Беседа:Сърдечно-съдова система
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Сърдечносъдова или Сърдечно-съдова[редактиране на кода]
- Преместено от У:Р. --15:00, 27 декември 2011 (UTC)
Възнамерявам да преместя статията Сърдечно-съдова система като Сърдечносъдова система по правилата за правопис, същото се отнася и за категорията. Възражения? --Nadina 22:14, 6 декември 2011 (UTC)
- Гугъл казва: Може би имахте предвид: сърдечно съдова система [1]. Като оставим това настрана, сърдечно-съдовата система всъщност са две системи: сърце и съдова система. Същото е и с пикочно-полова система. Не знам какъв е този правописен речник, но по-добре не му се доверявай за в бъдеще. Така си е добре както е в момента. Поздрави! --Габриел*б/п* 22:23, 6 декември 2011 (UTC)
- Убедена съм, че във всички правописни речници в България пише сърдечносъдов, -а, -о, -и. Възможно ли е да съществува в друг контекст, където думата е „сърдечносъдова“? --Nadina 22:29, 6 декември 2011 (UTC)
- Според учебника ми по биология от миналата година е Сърдечно-съдова. Може би в речника ти сърдечносъдова е прилагателно? --Toniotonito 05:39, 7 декември 2011 (UTC)
- Направила съм справка в повече от един речник, но имам някои съмнения и затова питам, все пак не съм специалист. --Надина 08:04, 7 декември 2011 (UTC)
- Ами аз се затруднявам да намеря вариант без тире в Google. Досега съм го срещал със; подобно е и опорно-двигателна система. --Василчо 08:19, 7 декември 2011 (UTC)
- Оставете го Гугъл, там без затруднение се индексира невежеството на цял народ. :) Двата казуса не са "подобни". Прилагателното "сърдечносъдов" попада в категория "Слято писане на прилагателни имена" (Правописен речник 2002, т. 33.13, стр. 48): сложни прилагателни имена, образувани от съчетания от прилагателни и съществителни имена, чиито части се пишат разделно. Примери: дебелокор (от словосъчетанието "дебела кора"), източноправославен (от словосъчетанието "източно православие"), англоезичен (от словосъчетанието "английски език") и съответно и "сърдечносъдов" (от словосъчетанието "сърдечен съд"). За сравнение прилагателното "опорно-двигателен" попада в категорията "Полуслято писане на прилагателни имена" (т. 37.3.1, стр. 55), сложни прилагателни с цели основи на относителни прилагателни имена. Примери: "българо-гръцки" (от "български" и "гръцки"), морално-етичен (едновременно "морален" и "етичен"), оперно-филхармоничен (едновременно "оперен" и "филхармоничен") и съответно и "опорно-двигателен" (едновременно свързан с опората и движението, а не с "опорното движение"). Спири ··· - - - ··· 09:21, 7 декември 2011 (UTC)
- Ами каква по-добра аргументация - едновременно сърдечна и едновременно съдова. Повтарям за по-бавно „четящите“. Две прилагателни сърдечен и съдов, къде тук видя съществително. Както случая с опорно-двигателна, сърдечно-съдовата е свързана със сърцето и със съдовете, А НЕ СЪС СЪДОВЕТЕ НА СЪРЦЕТО !!!
- Прехвърлих камара учебници от училищни до университетски (на СУ и МУ София), и навсякъде е сърдечно-съдова система. И като цяло когато става въпрос за анатомия, едва ли филолозите са меродавния авторитет.
- Не на последно място след като казваш, че в гугъл се индексира всичко, а не излиза нито един пример за сърдечносъдов, това води до заключението, че даже и „невежият народ“ не му е хрумнало да употреби подобен правопис. Поздрави! --Габриел*б/п* 16:38, 7 декември 2011 (UTC)
- Е, не вкарвай повече адреналин в беседата. Важно е да се изясни въпроса. Днес и аз проверявах из учебници но съчетанието без тире не бе открито от мен. Признавам, граматиката ми куца, но в подкрепа на тирето ще посоча и на какво интересно съчетание се натъкнах в учебник превеждаш анатомичната литература на български. Номерът на каталога е ISBN 954-05-0097-7. Срещу латинското Auris пише Равновесно-слухов орган (ухо). --Izvora 17:13, 7 декември 2011 (UTC)
- Оставете го Гугъл, там без затруднение се индексира невежеството на цял народ. :) Двата казуса не са "подобни". Прилагателното "сърдечносъдов" попада в категория "Слято писане на прилагателни имена" (Правописен речник 2002, т. 33.13, стр. 48): сложни прилагателни имена, образувани от съчетания от прилагателни и съществителни имена, чиито части се пишат разделно. Примери: дебелокор (от словосъчетанието "дебела кора"), източноправославен (от словосъчетанието "източно православие"), англоезичен (от словосъчетанието "английски език") и съответно и "сърдечносъдов" (от словосъчетанието "сърдечен съд"). За сравнение прилагателното "опорно-двигателен" попада в категорията "Полуслято писане на прилагателни имена" (т. 37.3.1, стр. 55), сложни прилагателни с цели основи на относителни прилагателни имена. Примери: "българо-гръцки" (от "български" и "гръцки"), морално-етичен (едновременно "морален" и "етичен"), оперно-филхармоничен (едновременно "оперен" и "филхармоничен") и съответно и "опорно-двигателен" (едновременно свързан с опората и движението, а не с "опорното движение"). Спири ··· - - - ··· 09:21, 7 декември 2011 (UTC)
- Ами аз се затруднявам да намеря вариант без тире в Google. Досега съм го срещал със; подобно е и опорно-двигателна система. --Василчо 08:19, 7 декември 2011 (UTC)
- Убедена съм, че във всички правописни речници в България пише сърдечносъдов, -а, -о, -и. Възможно ли е да съществува в друг контекст, където думата е „сърдечносъдова“? --Nadina 22:29, 6 декември 2011 (UTC)
- Да, ако ставаше дума за "система от сърдечни съдове". Мисля обаче, че съдовете са "кръвоносни", а въпросната система е съставена от равноправните в смислово отношение "сърце" и "съдове". Така че май по-правилно е полуслятото писане на прилагателното. --George 10:44, 7 декември 2011 (UTC)
- Правописен речник 2002, стр. 874. Наистина не знам защо е нужно да навлизаме в лични интерпретации, когато думата "сърдечносъдов" си я има в речника черно на бяло. :) Спири ··· - - - ··· 11:21, 7 декември 2011 (UTC)
- Както казах друг контекст на употреба за думата не съществува, така че "сърдечносъдов" е единственото вярно --Надина 11:27, 7 декември 2011 (UTC)
- Името на системата идва от латинското Systema cardiovasculare - система от сърце и съдове (артерии, вени и съответните им капиляри). Сърдечен съд в случая е конкретен кръвоносен съд кръвоснабдяващ органа сърце, но не представлява цялата системата от съдове осигуряващи доставката и отвеждането на кръв във и от всички части на организма. Честно казано ми е все тая как ще е името, но все пак имаше нужда от уточнение. --Izvora 11:29, 7 декември 2011 (UTC)
- Моите уважения, но това не е вярно. Във всички учебници е написано Сърдечно-съдова. Те са минали през хиляди проверки и за 20 години все някой е щял да забележи грешка. Днес се консултирах с двама филолози по български език. Поне на този етап не смятам че сме напреднали достатъчно, за да променяме езика :) --Toniotonito 14:07, 7 декември 2011 (UTC)
- Спири, постът ми по-горе в защита на "сърдечно-съдов" съвсем не беше лична интерпретация, а е въз основа на текст от граматичната част на "Речник за правоговор, правопис и пунктуация", изд. Атлантис, 1998 г. (обсъден и одобрен от ИБЗ за учебно помагало). Ето цитата от стр. 167-168 (леко съкратен): "Полуслято (т. е. с малко тире) се пишат: ... 2.1.2 Сложни прилагателни имена от типа на английско-български, т. е. който е английски и български, ... сърдечно-съдов, т. е. който се отнася до сърцето и кръвоносните съдове, ... Те са образувани от съчетания със съчинителна синтактична връзка, при които двете части на основата са самостойни и независими една от друга." Край на цитата. Но признавам, че го има слято по други речници... --George 16:42, 7 декември 2011 (UTC)
- Моите уважения, но това не е вярно. Във всички учебници е написано Сърдечно-съдова. Те са минали през хиляди проверки и за 20 години все някой е щял да забележи грешка. Днес се консултирах с двама филолози по български език. Поне на този етап не смятам че сме напреднали достатъчно, за да променяме езика :) --Toniotonito 14:07, 7 декември 2011 (UTC)
- Името на системата идва от латинското Systema cardiovasculare - система от сърце и съдове (артерии, вени и съответните им капиляри). Сърдечен съд в случая е конкретен кръвоносен съд кръвоснабдяващ органа сърце, но не представлява цялата системата от съдове осигуряващи доставката и отвеждането на кръв във и от всички части на организма. Честно казано ми е все тая как ще е името, но все пак имаше нужда от уточнение. --Izvora 11:29, 7 декември 2011 (UTC)
- Да, ако ставаше дума за "система от сърдечни съдове". Мисля обаче, че съдовете са "кръвоносни", а въпросната система е съставена от равноправните в смислово отношение "сърце" и "съдове". Така че май по-правилно е полуслятото писане на прилагателното. --George 10:44, 7 декември 2011 (UTC)
- И с моите скромни познания по медицина, смятам, че системата е сърдечно-съдова. Тук „сърдечно“ не е прилагателно. И двете са съществителни, защото става дума за системата, състояща се от сърцето и всички кръвоносни съдове в тялото, която осигурява кръвообращението в организма. Предполагам, че по принцип съществува и прилагателното сърдечносъдов, което се отнася конкретно до кръвоносните съдове в сърцето. Но, когато се говори за сърдечно-съдова система на даден организъм, става дума за общото кръвообращение в тялото. — Лъчезар • Б/П 16:20, 7 декември 2011 (UTC)
- Съществуването на дума „сърдечносъдов“ в правописен речник, не изключва съществуването на „сърдечно-съдова система“. По-горе Лъчезар много добре е резюмирал разликите между двете. Аз също съм го срещал в дебелите книжки от време оно, като „сърдечно-съдова система“ и според мен това е правилното. И отново да се наблегне, че двете понятия („сърдечносъдов“ и „сърдечно-съдова“) означават две различни неща, не бива да се прави прост паралел. BloodIce 18:11, 7 декември 2011 (UTC)