Беседа:Света Марина (Пловдив)

Писаното в предишната версия на статията не е съвсем точно: Църквата "Света Марина" не е изрично спомената през 1455 г., по времето на митрополит Дионисий. Възможно е тя да е била митрополитски храм още преди тази дата. Във всеки случай, първите писмени сведения за нея са от 16 век. - Антигръцките вълнения от 1906 г. са описани от Никола Алваджиев. За тях е нужна отделна статия.Пурко (беседа)

Уточнение във връзка с премахната редакция 5977603 на анонимен потребител с IP-адрес 163.1.169.22. Не съществува "църковна живопис". В православното църковно изобразително изкуство има иконопис и стенопис. Живопис е светски термин, който сам по себе си противоречи на църковните канони. - Jeta (беседа) 18:38, 22 декември 2013 (UTC)

Взимам си бележка. Но в този случай явно става дума за стенопис, а не за иконопис.94.0.181.138 11:28, 23 декември 2013 (UTC)

Разбира се, църковните канони не ни интересуват в случая. Църковна живопис има, както и светска. Живопис на Търновската художествена школа. --Мико (беседа) 12:25, 23 декември 2013 (UTC)

Ако употребяваме термини като "църковна живопис", демонстрираме не несъобразяване с "църковните канони", а ниска обща култура. Примерът с Търновската художествена школа е много показателен за наследеното от социализма невежо людмила-живковско изкуствознание, което нарича с неподходящи светски термини явления, свързани изцяло с религиозното изкуство. За да излезем от контекста на християнството, ще ви припомня, че по мюсюлманските джамии също няма живопис. Живописта изобразява ("описва живота") какъвто е, а християнските икони изобразяват личности "не от мира сего", докато богатите орнаменти по джамиите, въпреки красотата си, изобщо не изобразяват живи същества от този свят, които "имат душа" според разбиранията на исляма. Също толкова нелепо би било да наречем двуизмерно изображение на Буда в някой будистки храм с термина "икона". При късните католически изображения на библейска тема има живопис, при православните, които са изцяло икони - не. Мисля, че в случая последният вариант на анонимния потребител по-горе 94.0.181.138 е и фактологически по-коректен - "църковна стенопис".

Нямам време да редактирам изцяло стари статии, но мисля, че е добре поне да не се утвърждава от инат невежеството на места, където не е крайно наложително. - Jeta (беседа) 07:11, 24 декември 2013 (UTC)

Хехе - людмиложивковското изкуствознание е това, което задава термините, а не Потребител:Jeta.--Мико (беседа) 07:34, 24 декември 2013 (UTC)

Людмила-живковското изкуствознание не е меродавен авторитет в света, а и в България беше актуално само за краткия период на "развития социализъм", който отмина безвъзвратно преди повече от 20 години. Добре ще е Потребител:Мико да се ограмоти малко, преди да се заяжда заради спорта по въпроси, по които не е компетентен. - Jeta (беседа) 22:33, 24 декември 2013 (UTC)

Пар екселанс Аргумент към авторитета. Напълно пренебрежим. --Мико (беседа) 06:36, 25 декември 2013 (UTC)

Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже! - Jeta (беседа) 09:18, 28 декември 2013 (UTC)

Жета, не разбирам нелюбезността ви към Мико. Ако желаете някой да се ограмоти, трябва да посочите на кое именно църковно правило (канон) се позовавате. От горното разсъждение се разбира само, че думата "живопис" не ви е по вкуса. Определението на Седмият вселенски събор гласи: "Храним не нововводно все писанием или без писания установленныя для нас церковныя предания, от них же едино есть иконнаго живописания изображение (τῆς εἰκονικῆς ἀναζωγραφήσεως ἐκτύπωσις)…" Нашата (засвидетелствана от столетия насам) дума "живо-пис" е пълен и точен превод (калка) на гръцката ζω-γραφία. Л. Живкова няма нищо общо с това понятие, а съборните отци не са казали, че живописта описва живота какъвто е, а че тя изобразява въплътения (в мире сем) Бог и Неговите светии.90.218.128.141 01:43, 25 декември 2013 (UTC)

Убедихте ме, 90.218.128.141. Източникът, на който се позовавате, ми е изцяло по вкуса. Ако се върнете по-нагоре, ще видите, че непоклатимият аргумент на Мико беше, че "църковните канони не го интересуват". Честито Рождество Христово! - Jeta (беседа) 11:06, 25 декември 2013 (UTC)

И на вас! - Дано не продължавам без нужда беседата, но въпросът ми се вижда принципен: *Енциклопедична* статия не може и не бива да отразява само едно становище (тук става дума за становище, а не за факт), пък било то и това на Църквата. В най-добрия случай към статията "Живопис" (а не "Света Марина (Пловдив)") може да бъде добавено: "Според някои учени/богослови [назовани поименно] понятието "живопис" не е приложимо към иконописта и църковната стенопис[източник в бележка под линия: [автор], [заглавие], [място и година на издаване]]." Никой дописник на Уикипедия не може да налага личното си гледище в прав текст; никой от нас не е авторитетен тълкувател на църковните канони (които за вас, изглежда, са някаква абстрактна величина). Това, струва ми се, иска да каже Мико (само че по-накратко от мен :-)90.218.128.141 13:11, 25 декември 2013 (UTC)

Сигурна съм, че Мико е голямо момче и няма нужда от адвокат. Освен това се беше изразил напълно ясно и категорично, повтарям цитата: "Разбира се, църковните канони не ни интересуват." - Jeta (беседа) 09:15, 28 декември 2013 (UTC)

И един емпиричен въпрос: аз многократно съм лепил и свалял тапети и не ми е ясно как те могат да предпазват намираща се под тях стенна живопис. Какъв е източникът на добавеното от вас пояснение?90.218.128.141 13:11, 25 декември 2013 (UTC)

Телевизионно предаване и известни наблюдения над реставраторска дейност. Ще се опитам да ви го открия, ако е качено в интернет. - Jeta (беседа) 09:12, 28 декември 2013 (UTC)

Ремонт през 2011 г.

Направената от потребител Жета поправка в текста на статията е фактически необоснована: църковните сводове са изцяло облепени с тапети. Това е очевидно както при посещение на храма, така и на много снимки от вътрешността му, обнародвани в Мрежата (напр. тази. Груйчо (беседа) 10:42, 6 декември 2014 (UTC) За сравнение: фотографска снимка на купола със старата стенопис от ок. 1866 г. има в книгата на Асен Василиев "Български възрожденски майстори", стр. 606.Груйчо (беседа) 10:48, 6 декември 2014 (UTC)

Груйчо, по сводовете не е имало зография, доколкото ми е известно. Ако имате доказателства за обратното, моля, публикувайте ги по начин, достъпен за проверка. Дотогава включвам фразата "и куполите" в последната редакция, направена от мен. Можеше да направите свое уточнение, без да триете моята редакция. Така поднесената информация внушава заблудата, че "тапетите" са нарушили зографията, а всъщност става дума само за повредените декоративни фризове без художествена стойност. Поздрави, Йета. - Jeta (беседа) 11:42, 6 декември 2014 (UTC)

Йета, извинете, но книгата на проф. Василиев не Ви ли е достъпна за проверка? "Навсякъде" не е вярно. Вярно е, че иконите-фрески по страничните стени (рисувани през 1929-1931 г.) не са покрити с тапети. Нали всички дописници искаме статията да е възможно най-точна? - Между другото, за св. Марина Аниохийска още няма статия във Википедия.Груйчо (беседа) 08:32, 8 декември 2014 (UTC)

Не, книгата на проф. Василиев не ми е достъпна, не и в ерата на интернет. Въпреки това последните ви промени по статията са коректни и издържани в духа на Уикипедия, затова ги приемам напълно. Тъй като т. нар. "тапети" по стените на храма "Св. Марина" станаха повод за много медийни спекулации, би трябвало да положим усилия точно в Уикипедия направените промени да са описани съвсем прецизно. Аз държа да не се трие фактът, че стенописите по стените са запазени. За купола ви казах: знаех, че не е бил зографисван преди и нямам спомен от предишните си посещения в храма, които са били в детска възраст. Ако в книгата, която притежавате, има доказателство за нещо друго, ще се радвам да го видя приложено като визуален файл тук. Поздрави. - Jeta (беседа) 06:24, 9 декември 2014 (UTC)

Драга Йета, днес посетих библиотеката и проверих книгата на Василиев. Сбъркал съм: там стенописът в купола се споменава, но няма негова снимка. Такава има в статията „Андонови" на Енциклопедия „България". Добавих препратка към нея. Тази енциклопедия се намира в повечето обществени библиотеки у нас; за чужбина не зная. Вътре в храм „Св. Марина" от поне тридесет години не е позволено да се правят фотографски снимки. Аз посещавам тази черква често и от много време, но това е без значение в случая.Груйчо (беседа) 14:07, 9 декември 2014 (UTC)

Благодаря ви за информацията! Мисля, че в този си вариант статията е приемлива. - Jeta (беседа) 20:56, 9 декември 2014 (UTC)

Препинателни знаци

Според правилата на българския правопис тирето между числа (напр. „1877-1878 г.“, „стр. 125-127“) не се отделя с интервал.Груйчо (беседа) 07:45, 27 декември 2017 (UTC)

Груйчо: Според „Официален правописен речник на българския език“ от 2012 (ISBN 9789540127019) тирето се отделя от двете страни с интервали - правилото е на страница 91, примери с числа на страница 96. --Спас Колев (беседа) 18:31, 13 февруари 2018 (UTC)

Убедихте ме. Не съм гледал последното издание.Груйчо (беседа) 23:59, 13 февруари 2018 (UTC)