Беседа:Пълен член

Дали да не преименуваме статията на Членуване? Материалът в статията не е само за пълния, ами и за краткия член. --Webkid 20:34, 12 мар 2004 (UTC)

Краткият е споменат само косвено (случая, когато няма пълен член). --Борислав 18:18, 14 мар 2004 (UTC)

"Съм" и членуването

Аз не съм много компетентен, затова питам. Цял живот съм си мислел, че с пълен член се пише само подлогът. Преди няколко години някой, който се очаква да е горе-долу в час, ми казваше следното:

Например в "Той е учителят", подлогът е той, а учителят е нещо друго (сказуемно нещо-си, не помня точно), което също се пише с пълен член. Някой да знае нещо по въпроса? --Спас Колев 10:15, 14 сеп 2004 (UTC)

Не знам как се нарича, но си прав - членува се с пълен член (заради глагола съм). Сказуемно допълнение в именителен падеж? Това е просто догадка . --Борислав 10:23, 14 сеп 2004 (UTC)

Не сказуемно допълнение, а сказуемно определение. Само че в случая имаме съставно именно сказуем--Phips 18:04, 16 май 2006 (UTC)о.

Още едно допълнение. Може би, за да го запомнят по-добре децата, ги учат, че подлогът се членува с пълен член, но това е така, защото подлогът е винаги в именителен падеж, т.е. правилото е, че съществително име от мъжки род в именителен падеж получава пълен член. --Борислав 10:28, 14 сеп 2004 (UTC)

Всяко име в именителен падеж, т.е. и прилагателните и числителните.--Мико Ставрев 18:22, 16 май 2006 (UTC)

Когато се налага въобще да ги членуваме.--Phips 18:35, 16 май 2006 (UTC)

Аз мисля, че в Той е учителят. имаме "двоен подлог", но е напълно възможно да се бъркам. Подобна структура има и изречението Учителят е убиецът. Най-лесно се прави проверка по два начина- първият е да се "обърнат", но така че смисълът да бъде запазен- Убиецът е учителят., а вторият- заменяме с местоимението той- Той е убиецът.. Ако не беше подлог, нямаше да е с пълен член- в този случай проверка най-лесно се прави чрез замяна с него: Убиецът спа при учителя. (Той спа при него.). --PrinceYuki 19:19, 16 май 2006 (UTC)

Попиитах днес една колежка и тя каза, че не е както аз си мислех- двоен подлог, а че е предикатив. Единствено с той и него се спасявам. --PrinceYuki 14:57, 17 май 2006 (UTC)

Първия(т) път?

Има ли някой информация кой от изразите е правилен:

• Първият път ги бихме 2:1.
• Втория път ги бихме 3:2.

Според мен пълен член е правилно и така съм го писал по статии, но не съм съвсем сигурен, пък и не е подлог. --Петко ± ^{(Категория:ИнжИнери се премести)} 11:52, 21 юни 2006 (UTC)

Не разбирам много, но според мен е с непълен - май идва нещо като локатив (аз се придържам към пълен член = именителен падеж). --Спас Колев 13:34, 21 юни 2006 (UTC)

Пустия му пълен член... Интересно, кога ли ще го махнат? На въпроса. В случая „път“ не е в именителен падеж (може да се каже „Него път“), та затова мисля, че е с кратък. —Борислав 16:30, 21 юни 2006 (UTC)

Но пък "пустият му пълен член" трябва да е с пълен член в недовършеното безглаголно изречение, щом „интересно“ почва с главна буква. При правилото "него"/ "той" трябва да се замества целия израз, тъй като членуването е общо. В случая е неприложимо. А това „него“, което си употребил е все едно "този" - определение, а като част на речта - показателно местоимение--Phips 01:12, 28 юни 2006 (UTC)

Иначе обстоятелственото пояснение за място няма защо да е с пълен член, то не е нито вършител на действието в деятелно, нито фактически обект при страдателно наклонение. И все пак, дали тук е мястото на този въпрос?--Phips 01:12, 28 юни 2006 (UTC)

Езиков усет?

Тоя езиков усет май не е много добър пример. Вижте следниве изречения, които се употребяват все по-често: "Той го няма" вместо "Него го няма" или "Тя я няма" вместо "Нея я няма". --Предният неподписан коментар е направен от Arath (беседа • приноси) .

Те са проявление на същото незнание граматиката като обсъжданото по-рано. Но с натрупване на „неправилно“ изговаряне се получава постепенното изменяне на езика, та нищо не пречи след няколко десетки години това да стане правописна норма. -- Златко ± ^{(беседа)} 21:17, 2 януари 2007 (UTC)

П.П. Практиката показва, че двойното допълнение с местоимение е трудно за мнозина. -- Златко ± ^{(беседа)} 21:21, 2 януари 2007 (UTC)

Заглавие

Мисля, че тази статия и Определителен член в българския език трябва да се обединят в една Членуване на имената в българския език или само Членуване в българския език.--Мико 11:49, 20 май 2008 (UTC)

Защо да не си остане Определителен член в българския език? След сливането, де. --Спас Колев 14:01, 22 май 2008 (UTC)

Ми може и така - то неопределителното членуване е само лингвистична теоретизация в българския случай.--Мико 05:53, 23 май 2008 (UTC)

Смисъл на пълния член

Какъв точно е смисъла на членуването ? Дайде пример в който формата на члена ще измени значението на изречението. Аз считам за удачно да се премахне пълния член, ако не е премахнат вече;всъшност имам беглия спомен че е.--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 67.158.78.32 (беседа • приноси) .

Определено не е премахнат, а и не е от нашата компетенция --213.91.217.125 05:59, 23 май 2008 (UTC)