Беседа:Методий Кусев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Владимир[редактиране на кода]

Някой дали знае Владимир Кусев какъв му е?--Мико 11:46, 19 март 2010 (UTC)

Май му е племенник. "Спомените на Методий Кусев още не са публикувани изцяло. Използуваме откъси от частични публикации, по-право цитати от тях, поместени в статията на неговия племенник Владимир Г. Кусев „Към биографията на митрополит Методий Кусевич"" от тук е специално този цитат -- Vekov 11:53, 19 март 2010 (UTC)
Оу, данке.--Мико 11:57, 19 март 2010 (UTC)

Добри Ганчев[редактиране на кода]

Добри Ганчев има култов писмен портрет за Методий, ама не ми е под ръка.--Мико 06:14, 9 юли 2010 (UTC)

Екзарх Йосиф[редактиране на кода]

Още за момента на избрана: Екзархът в Дневника си на 25 октомври 1884 година му прави дълъг портрет (билянц), който може да се използва - и бяло и черно. Стр. 132 цялата. --Мико 13:48, 27 септември 2011 (UTC)

Архимандрит Методий замина за Русия. Да му направя билянцът откакто го приех за протосингел. На 1880 година го повиках да ми[1] помогне като македонец за действията, които имаше да направи пред Европейската комисия за изработване на реформи за Македония. Той работи и тича насам-нататък, при тогова, при оногова, с всичката ревност, която го характеризира, при всичко че, разумява се, тия изработени проекти щяха да останат под мендеря и издействуваното относително черковния въпрос щеше тоже да остане мъртва буква. Моето намерение беше аз да направя в случая онова, което зависеше от мене. На май 1881 год., преди да замина за България, бях сполучил от Цанковото министерство за училищата в Македония до 40 000 фр. Една от причините, за които отидох в България да помагам за преврата, беше за да дойде по-консервативно министерство, по-разбрана камара, да може да отпущат пари за учебното дело в Македония, което беше единственото средство да се работи за пробуждането на народното чувство. След преврата правителството ми обеща да отпусне доста пари, колкото имаше от извънредните в иминистерствата и до гдето да се върна от Виена в София то беше отпуснало сто хиляди франка. Като се завърнах в София, при настояването ми за повече пари, министерството се съгласи да отпусне още петдесет хиляди франка. И аз му позволих [на Методий] да се простира до 150 хиляди франка, а не повече, защото правителството няма тая година повече на разположение. В Пловдив бях писал на Г. Груев, който беше председател на комитета, че няма друго спасение за българската народност в Македония освен просвещението. На това основание и ходатайството на Методий, като мой векилин в Ц-д, за купуване в Солун една къща за училищно здание се беше във внимание и комитетът отпусна количеството. Може прочие да се каже, че Методий даде тогава един подтик на учебното дело с тия пари, които се отпуснаха от София и Пловдив. Но в същото време той беше така неразположил министерството в София, щото когато се завърнах втория път от Виена, намерих, че в София бяла поставили Ризов с един комитет да разполага с помощта, а на Методий отказаха. Също и от Пловдив чакаха завръщането ми, за да отпуснат пари за училищата. Със своята буйност и прекаленост, както и със своята щедрост до разпиляване [на] парата и необмисленост в действията си, той подигна няколко от по-главните учители против себе си и големи критики по учебното дело против Екзархията, което ми причини и големи главоболия. По искането на министерството трябваше да се повери учебното дело на компетентно лице и да устрои учил[ищно] попечителство. Това му е заслугата. В отсъствието ми обаче той направи една непростителна грешка, която аз му простих в сърцето си, но която показа що за човек е той. Вместо да пази положението и честта ми, той въстана лъжливо и клеветнически да представлява и да уверява в България, Изт. Румелия и Македония, че В. порта е готова да даде и владици, и Синод и съвет, но че аз не ща, и изпрати Ганчев, секретар на Екзархията (недоволен, че не му увеличих заплатата) да работи за свалянето ми, и така работи Методий, щото като да искаше да не се върна в Ц-д, и като да вярваше, че ще може да заеме мястото ми. Ако не бях побързал да се завърна, щеше да докара затварянето на Екзархията по един стиден начин. В това положение той доказа, че поставен под заповед, той със своята пъргавина и енергия, е полезен, но самостоятелен той прави много грешки и няма сериозността и умението да играе ролята, към която се стреми.[2]

Патриарх Кирил[редактиране на кода]

В Кирил том 1 портрет, който може да се използва и в Димитър Ризов и в Битолска българска община и във Вела Живкова и затова го давам целия:

Две години по-късно (1882 г.) Д. Ризов излязъл със статия по въпроса за общинския устав, който да осигури църковната независимост на македонските българи въз основа на члена 10 на фермана и на чл. 62 на Берлинския договор. Според него, Екзархията трябва да изработи проект за общински устав, който да бъде изпратен във всички македонски градове, зада се потърси мнението им. След това вече да се изработи един окончателен общински устав, който да се изпрати на общините за ръководство. В устава трябва да бъдат изложени начина на избирането на общините, състава им, правата и длъжностите, отношението към правителство, Екзархията, населението, учителите и пр.

Знаем, че въпросът за общински устав е занимавал Екзархията; тя била установила известните принципи по създаване, устройство, дейност, отношение към Екзархията и към правителствената власт на народните общини. Тук по-особено е мнението на Д. Ризов предварително да се изпрати проектът за общините за обсъждане от македонските градове, след което вече Екзархията да състави и утвърди окончателния текст. С това Д. Ризов е изразявал едно правилно схващане, но и тук проличава неговото недоволство от Екзархията, макар че той я признавал като върховен[3] представител на българщината в Македония и то не само в църковно, но и в училищно и в народно общинско отношение.

И някои от другите препоръки на Д. Ризова, в по-голямата си част уместни, не били лишени от известно скрито неразположение към някои дейци в Екзархията, които в тоя начален период на екзархийска училищна и общинска дейност бързали да създадат свършени факти, без да събуждат турската мнителност и гръцкото противодействие с разгласяне на предстоящи мероприятия. На първо място между тия екзархийски дейци е стоял архимандрит Методий Кусев. Тоя твърде смел и предприемчив прилепчанин не оставял събитията да го изпреварват, а искал сам да ги създава, познавайки не по-малко добре от Д. Ризова политическото положение в Македония, при което могло да се очаква не само противодействие от страна на турци и гърци, но и дезориентация от страна на самото българско население. Това е периодът на големи гръцко-български стълкновения по църковно-училищния въпрос и на открити вече гонения на българщината от страна на турската власт поради спомени от преминалото Кресненско-Разложко въстание и продължаването на размирието през 1881 г. Българското население в Македония било подложено на тежко гонение, затворите са били пълни, а големи групи македонски заточеници се намирали вече в Анадола. Архимандрит Методий схващал, че при такава обстановка трябва да се действува бързо решително и да се създават факти, с които турското правителство, въпреки всичко, не би могло съвсем леко да се справи. Пред него е стоял най-големият факт, създаден по същия начин, именно установяването на Екзархията в Цариград, въпреки отрицателното отношение към нея и непризнанието й от страна на турското правителство, въпреки противодействието на Цариградската патриаршия, даже въпреки не всякога определеното и благоприятно отношение на Руското посолство в Цариград. Архимандрит Методий е опитен борец, а не доктринер; той не се губи в търсене на най-правилни решения чрез обществено широко народно обсъждане на въпросите за политическото утвърждаване на българската народност в Македония.

Друг тип е Д. Ризов. Той е млад човек, нелишен от патриотизъм и от политическа смелост. Но все още не е имал достатъчна опитност не само в наблюдаване и преценяване на положението в Македония, но и в борбата, в ръководното уреждане на църковно-народните учреждения. Обсегът на неговата дейност бил по-ограничен[4] - простирал се главно върху Битоля и Битолско. Амбициите обаче на Д. Ризов са били големи; той искал да бъде безусловно ръководно лице в национално-политическо отношение, с когото не само Екзархията, но и софийското правителство да влиза в споразумение. Той бе създал и в София твърде много връзки, но и не по-малко несъгласия, негли и неприязни. С Екзархията обаче бе влязъл в много по-остри конфликти по въпроса за назначаване и издръжка на учителите в Македония. Той бе направил в София някои внушения и по тоя въпрос, който екзархът категорично бе отхвърлил, запазвайки за Екзархията пълното ведомство на училищните въпроси, считайки, че тя е единствено отговорна пред турското правителство по тях.

Впрочен за големите политически и обществени амбиции на Д. Ризов свидетелствували и борбите в Битолската община и сред битолското гражданство, той като главният двигател е бил пак тоя деен и не с малък обществен и национален престиж деятел. Битолската община изживя тежки кризи на разцепление; всъщност те отразяваха конфликта между Д. Ризов и Екзархията. Накрая Екзархията установи своето превъзходство, защото битолската общественост я подкрепи, изхождайки от национално-политически зрялата мисъл, че само тя може да възглавява голямото национално движение в Македония, поддържайки в същото време и духовното единство на българския народ в трите области - България, Източна Румелия и Македония.

Някои от идеите на Д. Ризов не са представлявали нещо ново за македонското учителство, напр. идеята за откриване на пансиони в Солун и Битоля, за единен учителски щат, за обща училищна програма, за създаване на ученически дружества и неделни училища. А в Битоля директорката Вела Живкова за кратко време бе успяла още в началото на нейното учителство да създаде забавачница, неделно училище, ученическо дружество. Тия прогресивни идеи не са били чужди и на Екзархията, особено що се отнася до създаване на обща училищна програма и неделни училища. В самата Македония сред обществеността в големите градове не е имало разбиране по тия въпроси, а оттук се явявали и противоречиви становища. Така например самата Битолска община не е била на ясно относно напредничавите училищно-преобразователни планове на Вела Живкова, и макар тя да бе поискала от Екзархията назначаването й, още в течение на първата учебна година се появило искане за сменяването й, тъй като била твърде[5] „учена“ за нуждите и възможностите на местното население. С това консервативно гледище Екзархията трябвало да се съобразява, като изхождала от разбирането, че за момента е по-важно да се пази единството на македонските общини, пък доще време за преобразования и нововъведения. Не мина много време и Екзархията пристъпи към някои от мерките за по-цялостното организиране на просветното дело в Македония.[6]

За Брунони и Зичи[редактиране на кода]

[1] [2], Paulus, Paul, Paolo.


Count Ferenc Zichy (1811–1900) was secretary of state for commerce in the Széchenyi ministry of 1848, but retired on the outbreak of the revolution, joined the imperial side, and acted as imperial commissary; from 1874 to 1880 he was Austrian ambassador at Constantinople and representative of Austria-Hungary at the 1876-77 Constantinople Conference. [3]--Мико (беседа) 07:37, 30 април 2013 (UTC)

Снимки[редактиране на кода]

Тук портрет като архимандрит, тука още.--Мико (беседа) 09:34, 30 април 2013 (UTC)

Относно тази снимка, 30 годишнината се пада на 18 юли, а и тук пише, че е тогава честването. Не знам каква е логиката с 29 юни? Възможно ли споменатите всенародни тържества да са толку дълги...--Алиса Селезньова (беседа) 09:12, 12 май 2013 (UTC)

Стар нов стил. --Мико (беседа) 09:53, 12 май 2013 (UTC)
Абе къде са 20 дена разлика между стиловете. Но да, да кажем.--Алиса Селезньова (беседа) 09:57, 12 май 2013 (UTC)
Тия от Църнушанов ги качих. Гробът му е къде по-внушителен от паметника [4] [5], заслужава си некой местен да качи снимки със свободен лиценз. --Подпоручикъ (беседа) 19:46, 31 август 2013 (UTC)

Източници[редактиране на кода]

Алтънов го цитирам по онлайн архива на списание „Разум“, като отбелязвам онлайн страниците, защото го форматирам като една онлайн страница я цитирам няколко пъти. Хартиените страници само ги отбелязвам генерално - написала съм страниците на цялата статия. Просто не знам как иначе да го оформя... Евентуално може да се направи обратното - да се цитират само хартиените страници, но в момента само онлайн страниците са ми подръка, а и така е по-лесно проверимо. Гугов също го има там, но немам сили да го променям - цитирала съм го вече много пъти. Отделно за Гугов може би нема смисъл - православието.ком ми се струва достатъчно добър сайт.--Алиса Селезньова (беседа) 12:37, 12 май 2013 (UTC)

Първото издание и 4 - 20[редактиране на кода]

„Македония в своите жители“ - намерих я и нея. Наистина е Чирпан, Печатница на Н. Попов и С-ие, 1913 г. Мога да снимам тая корица, вместо второто издание, но не знам има ли много смисъл. Отделно по въпроса какво точно се е слувало между 4 и 20 година - бил ли е митрополит или не и ако не какво е правил и защо са го лишили от титла. Та подписан е на първото издание като митрополит, тоест той поне се е смятал за старозагорски митрополит. --Мико (беседа) 14:14, 18 май 2013 (UTC)

Хахаха, значи излиза некъв спор с Фердинанд - царят искал парка, Методий казал, че е за народа и царят не стъпил повече в Стара Загора. Пише, че царят го натопил - „Този път хитрият Кобург и правителството действували много по-прикрито и лукаво. Те подбудили група свещеници от Казанлък да се оплачат в Синода от М. Кусев, че бил допуснал злоупотреби“. После пише, че даже оказали натиск върху Синода за отнемането на правата му, което пък затруднило създаването на обществения парк Аязмото. И другаде: „А по-късно в злоупотреба набедили самия Кусев. Това станало повод през 1904 г. да му отнемат управлението на епахрията до 1920 г., когато доброто му име било официално възстановено.“ - това в един том „Гора“, което си е леко безумен източник. НБКМ требва при първа възможност.--Алиса Селезньова (беседа) 15:15, 18 май 2013 (UTC)

Значи, дописах малко по въпроса. Не знам - ако искаш, съкрати го, както намериш за добре. Някъде мернах, че Кусев искал да свали Стамболов, за да се помирим с Русия, а Стамболов на свой ред го арестувал заради две писма, но не помня къде беше и дали изобщо е било в свестен източник, а и ми седи като излишна подробност. Само отбелязвам.--Алиса Селезньова (беседа) 16:07, 18 май 2013 (UTC)

СБО[редактиране на кода]

Мога да разширя малко драмата в Петербург с боята на картата в 1890 по Македония в своите жители, но не знам нужно ли е. А и между другото в самото Славянско благотворително общество по Ризов е описан друг изход от събитието. --Мико (беседа) 05:29, 19 май 2013 (UTC)

Е що бе - друг изход за второто издание. За първото не става ясно.:-) Тая беседа на много места я видях с големи подробности, че Кусев изтъкнал 20 аргумента.--Алиса Селезньова (беседа) 07:27, 19 май 2013 (UTC)
Да - но иначе обществото е издало втора карта, на която Македония е боядисана сръбска. --Мико (беседа) 09:25, 19 май 2013 (UTC)
Тука моя грешка при интерпретацията на Ризов. Целенасочено или не само леко са замазали очите на сърбите. --Подпоручикъ (беседа) 18:16, 31 август 2013 (UTC)

Кандидат за избрана[редактиране на кода]

Мисля, че горе-долу става вече. Добре е да я прочетат неколко души за бележки и прочие.--Мико (беседа) 19:43, 16 юни 2013 (UTC)

Цитати[редактиране на кода]

Мисля, че статията има прекалено много цитати.--Радостина 17:59, 6 юли 2013 (UTC)

Разчистих (някои прехвърлих в Уикицитат) по-маловажните, без които спокойно може да мине.--Алиса Селезньова (беседа) 19:14, 17 юли 2013 (UTC)
За останалата част е приемливо, но последната Оценки и почит практически се състои само от цитати, и особено този големият, според мен е неприемлив. Отчасти съм съпричастна с тази статия, защото е свързана със Стара Загора и не е като да не искам да стане избрана, но ми се струва по-ценно да се сложи фактологична инфромация, отколкото цитати.--Радостина 16:20, 21 юли 2013 (UTC)
Ами това е идеята на секцията - цялата секция е посветена предимно на оценките на големите фигури от времето му, а един билянц, при това от екзарха, ми се вижда най-ценното възможно допълнение. Някакси естеството на статията е такова, че, според мен, само ще пострада ако се махне. Отделно мисля, че фактологията не е пострадала за сметка на оценките. Не знам - аз не мога да измисля как да се съкрати цитатът, нека и други да го погледнат.--Алиса Селезньова (беседа) 15:19, 22 юли 2013 (UTC)
Според мен не трябва да се съкращава, трябва да се премахне. Иначе писането на статии тук може да се сведе по преписване на цитати. Едно че има Уикицитат, второ може да се посочи източникът откъдето е взет, и който иска да ходи да го чете. Писала съм не една статия където има раздел оценки на съвременници на автора или по-късни оценки, но никъде не съм виждала такъв голям цитат, той просто обезсмисля раздела. Това е мое мнение, може би други не мислят така.--Радостина 00:52, 23 юли 2013 (UTC)
И аз мисля че са в повече, но само тези в раздел оценки. може би е по добре да се дадат само кратки цитати, характеризиращи характера и делото му.LeeKeoma (беседа) 10:39, 24 юли 2013 (UTC)

Съгласен съм с Радостина и ще помисля как да се съкратят. Мисля, че и някои цитати в другите раздели са излишни и не отговарят на енциклопедичния стил.--Добри (беседа) 12:42, 29 август 2013 (UTC)

Ще се радвам на помощ с цитата от Екзарха, който мисля, че трябва да остане, но явно пречи с обема си. На мен, както казах, не ми пречи, но нямам против да се съкрати смислено, ако може.--Алиса Селезньова (беседа) 13:40, 31 август 2013 (UTC)
Отзивите от Ганчев, Крапчев и некрологът са единодушни. По-добре, за да няма повторение, да остане един, а останалите в Уикицитат.
Цитатът от Екзарха много би прилягал на раздела за Кусев като протосингел - обяснява защо е натирен в Русия - но в такъв случай може да заприлича на оригинално изследване? Освен обема, друг основен проблем тук са твърденията на Йосиф, че Методий е искал да го свали – това са едностранни спекулации.--Добри (беседа) 13:00, 4 септември 2013 (UTC)
Отзивът на Ганчев е оригинален и изобщо представя другата глена точка. Прави му страхотен портрет и ако се махне статията сериозно ще загуби от неутралността си. Крапчев го върнах само, за да неутрализира създаващото се впечатление за русофобия, което е невярно. За Екзарха и аз не знам - нормално е да са едностранни спекулации, нали е цитат от него? (конфликт на редакции)--Алиса Селезньова (беседа) 13:34, 4 септември 2013 (UTC)
Предлагам следния вариант:
Йосиф I отчита заслугите на Методий за учебното дело в Македония, но го обвинява, че със своята „буйност ... и щедрост до разпиляване“ е настроил политиците в София и Пловдив срещу себе си и че се опитва да оглави сам Екзархията. На 25 октомври 1884 година екзархът записва в дневника си следната равносметка:
... той доказа, че поставен под заповед, той със своята пъргавина и енергия, е полезен, но самостоятелен той прави много грешки и няма сериозността и умението да играе ролята, към която се стреми.[7]
--Добри (беседа) 13:33, 4 септември 2013 (UTC)
[6] Добре, въпреки че Ганчев е много дълъг. Поне махни Крапчев - безсмислено повторение.--Добри (беседа) 13:42, 4 септември 2013 (UTC)

::[7]. Това по-добре в раздела за възгледите. Поставен тук заприличва на оригинално изследване--Добри (беседа) 13:42, 4 септември 2013 (UTC)

Ранни години[редактиране на кода]

Добре ще е да се уточни как се е издигнал от кръгло сираче. Ако някой издири подробности преди мен нека предупреди тук.--Добри (беседа) 12:42, 29 август 2013 (UTC)

Някъде четох подробности от кого е отгледан, но не помня вече къде (ще потърся тия дни). В един момент ми се разми кое е важно и кое маловажно.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 13:40, 31 август 2013 (UTC)
От Алтънов: „Отрано той и петимата му братя и сестра останали без баща, а по-късно и без майка. Били прибрани от съграждани, отгледани и изучени.“--Алиса Селезньова (беседа) 13:43, 31 август 2013 (UTC)
Това е по-добре от нищо.--Добри (беседа) 16:24, 31 август 2013 (UTC)

Представител на Пелагонийската епархия (1871-73)[редактиране на кода]

Трябва да се изясни значението на този такрир.--Добри (беседа) 12:42, 29 август 2013 (UTC)

Априлското въстание и Цариградската конференция[редактиране на кода]

  • Изтрих следния пасаж: Подгонен от властите, Кусев се спасява с параход.(Василев, Р. Архимандрит Методий Кусев и Априлското въстание - В: Априлското въстание и българската православна църква. Сборник от студии и материали по случай юбилейната стогодишнина (1876-1976), стр. 446-469.), докато се изясни къде е избягал и как впоследствие се е сдобрил с властите.--Добри (беседа) 13:19, 29 август 2013 (UTC)
    Според мен е по-добре да има непълна информация за бягството му, отколкото никаква.--Алиса Селезньова (беседа) 13:40, 31 август 2013 (UTC)
    Съвсем не - това бягство изобщо не се връзва със спокойната му дейност в Цариград по-късно. Необходимо е разяснение.--Добри (беседа) 16:22, 31 август 2013 (UTC)
    Хм, това с бягството с параход мисля и другаде го срещах - ще видя дали няма да изпадне някакво обяснение.--Алиса Селезньова (беседа) 16:46, 31 август 2013 (UTC)
  • Пасажът за неиздадените "възпоменания" от Пловдив май ще приляга повече на раздел за творчеството му.--Добри (беседа) 14:45, 29 август 2013 (UTC)

Руско-турска война и Единство[редактиране на кода]

  • [8] Заличих несигурната информация за писмото до Игнатиев - от източника (pravoslavieto.com) съдържанието на писмото по-скоро се подразбира, отколкото се узнава.--Добри (беседа) 16:52, 31 август 2013 (UTC)
  • [9] Отрязах също за комитета във "Византион" и 16 август. Как е възможно през април 1878 да е изградил комитет срещу Берлинския конгрес, който е започнал два месеца по-късно? За Пловдивския комитет Дойно Дойнов пише (в "Национално-освободително движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 1 / София 1994, стр. 50), че е основан през юли, наречен е "Единство" през октомври; Кусев не е споменат сред учредителите. Всичко това говори, че pravoslavieto.com не е надежден източник.--Добри (беседа) 17:56, 31 август 2013 (UTC)
    Е, да не генерализираме - източникът е само цитиран по pravoslavieto.com. Самият източник е Митрополит Методий Кусев - живот в дати. Списание „Домино“, брой 37, 1998 година. Другата информация от този източник съм я срещала и на други места, но това за Византион беше само там.--Алиса Селезньова (беседа) 18:13, 31 август 2013 (UTC)

Козметична редакция за „Македония в своите жители само сърби няма“[редактиране на кода]

Поне на мен ми се наби на очи двойното споменаване на книжката, ако и в различни раздели и в различен контекст. Не знам дали да не отпадне просто името ѝ в раздела "Дейност след Освобождението" или е наистина твърде дребен кусур, че въобще да го бистрим? --Подпоручикъ (беседа) 18:22, 31 август 2013 (UTC)

Чудя се дали разделът за социално-етичните възгледи не трябва да се трансформира в раздел за творчеството му. Там да идат и историята със Симич, и възпоменанията от Пловдив, и "Виновниците за погрома"?--Добри (беседа) 09:16, 3 септември 2013 (UTC)
Аз го мислих, мислих и хем ми се струва, че хронологията ще се накъса (събитието с петербургската беседа около картата е хубаво да се разкаже чисто фактологически извън раздел за творчеството може би), хем един раздел за творчеството добре ще дойде.--Алиса Селезньова (беседа) 14:38, 3 септември 2013 (UTC)

За Цариград и схизмата[редактиране на кода]

  • [10] Това с ултиматума до екзарха бе телеграфно недоизречено, както всичко от този източник. Това че осигурява "духовното и етническо оцеляване" на българския народ е превъзнасяне. "Полага усилия за монолитна диоцезна структура" – общи приказки. "Схизмата, с която на 16 септември 1872 година Цариградската патриаршия неправомерно наказва Българската църква и отрича българската нация, обявявайки се против учредяването на Българска екзархия и обявяване на Българската църква за схизматична" – спорно е дали е неправомерно, но всички тези обяснения трябва да отидат в препратката за самата схизма.--Добри (беседа) 17:21, 2 септември 2013 (UTC)
    Това с ултиматума го видях на много места. Сторило ми се, че едно обяснително изречение за схизмата ще хвърли повече светлина, а няма да натежи толкова.--Алиса Селезньова (беседа) 07:24, 3 септември 2013 (UTC)
    Не, три-четири реда отвличат фокуса. Жалко, че нямаме този ултиматум за цитат.--Добри (беседа) 08:48, 3 септември 2013 (UTC)
  • Не знам защо е този цитат по сборник от 1977. Нали не е от самия Кусев или някой сътрудник?--Добри (беседа) 17:26, 2 септември 2013 (UTC)
    Да ми беше още подръка, да ти кажа... Нямам ама никакъв спомен. Дори да е от него, какъв е проблемът - обяснява си целите.--Алиса Селезньова (беседа) 07:24, 3 септември 2013 (UTC)
    Щом не е нещо оригинално от Кусев няма защо да се цитира мотамо, като може да се преразкаже. Проблемът е принципен. По-малко цитати означават по-сбито и ясно изложение, избягват се двусмислици.--Добри (беседа) 08:48, 3 септември 2013 (UTC)
    Аха, аз обратно те разбрах - ами може да се преразкаже. Немам против още повече, че не ми е подръка да проверя дали е от него.--Алиса Селезньова (беседа) 14:34, 3 септември 2013 (UTC)

Симич[редактиране на кода]

В този анекдот за триумфа над сръбския дипломат ме притеснява, че източниците са само български.--Добри (беседа) 09:11, 3 септември 2013 (UTC)

Мда, други нямам подръка по темата, но за сметка на това на много места го има.--Алиса Селезньова (беседа) 14:40, 3 септември 2013 (UTC)
Нема везе, ще рекат брачата. Ще се пробвам по-неутрално да го кажа.--Добри (беседа) 22:22, 3 септември 2013 (UTC)
Споменах спора със Симич в раздела "Възгледи". Не мисля, че останалото може да остане - че Кусев защитил "блестящо" македонската българщина и че посраменият сърбин си заминал за Београд си е чисто българска версия за диспута.--Добри (беседа) 23:26, 3 септември 2013 (UTC)
Мисля, че това е есенцията, неутрализирана доколкото е възможно (сръбска гледна точка не можах да издиря в мрежата). Допълнителните подробности на Алтънов са във външната препратка, тук тежаха.--Добри (беседа) 11:40, 4 септември 2013 (UTC)

Фердинанд, Аязмото, 1904[редактиране на кода]

Да сме наясно. Има две версии защо го свалят: злоупотреби или натиск от двореца, така ли? Как така, след като е свален през 1904, а паркът е основан години по-рано?--Добри (беседа) 22:27, 3 септември 2013 (UTC)

Не, под натиск от двореца го обвиняват в злоупотреби и след това пак под натиск го свалят. Основан е години по-рано, но още са го строили и там нещо са го доизкусурявали.--Алиса Селезньова (беседа) 07:46, 4 септември 2013 (UTC)

След 1904[редактиране на кода]

Има един хиатус след 1904. Все още ли се води митрополит? С какво точно се занимава, щом не предстоятелства в Стара Загора? Сега имаме откъслечни данни - водил кореспонденция с Фердинанд, написал две-три книги и толкоз.--Добри (беседа) 22:47, 3 септември 2013 (UTC) Интересно също как и защо е реабилитиран.--Добри (беседа) 23:32, 3 септември 2013 (UTC)

Много е интересно, ама е малко странно. Не са назначили друг на негово място, той си остава в Стара Загора и продължава да си изпълнява функциите. Пишеше, че след като са му свалили сана това създало известни затруднения около работата му по парка, но не му попречило на дейността като цяло.--Алиса Селезньова (беседа) 07:49, 4 септември 2013 (UTC)

Снимки[редактиране на кода]

Файл:Metodiy Kusev Vinovnitsite 1.JPG Файл:Metodiy Kusev Vinovnitsite 5-6.JPG Тука качвам първата и последната страница на една антируско памфлетче - ако мислите може да се ползва. Последната страничка, че има подпис. --Мико (беседа) 16:40, 14 септември 2013 (UTC)

Некви дребни[редактиране на кода]

Цариградското българско училище май трябва да се напише.

В параграфа с посещението при великия везир (кой) нема дата - едно 3 години може да са.

Гервасий Левкийски/Сливенски лесно може да се напише, да не седи червена. --Мико (беседа) 20:02, 20 септември 2013 (UTC)

Напоителен симптоматичен цитат[редактиране на кода]

Има българи помаци, българи католици, българи протестанти и българи безбожници. Те наистина по кръв и по язик са българи, но по дух, по чувства, по стремления те нищо общо нямат с българите - православни, не са следователно, истински българи, не са в собствената смисъл на думата българи, а са помаци, католици, протестанти и безбожници. Не е ли истина, че помакът българин е предаден и привързан на турчина мусюлманин? Турчина е негов брат. Не симпатизира ли той на арапина, на арнаутина мохамеданин? Не счита ли за свой черкезина, персиеца и индиеца - своите едноверци? Българинът православен не е ли за него неверник, проклет враг и душманин? Католика българин не счита ли, че той принадлежал на всичките нации, които исповядват католическата вяра, но не на българската православна? Не се ли мисли той, че е латинин - французин, италиянец, испанец, но не и българин, кара-каур? Неговите симпатии, неговите интимни сношения не са ли с хората от нациите на католишкото вероизповедание? Ако отиде някой в обществото, в семействата на павликяните или на униатите българи, не ще ли намери между тях и французи, и италианци, и испанци, и поляци, но не и българи православни? По селата между павликяните и православните българи, съжители, има ли нещо общо в празниците им, в тържествата им, по свадбите им и в хората им? Протестантина българин по чувство и симпатии е повече англичанин, повече американец, отколкото българин; той счита като че негово отечество е Англия, Америка и пр.; неговите симпатии са за успеха на протестантските инославни нации, в ущърб интересите на православните славенски нации. Защото Русия е православна, те са най отважни нейни врагове. За безбожника, за материалиста не ще и приказка, че той няма нищо общо с българина, не само с вярата му, но нито с народността му, защото той, на основание на учението си, не припознава не само никакво национално различие, нито пък лично, т.е. не признава различие между индивидумите, человеците, но нито между тези последните и животните. Нашите български безбожници са отявлени врагове на Русия, но те най-любезно дружат с руските нихилисти, като техни съмишленици. Вярата, прочее, единомислието е свърската, която прави „съединението“, която свързва членовете на един народ и ги сгрупирва в един организъм, като един человек. [11] --Мико (беседа) 17:45, 24 октомври 2015 (UTC)

Готово - копирано е в Уикицитат.--Алиса Селезньова (беседа) 09:03, 10 февруари 2017 (UTC)

Първата световна война[редактиране на кода]

Редно е да се упомене, там където се говори за обширната кореспонденция на Методий с царя (а и с Радославов е поддържал), какви точно позиции е поддържал и в 13 и в 15 година, а именно - агресия, макар и това да е в противоречие с агиографския тон на статията. Има една статия по въпроса в Архивен преглед на Цветана Кьосева. Виждам и че книгите му не са написани, по същата статия могат да се направят мъничета.--Бабрадов (беседа) 13:45, 8 февруари 2017 (UTC)

Еми, давай. --Мико (беседа) 18:23, 8 февруари 2017 (UTC)

Раздели[редактиране на кода]

Разделите Дейност в Старозагорската епархия и Социално-етически и политически възгледи се припокриват. Или антисоцът и антикатолицизмът трябва да слязат долу или изобщо вторият раздел да се премахне и да се следва хронологичният принцип (което може би покрепям аз). --Мико (беседа) 10:20, 10 февруари 2017 (UTC)

Бележки[редактиране на кода]

  1. Български екзарх Йосиф І. Дневник, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 131
  2. Български екзарх Йосиф І. Дневник, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 132
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 623.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 624.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 625.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 626.
  7. Български екзарх Йосиф І. Дневник, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 132.