Беседа:Парламентарни избори в България (2014)

Хронични проблеми на социологическите проучвания

Българската електорална социология страда от хронични проблеми, водещи до множество публични скандали и загуба на обществено доверие. Мисля, че тази ситуация трябва да бъде отразена в съответния раздел на статията. Достоверността на информацията в него е и вероятно ще продължи да бъде много спорна. Също така не виждам основания за включването на проучването на "Медиана" от 23 май. То се отнася към Европейските избори и е едно от най-драстично разминаващите се с действителните резултати от гласуването на 25 май. Поздрави, Digital worm (беседа) 15:32, 11 юли 2014 (UTC)

Проблемите на социологическите проучвания не трябва да се обсъждат. Дали тяхната хронична неточност е проблем от некомпетентност или това е плод на политически интереси и пристрастия с цел манипулиране на обществото, публикуваните проучвания са факт и не трябва да се обсъждат от нас, редактиращите в Уикипедия. В противен случай ние внасяме оригинални изследвания дължащи се на интуицията ни, а не на някакво изследване, и коментарите или критиките за това са безпочвени. Използването на шаблона е неуместно и го премахвам. --CvetanPetrov1940 (беседа) 18:02, 11 юли 2014 (UTC)

Не мога да се съглася, връщам шаблона. Личната интуиция няма нищо общо със стотиците медийни материали, посветени на деформациите на електоралната социология и кризата на доверието към нея. Те съществуват. Източниците се вместват в категорията на достоверните и допустимите първични според правилото Без оригинални изследвания. Имаме ли право да не отразим един толкова значим за политическия процес проблем? Обвиненията към електоралната социология стигат дотам да й се отрича характера на социология. Иде реч за установени научни методи и практики, които явно биват нарушавани, защото как иначе биха били възможни значително надминаващи допустимата грешка разлики между прогнози и резултати, и то системно, а не само в единични случаи? Тези обвинения са постоянни и публични, те са елемент от обществения, политическия и вътрешния за гилдията дебат и не могат да бъдат премълчавани. Не предлагам оценяване на точността на отделните проучвания и агенции от страна на редакторите, а представяне в статията на доказуем с множество публикации факт: хроничната проблемност на електоралната социология и създаденото от нея недоверие. Digital worm (беседа) 18:49, 11 юли 2014 (UTC)

С връщането на шаблона може да се предизвика само редакторска война! Нито аз, нито Вие, нито кой да е друг, може да съди гилдията на социолозите и да участва в професионалните им спорове. С поставяне на шаблон за неутралността на секцията, Вие вече не само не изразявате съмнения срещу обнародвани факти от изследвания, но правите опит да оцените косвено точността на изследванията, като определено вземате страна. Ако желаем да бъдем неутрални, то в секцията може да има текст с цитирани източници за спорове, за практиката да се пренебрегват общоприети методи на изследване или някаква критика за манипулирането на резултатите, но не и да се изказват съмнения от нас редакторите. Ние трябва да покажем различните гледни точки в спора, а не да приемен страна, да изразяваме публично несъгласие и да отхвърляме социологията, само защото там тече не винаги коректен вътрешен дебат. В статията цитираното изследване за политическия индекс през юли 2014 г. на Галъп изрично е записано : „Данните отразяват декларативните нагласи на респондентите и не могат да се четат като прогноза за изборен резултат. До изборите показателите могат да претърпят редица промени в зависимост от развитието на политическия процес. Освен това, електоратите на различните партии са различни в своята структура и степени на мобилизация.“. Дадените цифри са факт и с тях се оценява политическата обстановка или нагласи сред обществото от тази социологическа агенция, независимо дали се приемат, критикуват или отхвърлят от някой. Така че шаблона ще премахна, а Вие ако желаете можете да развиете темата в секцията или в специална секция относно споровете и достоверността на резултатите, като се цитират част от „стотиците медийни материали“ за това. --CvetanPetrov1940 (беседа) 13:31, 12 юли 2014 (UTC)

Вземане на страна (чия?!) няма, има стремеж да се представи един въпрос, засягащ достоверността на раздела. Не приемам опитите за релативизиране на хроничната проблемност на електоралната социология и свеждането й до лична гледна точка. Нито една социологическа агенция не даде данни в границите на допустимата грешка (до около 3%) непосредствено преди последните избори за Европейски парламент. Ред агенции дори отчитаха лека преднина на втория при действителна разлика между първия и втория според данните на ЦИК от 11,47%. Станалото беше определено като скандал и провал от много политици, журналисти, обществени фигури, учени. Ще вмъкна в началото на раздела абзац с най-обща информация за проблема, без да оценявам отделни проучвания или агенции. Поздрави, Digital worm (беседа) 01:50, 13 юли 2014 (UTC)

Пореден пример за противоречивия характер на електоралната социология. На 4 септември Институтът за модерна политика публикува ново проучване. Дни по-рано основателят му се оттегли от ръководството и влезе в листите на една от водещите партии. Не мога да определя как трябва да се постъпва в подобни случаи на недвусмислена свързаност между електорална социология и текуща политика. Поздрави, Digital worm (беседа) 12:19, 4 септември 2014 (UTC)

Поздравления за активното редактиране на страницата! Достоверността на информацията на Институтът за модерна политика от хората се приема по различен начин, поради политическите пристрастия или обвързаност на всеки гражданин. Поведението на Борислав Цеков и на други сътрудници при формирането на политиката на този "институт", не показват безпристрастност. Политическото им минало и сегашните публични изяви, достатъчно точно определят политическите внушения в направленията на предлаганата "модерна" политика. Когато има такава "случаи на недвусмислена свързаност между електорална социология и текуща политика" както тук , това трябва да намери място в страницата на конкретната персона. Въпреки всичко това, ако питате трябва ли да се изтрие оценката за електоралната нагласа за предстоящите избори от новото проучване, мисля че тя трябва да остане като факт от наблюдението на политическия живот в страната. Като примери за обвързаност на електоралната социология и текущата политика, може да се посочат и други лица, които въпреки манипулативните и неточни анализи имат достъп до средствата за масова информация за политически внушения. Според мен, от нас редакторите в Уикипедия техните изследвания също не може да бъдат игнорирани или оценявани като степен на достоверност или степен на манипулативност. Това е моето мнение по поставения въпрос.Вероятно ще има и други. Поздрави!--CvetanPetrov1940 (беседа) 07:48, 5 септември 2014 (UTC)

Съгласен съм, трябва да бъдат включвани всички публикации, претендиращи да представляват социологически проучвания на моментните политически нагласи. Предният ми коментар беше довод за необходимостта от бележка, която да предупреждава читателите за общата проблемност на раздела. Впрочем мисля да не развивам раздела "Предизборна кампания", защото рискът от загуба на баланс и излизане извън неутралността е прекалено голям. Ще се огранича до социология и техническа информация. Поздрави! Digital worm (беседа) 11:10, 5 септември 2014 (UTC)

В тази връзка дали не е по-добре резултатите от проучванията да се групират по агенция? Така или иначе няма сравнимост между различните агенции, поне да се виждат някакви хронологични тенденции. --Спас Колев (беседа) 12:15, 5 септември 2014 (UTC)

Възможно е и в сегашната таблица. Ако човек иска да групира агенциите по азбучен ред, трябва да кликне върху стрелките за възходящо/низходящо сортиране в първия ред на колоната "Агенция". Според мен основното подреждане следва да остане по датите на проучванията, защото поне на теория така би могло да се проследи развитието на политическите предпочитания. Digital worm (беседа) 12:35, 5 септември 2014 (UTC)

Партии в шаблона

Защо в шаблона за четвърта партия е обявена Атака с 7.3%, след като според всички социологически приучвания тя няма да влезе в бъдещия парламент? – Owain (беседа) 11:32, 22 септември 2014 (UTC)

Това са резултатите от предишните парламентарни избори. Изписано е в шаблона. Подреждането ще се промени с получаването на официалните резултати след 5 октомври. Поздрави, Digital worm (беседа) 17:05, 22 септември 2014 (UTC)

Какъв е смисълът в статия за предстоящи избори да се намират резултатите от миналите? Това обърква хората, както мен ме обърка. – Owain (беседа) 17:32, 22 септември 2014 (UTC)

Този ред е означен с текст "Последни избори", не би трябвало да има объркване. Шаблонът е копиран от статията за предишните избори за Народно събрание, разгледайте го в завършения му вид. Целта е да се получи представа за развитието на парламентарните сили във времето. Digital worm (беседа) 17:51, 22 септември 2014 (UTC)

Тази предистория ("Последни избори") като необходима информация си е на място и не трябва да се променя, даже и след оповестяване на изборните резултати на тези избори. Такава структура на шаблона много добре онагледява развитието на политическия живот в България в статията за изборите през 2013 г. Така показваната информация е една добра база за следене и сравнение, без допълнително да се търсят други източници. --CvetanPetrov1940 (беседа) 10:32, 23 септември 2014 (UTC)

Това има смисъл след изборите за история и сравнение. В момента шаблона изглежда като предизборна агитация за четирите посочени партии. – Owain (беседа) 11:18, 23 септември 2014 (UTC)

Здравий Owain Knight! Определено това не е така. Това са факти, а тук са нужни факти за информация. Ако разсъждаваме така то и изразходваните средства трябва да са предизборна агитация, и социологическите сондажи също, че и съмненията за манипулация от страна на социологическите агенции! Тогава има ли смисъл от една такава статия? Дали политически подкрепяме тези или други партии - това няма значение. Мисля че всички ние водени от стремежа към неутралност, трябва да създаваме предпоставки за максимална информираност на ползвателите на бгУ с информация от благонадеждни източници. В този смисъл усилията на Digital worm заслужават поздравления за системното поддържане и допълване на статията. --CvetanPetrov1940 (беседа) 12:49, 23 септември 2014 (UTC)

Усилията са забележителни наистина и заслужават адмирации - тука поне се представяме доста добре и с актуална и добре обработена информация. Но Овайн е прав - шаблонът вдясно е леко заблуждаващ. Според мен това трябва да е ред в таблицата прогнози; --Мико (беседа) 12:54, 23 септември 2014 (UTC)

Такъв шаблон категорично трябва да има, но ако преди изборите непълната му версия създава притеснения, нямам нищо против временно да се отстрани и да се възстанови след обявяването на официалните резултати. Благодаря за оценката за поддържането на статията, дано резултатът да е приличен и полезен. Digital worm (беседа) 21:23, 23 септември 2014 (UTC)

В навигационните шаблони отразяващи текущи събития като Шаблон:Държавник инфо, Шаблон:Правителства на България, Шаблон:Кабинет на Марин Райков, развитието на историята се дава именно с информация "Предходен". Предложението на Мико да се постави в таблицата за прогнози един вече преминал и реализиран изборен резултат, мисля че е неправилно, че това вече не е информация, а манипулация съпоставяща едни прогнози за нещо предстоящо с нещо вече утвърдено, но преминало и неактуално. В този смисъл промяната в шаблона и статията е неправилна и трябва да се възстанови информацията приета от авторите на шаблона. --CvetanPetrov1940 (беседа) 07:58, 24 септември 2014 (UTC)

Шаблонът би трябвало да съдържа подреждане на парламентарните партии, което отразява резултатите не на предходните избори, а на изборите, на които е посветена статията. Затова приемам, че до публикуването на резултатите след 5 октомври шаблонът от предишните избори, който бях копирал в статията, е неточен и наистина може да е объркващ. Ще го допълня след като получим цялата информация. Digital worm (беседа) 09:26, 24 септември 2014 (UTC)

Има някакъв проблем с шаблоните за Избори 2013 и 2014. Поздрави, Digital worm (беседа) 20:22, 6 октомври 2014 (UTC)

Лидер на Реформаторския блок?

По време на предизборната кампания и към датата на изборите Реформаторският блок не е имал официално признат водач. След оставката на Радан Кънев като говорител на 8 август дори и този пост на общ представител пред гражданите и останалите политически сили престана да съществува. Освен това посочването на ръководителите на 5 юридически отделни партии в една коалиция със сложна структура не е равнозначно на назоваване на коалиционен лидер. Известно е, че в средата на септември трябваше да се проведе избор на такъв, но той не се състоя. Най-накрая, според Решение №772-НС на ЦИК от 22 август на парламентарния вот РБ се яви в състав от 7 партии, така че ако изобщо подобно изброяване е приемливо, то трябва да включва и Васимир Радулов и Ирина Абаджиева-Репуц като председатели съответно на Българска нова демокрация и Християндемократическа партия на България. Поздрави, Digital worm (беседа) 00:53, 18 октомври 2014 (UTC)

ЦДП към БАНИ: Същинският вот за ГЕРБ е 16,8% (агенция БГНЕС)

• Това няма да го допуснете в статията, нали? (Цялата пресконференция вж. на сайта на БТА.) Пак добре, ако поне не изтриете този ми коментар. --Лъчезар (беседа) 16:11, 25 октомври 2014 (UTC)
• П.П. В статията има сбъркано име – не е Донка Спасова, а Зонка.

Благодаря, името на Зонка Спасова е поправено. Другото предложение е неприемливо. Източниците са със съмнителна легитимност и компетентност, а тезата е едностранчива и не е политически неутрална. Става дума за "предвиждане", което не се основава на редовна социологическа публикация. Между другото, статията за БАНИ трябва да бъде редактирана, защото съдържа невярното внушение, че Българската академия на науките и изкуствата, правоприемник на Българското книжовно дружество и Българската академия на науките, е била закрита през 1947 г. Това не е истина. Тогава е възстановила името БАН, което носи и до днес. Поздрави, Digital worm (беседа) 01:12, 26 октомври 2014 (UTC)

Да, в статията за БАНИ има изкривяване на историческата истина, гарнирано с поредната порция политически внушения. Малка част от авгиевите обори на Уикипедията, с които само някой Херкулес би могъл да се справи. Но уви, аз не съм Херкулес, а и реки наоколо засега не се виждат... --Лъчезар (беседа) 14:55, 27 октомври 2014 (UTC)

За изследването на ЦДП: На http://imgur.com/kNKJ9HN (графика, която снех от филмчето на БГНЕС по горния адрес) можете да видите, че според ЦДП при всички партии без ПФ има както корпоративен вот, така и купуване на гласове. Не само при ГЕРБ. Това по отношение на неутралността. По отношение на компетентността, ЦДП с нищо не е по-лоша от другите агенции за изучаване на общественото мнение. Наясно съм, че добавянето на подобна информация в статията в днешна България е невъзможно – никой няма да го позволи. --Лъчезар (беседа) 11:46, 28 октомври 2014 (UTC)

Предложението е неприемливо. Това не е редовна публикация на данни от социологическо проучване. По същество ЦДП не е агенция за изучаване на общественото мнение, а за мен е под въпрос доколко този център въобще е легитимна научна институция (както впрочем и БАНИ). Близостта му с партията ВМРО-БНД е традиционна, поради което и оценката за уникалната морална чистота на коалицията ПФ не е изненадваща. Това обаче е по-скоро предизборна пропаганда, а не социология. И още нещо. Не само че тезата на ЦДП не е централна и определяща за публичния дебат по проблема през последните месеци, но и статията преднамерено не съдържа каквито и да е опити за оценки на политическия процес в хода на предизборната кампания и във времето непосредствено след нея, защото те неминуемо ще доведат до нарушения на основни правила за редактиране на Уикипедия като недопускане на оригинално изследване, използване на благонадеждни източници и придържане към неутрална гледна точка. Digital worm (беседа) 18:24, 28 октомври 2014 (UTC)

Купените гласове и корпоративният вот може да не са "централни и определящи за публичния дебат", но това е защото този изключително важен проблем умишлено се тушира, а всяка информация за това, кои партии и до каква степен ги практикуват, се [авто]цензурира. Ако данните на ЦДП са поне приблизително верни, то такъв голям дял на купени гласове и корпоративен вот практически обезсмисля цялата политическа система. Ето защо това никога няма да влезе в статията. Дежурният номер е източниците на подобна неудобна информация тутакси да се обявяват за неавторитетни. Номерът е ясен и номерът минава, защото Уикипедия обслужва системата. Това е! --Лъчезар (беседа) 19:27, 31 октомври 2014 (UTC)

Друго е. Купените гласове и корпоративният вот са централна тема в публичния дебат през последните месеци, но тезата на ЦДП е напълно маргинална в него. Повечето политици, анализатори и наблюдатели, които дискутират проблема, предлагат различни данни, аргументи и изводи. На практика е много трудно да се направи балансирано и безпристрастно представяне на целия спектър от значими позиции по въпроса. Най-малкото това би изисквало преглед на стотици медийни материали, чието синтезиране неизменно ще носи риск от оригинално изследване и излизане извън неутралната гледна точка. Затова за мен е за предпочитане в статията да няма силно спорни елементи, а само ядро от основна сравнително достоверна информация, която не предизвиква тежки конфликти и редакторски войни. Що се отнася до характера на ЦДП, той е съмнителен съвсем не заради някакво мнимо табу върху антисистемното мислене. Квалификацията на членовете му е в други научни области, партийните им връзки не са тайна, а техните систематично пропагандирани дългосрочни прогнози са категорично отхвърляни от специалисти на Института за изследване на населението и човека към БАН, научната институция, занимаваща се с демографски проучвания у нас. Поздрави, Digital worm (беседа) 00:36, 1 ноември 2014 (UTC)

Е, поне последното е добра новина, ако от ИИНЧ са прави, разбира се. Можете ли да подкрепите това си твърдение с някой от материалите на ИИНЧ? --Лъчезар (беседа) 16:00, 1 ноември 2014 (UTC)

Резултатите в таблицата

Резултатите в таблицата нещо не се връзват. Ако се сметне общата сума от всички гласове по партии излиза, че е 3 281 980, което е с 1212 гласа по-малко от обшите гласове представени в края на таблицата (3 283 192). В сайта на СИК се вижда, че има трима независими кандидати за които са гласували съответно 425, 474 и 286 избиратели. Тази сума я прибавих към таблицата, но дори и с нея липсват още 27 гласа. Дали някой е наясно защо е така? Благодаря --ikonact (беседа) 08:08, 11 май 2016 (UTC)