Беседа:Славянска религия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Архив

Ама така написано е безсмислица[редактиране на кода]

Вече е казано по-горе, че в по-късна епоха Род отстъпва място (последователно) на Сварог и Перун. Рибаков никъде не казва, че Перун не е бил главен бог, просто отбелязва главната роля на Род в космогонията.
Хари, с твоето допълнение се променя смисълът на абзаца - все едно според една теория само Род е върховен бог, а според друга - само Перун. А това не е така. Род и Перун са част от един и същи светоглед, те не се изключват, нито си противоречат, но им се е отдавала различна важност - нормално е, тази митология се е развивала в продължение на хилядолетия.
Изобщо Род се определя като висш бог, защото той е създател на Вселената, той е първичната сила, той е пред всичко друго и от него произлизат останалите богове. Огнеслав 12:40, 23 окт 2004 (UTC)
ОК. Върнах стария текст, само махнах спорната фраза в началото.--Хари 13:01, 23 окт 2004 (UTC)
Сега огледах пак статията - да, може би наистина понятието "Върховен" бог е малко подвеждащо. Ако става въпрос, и аз считам Перун за върховен бог, но не това съм имал предвид тук. В този смисъл добро решение може да е следното - просто да махнем заглавието "Богове:Върховен бог" и директно параграфът да се казва "Пантеон", като вътре ще се спомене, че Род е изначалният бог, демиургът, а по време на слвянските нашествия на Балканите вече се забелязва засилване ролята на Перун. Мисля че така казано ще е много по-точно и обективно. Ще го направя така, пък ако има нещо, пак ще обсъждаме? Огнеслав 13:09, 23 окт 2004 (UTC)
Махам по-старите реплики от Беседата, защото много се натрупа.
В английската Уикипедия е казано доста лаконично: The original supreme god of Slavs was probably Rod. Information about Rod worship is scarce (Първоначално върховен бог на славяните вероятно бил Род. Информацията за култа към него е оскъдна).--Хари 13:12, 23 окт 2004 (UTC)

Времеви рамки[редактиране на кода]

Пролемът с Род, като че ли идва от нещо, което и преди това ми направи впечатление в статиите за славянските богове. Периодът на развитие на славянската религия обхваща поне 1500 години. Нормално е за това време тя да претърпи съществена еволюция. Не знам дали това е възможно, но е далеч по-добре да пише "култът към X е изместен от култа към Y между 5 и 7 век", отколкото "култът към X по-късно е изместен от култа към Y". --Спас Колев 09:59, 25 окт 2004 (UTC)

Всъщност има посочен период - времето на заселване на славяните на Блаканския п-в :) Умишлено така е написано, защото самата инвазия е в причинно-следствена връзка с настъпилите религиозни промени. А иначе култовете не се изместват един друг, те са сравнително независими. Само "центърът на тежестта" се измества, т.е. вниманието към определен бог се засилва или отслабва. Но това до голяма степен варира в различните райони и сред различните племена. Огнеслав 10:29, 25 окт 2004 (UTC)
Точно това имах предвид. Тези вариации представляват интерес (поне за мен :-)). А иначе нямах предвид точно тази статия, беше някоя от тези за боговете. --Спас Колев 11:19, 25 окт 2004 (UTC)

Избрана статия[редактиране на кода]

Предлагам статията за избрана. --Борислав Б 05:37, 3 дек 2004 (UTC)

Ако тази статия ще бъде избирана, то нека задам няколко въпроса, макар и да се повтарям отпреди:
1. Защо в Митология на славяните от Александър Гейщор никъде не се споменават Прав и Яв?
2. Защо в същата книга Род е включен в категорията второстепенни божества? И защо там се казва, че "Рибаков приписва на Род функция на водещо славянско божество" (стр. 176 от българското издание на книгата).
3. Защо никъде в тази книга не се описва система, сходна с дадената в статията?
Забележете, че тези неща са в основата на описаната в статията система, а те не са споменати или не са представени по този начин от един уважаван учен. Оттук си правя извода, че системата на славянската религия, описана в статията е компилация от доказани и недоказани неща, което не ми се струва добър подход. Нека не допускаме "едно особено внушение за непрестанно съществуваща възможност за грешен извод, въпреки логиката, поради оскъдния материал" (Боян Биолчев, Предговор към Митология на славяните от Ал. Гейщор)--Хари 11:00, 4 дек 2004 (UTC)
Преди повече от две седмици поставих горните въпроси, касаещи основната теза на статията, а именно представянето на Род и "славянския космос". Понеже никой не реагира досега, смятам, че е крайно време да поставя въпроса така: спазен ли е принципът на Уикипедия за неутралната гледна точка, т.е. статията обективна ли е, след като не отразява поне още едно мение, което ми е познато, а именнo това на един известен учен, Александър Гейщор?--Хари 12:18, 19 дек 2004 (UTC)
По-долу предлагам резюме на мнението на Александър Гейщор за Род:

Род според Александър Гейщор[редактиране на кода]

Александър Гейщор, Митология на славяните, С. 1986, стр. 175-178; 272-274.

В Митология на славяните Александър Гейщор разделя славянските божества на основни и второстепенни божества. Към второстепенните той причислява и руския Род, който според него спада към божествата от третата функция в индоевропейските религии, които гарантират благоденствие и плодородие. Според Гейщор, в индоевропейската класификация тази функция се изпълнява от римския Квирин, умбрийския Вофионе и келтския Теутатес. Обаче според Гейщор „малко правдоподобно изглежда свързването на Род с индийското божество Рудра”. Главата, в която Гейщор разглежда темата за Род е озаглавена Род и рожаници. Съдбата и орисниците.

Според Гейщор, Борис Рибаков (Языческое мировоззрение руссого средновековия, 1974) „приписва на Род функция на водещо славянско божество в епохата преди образуване на пантеона на Владимир и дори позиция на бог-създател, прастар съперник на новия християнски бог”. Според Гейщор, Рибаков намерил основание за такъв извод в екстензивното тълкувание на „Словото на св. Григорий за идолопоклонничеството”, староруска проповед от 11 - 12 век, позната в ръкопис от късното средновековие. Според Рибаков този ръкопис съдържал историята на славянското езичество, представена хронологически: най-напред култът на духовете и берегините, след това – на Род и рожаниците, после на Перун – и накрая – приемане на християнството (т.е. от анимизъм през натуризъм към хенотеизъм). Според Гейщор обаче, тук се виждат различни демонологични и деистични вярвания, продължаващи едновременното си съществувание през епохата на „двойната вяра”. От руските източници става ясно, че на Род и рожаниците се принасяли в жертва хляб, сирене, мед, каша, а също и отрязани коси от деца.

Гейщор поставя рожаниците, които често се споменават заедно с Род, в демонологията. Това били невидими същества от женски пол, които веднага след раждане на човек определяли съдбата му. Това название не е запазено във фолклора на повечето славянски народи, но се среща у словенците (rojenica) и у хърватите (rođenica). При българите това са орисниците, а при сърбите - суђенице. Тези рожаници (орисници) според Гейщор са почти винаги три на брой и по традиция са заедно с персонифицираната Съдба (Доля), главно при източните славяни, както и при сърбите и хърватите. Това е дух-покровител, който закриля добитъка, забавлява децата, осигурява плодородие, добър улов, без отдих работи за благото на човека, съпътства човек от раждането до смъртта, може да се наследи от бащата. Според Гейщор „важната роля на ориста, съдбата, сполуката, с която човек се ражда и живее, ни дава основание да предположим, че Род... и рожаниците принадлежат към една и съща култова категория”, т.е. Род e второстепенно домашно божество.

В главата Нови концепции за развитието на религията на славяните, Гейщор изразява още веднъж несъгласието си с Рибаков, който твърди, че Род е бог-създател (бог-демиург). Гейщор изказва следното мнение: ...„интересният опит на Рибаков в редица моменти се оказва лишен от необходимите доказателства и при някои изводи тънката материя на конкретните наблюдения се разпъва върху твърде обширни територии. Защото трудно можем да приемем за основни доказателства цитираните морализаторски поучения от 11 – 12 век, стремящи се, както правим и ние, да внесат някакъв ред в неясната, позната ни само фрагментарно традиция и в запазилите се до днес вярвания. А търсенето на твърде тясна връзка между религията и обществено-икономическите промени нерядко се оказва безплодно в науката, тъй като се опира само на избрани наблюдения, които отговарят на схемата на мислене, а други важни факти не се вземат предвид”.

Край на резюмето.--Хари 11:04, 20 дек 2004 (UTC)

Мнение на Потребител:85.187.123.230[редактиране на кода]

Славянска религия няма!. Тя е плод на руската имперска политика и цяло поколение "съветски" учени, които трябваше да докажат "величието" и "древността" на една късно появила се народност и самата тя, още по-късно организирана в държава (напр. Русия от 15 век насам...).Последните проучвани на руските изследователи изведоха на бял свят т. нар. демонология - съхранена частично сред руската диаспора в различни райони на Сибир. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 85.187.123.230 (беседа • приноси) .