Беседа:Парламентарни избори в България (2017)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Може ли да се вярва на "Барометър"?[редактиране на кода]

Техните резултати са много различни от другите агенции. Знае ли се каква е разликата в подхода им? --cryout (беседа) 16:49, 23 март 2017 (UTC)

Съществени пропуски и неточности в раздела за социологически проучвания[редактиране на кода]

В раздела за социологически проучвания такъв, какъвто е той към настоящия момент, 19:45 ч. на 23 март или по-малко от 3 денонощия преди началото на гласуването, има съществени пропуски и неточности, както и използване на не най-добрите възможни източници. Примери. В началото таблицата използва десетични запетаи, а после - десетични точки, но това е най-слабо смущаващото. Липсват немалко проучвания на небезизвестни социологически агенции, и от началото на януари, но предимно от последните седмици. Такива са случаите с: Маркет Линкс от 5 януари; подробни данни на ЦАМ от 7 февруари; Маркет Линкс от 26 февруари; Барометър България от 10 март (премахнати поради публично изразени съмнения в достоверността, сякаш подобни не е имало и спрямо доста от останалите агенции); ЕСТАТ от 15 март; подробни данни на ЦАМ от 16 март; Тренд от 16 март. Не споменавам появилите се вчера и днес проучвания на ЕСТАТ, Галъп интернешънъл и Маркет Линкс, тъй като отсъствието им в статията може да се обясни и със скорошната им поява. Също така в много от случаите в таблицата са посочени не крайните дати на провеждането на проучванията, а датите на публикациите, които понякога са по-късни с няколко дни. Най-накрая, като източници са използвани не сайтовете на самите агенции тогава, когато има такива и те се поддържат редовно, нито пък поръчващите медии или в краен случай национални или изобщо по-широко известни медии, а всевъзможни източници, включително и регионални и слабоизвестни. Резултатът е непълна, неточна и вероятно в някаква степен създаваща превратни представи за наличната социологическа информация статия. Приемете моите поздрави, Digital worm (беседа) 17:45, 23 март 2017 (UTC)

П. п. Доколкото зная, от началото на 2017 г. и до края на предизборната кампания на 24 март, петък, бяха публикувани 28 национални представителни проучвания на политическите нагласи, от тях 4 са с 2 типа резултати, а 1 е с 3 резултата. Не е изключено да има и други, неизвестни за мен. В таблицата в статията и към 27 март, тоест деня след изборите, присъстват едва 21 проучвания, всички само с по 1 резултат. Освен това датите на много от проучванията не са точни и последователността на провеждането им е объркана, а, струва ми се, не всички процентни данни са попълнени, има и пропуснати. И това не е единствената слабост на статията, очертаваща се като най-зле редактираната статия за национални избори през последните години. Поздрави, Digital worm (беседа) 08:53, 27 март 2017 (UTC)

Направил сте си план, сега остава да започнете с подобряването на статията. Поне аз ще Ви бъда благодарен за труда.--GVF (беседа) 13:14, 27 март 2017 (UTC)
Не желая да редактирам тази статия, нито която и да било статия за български избори в бъдеще. По време на предизборните кампании в Уикипедия се появяват силно пристрастни, недиалогични и агресивни хора, стремящи се да налагат гледните си точки. Тъй като няма достатъчна маса от по-умерени редактори, занимаващи се с този род статии, които да са в състояние колективно да възпират крайностите и да задържат съдържанието в що-годе балансиран дух, редактирането се превръща в траещи няколко месеца редакторски войни и безконечни спорове. Digital worm (беседа) 13:33, 27 март 2017 (UTC)

Тотална манипулация на изборите[редактиране на кода]

Всичките агенции занижават два пъти резултатите на Да България. В анкета във фейсбук [1] декларират, че са гласували за ГЕРБ. --Stanqo (беседа) 06:12, 27 март 2017 (UTC)

Станчо не си прав! Думата "тотална манипулация" е прекалено силно казана. Нито социологическите агенции, нито фейсбук са достоверни източници и на техните "проучвания" трябва не да се вярва или да се връзва човек. Това е така, не само защото е въпрос на подбор на интервюирани при проучването, но и въпрос на достъп до конкретния сайт от кръг от съмишленици и приятели. Недостоверността идва и от смешно малките извадки, които не са представителни и с голяма вероятност е възможно дори да бъдат манипулирани предварително, като замисъл на политически пристрастен създател на проучването. Теорията на вероятностите се доказва най-добре при получените крайни изборни резултати.--CvetanPetrov1940 (беседа) 07:19, 27 март 2017 (UTC)
Според теб колко % електорат е купен по същия начин като в това видео - дори когато са купени да не знаят въобще за какво гласуват? --Stanqo (беседа) 13:31, 30 март 2017 (UTC)

а "Не подкрепям никого" и "невалидните" ?[редактиране на кода]

- NOTA - 87 854

- невалидни - 163 510--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 84.54.153.13 (беседа) 19:06, 27 март 2017

Ще бъдат добавени до края на седмицата!--Borislavpenkov (Borislavpenkov) 23:00, 4 ноември 2016

Неточности в социологически проучвания[редактиране на кода]

След провеждане на изборите няма никакво значение дали има някаква грешка в цифрите на агенциите. Важни са Резултатите. И провала на ГМО партийките без финансиране от КТБ. Поправки и дописвания май може само да замажат очите за калпавите и платени проучвания. --Rumensz (беседа) 09:34, 7 юли 2017 (UTC)