина е много зле. Да не говорим, че зеолитът не е минерал, а е група минерали към силикатите, разделени на три подгрупи. Още съм на африканска вълна, но като стигна пак до минералите, ще опитам да я оправя или пренапиша. Май ще трябва да е второто. --Молли 23:56, 23 февруари 2012 (UTC)

Ами не знам дали имаш списък със статии за преработка, аз като видя някоя си я слагам в списъка, ама напоследък само слагам, не вадя :-). --Радостина 01:46, 24 февруари 2012 (UTC)

Изтрит от статията материал

За тези, които не обичат да се ровят в историята, поставям тук текста, който изтривам от статията. — Лъчезар • Б/П 12:37, 2 ноември 2012 (UTC)

Аз пък си позволих да изтрия 70% от небивалиците за да не се размножават изкуствено. За останалото не съм сигурен, но наистина бих предпочел това да се изтрие, а статията да започне на чисто. Отделно, че шведското име според мен е Крунстед, но това е най-малкото. Лично мене много ме изплашиха хомеопатичните и подобни вещерски заклинание в стария текст. BloodIce (беседа) 17:07, 2 ноември 2012 (UTC)

Е, затова оставих само мъниче, а останалото копирах тук просто от мързел (или липса на време). ))) — Лъчезар • Б/П 20:49, 2 ноември 2012 (UTC)

Зеолит (на гръцки: zein, "завирам"; lithos, "камък") е минерал, който има микро-пореста структура. Терминът бива първоначално създаден през 18-ти век от шведския минералог Алекс Фредрик Кронщедт , който го е наблюдавал .

Повече от 1500 вида зеолит са синтезирани и са познати още 48 естествено срещащи се в природата. Те са основно хидратно алуминиево-силикатни минерали с „отворена“ структура, която може да акомодира голямо разнообразие от катиони като Na+, K+, Ca2+, Mg2+ и други. Тези положителни йони са по-скоро свободно държащи се и могат да бъдат заменяни от други в контактен разтвор.

Зеолита се използва в медицината като лекарство срещу много болести, както и за получаване на качествени пластмаси и хартия. Хартията, съдържаща 8% зеолит не пожълтява с времето. Зеолитът е естествен силикатен минерал с микропори. Цветът му варира от бяло до бледо зелено или розово, което зависи от съдържанието на други минерали. Чистият зеолит е с алуминиево-калциева силикатна структура. Среща се в три морфологични форми, от които кристалната е наи-качествена. Съществуват 106 различни естествени типа зеолит. Заради абзорбиращите си свойства и големия капацитет на йонен обмен, който притежава след трибомеханично раздробяване, най-добре се показва отново кристалната структура.

В България находища на зеолит са открити при селата Седловина, Бели пласт и с.Мост (община Кърджали). Той намира приложение в селското стопанство.

Промишлено приложение:

1. Добавя се в храната на птици и животни за подобряване на здравословното им състояние, поради наличните в него минерала калций, натрий, калий и микроелементи в лесноусвоима форма. 2. Използва се за очистване на водата от амонячен азот и фосфати. 3. Влага се в праховете за пране като заместител на фосфатите и омекотител. 4. В пастите за зъби замества редица вредни компоненти. 5. Служи за пречистване на сокове, вина, захарни разтвори и зехтини от разнообразни примеси. 6. Намира широко приложение при производството на маргарин и шоколадови изделия. 7. Обезмирисва идеално различни субстанции. 8. Пречиства течности от амониеви йони и йони на тежките метали – кадмий, мед, арсен и др. Незаменим при очистване на замърсени с радиация течности. 9. Без него са немислими редица нови технологии в химическата, хранително – вкусовата, фармацевтичната, военната промишленост. 10. Използва се за обезвреждане на радиоактивни отпадъци. Естествените зеолити се използват много по-рядко поради по-ниската си честота, но са подходящи за третиране на ядрени отпадъци. След катастрофата в Чернобил тонове зеолит са били разпръснати за почистване на замърсената територия около централата.

Тази високопорьозна структура осигурява много обширна електрично реактивна повърхност от 450кв метра на един грам. Натоварената с отрицателно електричество повърхност дава възможност зеолитът да привлича и задържа катйони от средата, в която се намира, и от своя страна да отделя други. Като си представим, че най-големите замърсители днес – мед, цинк, олово, въглероден двуокис и серен двуокис – са катйонни, можем да си представим всъщност каква работа върши минералът.

Българският зеолит. В България има богати находища на естествен зеолит – клиноптилолит – в района на Кърджали. „Бентонит АД” произвежда четири марки зеолит от различни фракции, предназначени за селското стопанство и за пречистване на промишлени и битови отпадни води, където особено успешно улавя тежките метали.

Написах статията съвсем отново, мисля, че вече е добре. Ако някой има какво да каже, да не е съгласен с нещо, или да допълни, сега му е времето. --Молли (беседа) 22:21, 13 февруари 2013 (UTC)