Беседа:Сърдечно-съдова система

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Сърдечносъдова или Сърдечно-съдова[редактиране на кода]

Преместено от У:Р. --15:00, 27 декември 2011 (UTC)

Възнамерявам да преместя статията Сърдечно-съдова система като Сърдечносъдова система по правилата за правопис, същото се отнася и за категорията. Възражения? --Nadina 22:14, 6 декември 2011 (UTC)

Гугъл казва: Може би имахте предвид: сърдечно съдова система [1]. Като оставим това настрана, сърдечно-съдовата система всъщност са две системи: сърце и съдова система. Същото е и с пикочно-полова система. Не знам какъв е този правописен речник, но по-добре не му се доверявай за в бъдеще. Така си е добре както е в момента. Поздрави! --Габриел*б/п* 22:23, 6 декември 2011 (UTC)
Убедена съм, че във всички правописни речници в България пише сърдечносъдов, -а, -о, -и. Възможно ли е да съществува в друг контекст, където думата е „сърдечносъдова“? --Nadina 22:29, 6 декември 2011 (UTC)
Според учебника ми по биология от миналата година е Сърдечно-съдова. Може би в речника ти сърдечносъдова е прилагателно? --Toniotonito 05:39, 7 декември 2011 (UTC)
Направила съм справка в повече от един речник, но имам някои съмнения и затова питам, все пак не съм специалист. --Надина 08:04, 7 декември 2011 (UTC)
Ами аз се затруднявам да намеря вариант без тире в Google. Досега съм го срещал със; подобно е и опорно-двигателна система. --Василчо 08:19, 7 декември 2011 (UTC)
Оставете го Гугъл, там без затруднение се индексира невежеството на цял народ. :) Двата казуса не са "подобни". Прилагателното "сърдечносъдов" попада в категория "Слято писане на прилагателни имена" (Правописен речник 2002, т. 33.13, стр. 48): сложни прилагателни имена, образувани от съчетания от прилагателни и съществителни имена, чиито части се пишат разделно. Примери: дебелокор (от словосъчетанието "дебела кора"), източноправославен (от словосъчетанието "източно православие"), англоезичен (от словосъчетанието "английски език") и съответно и "сърдечносъдов" (от словосъчетанието "сърдечен съд"). За сравнение прилагателното "опорно-двигателен" попада в категорията "Полуслято писане на прилагателни имена" (т. 37.3.1, стр. 55), сложни прилагателни с цели основи на относителни прилагателни имена. Примери: "българо-гръцки" (от "български" и "гръцки"), морално-етичен (едновременно "морален" и "етичен"), оперно-филхармоничен (едновременно "оперен" и "филхармоничен") и съответно и "опорно-двигателен" (едновременно свързан с опората и движението, а не с "опорното движение"). Спири ··· - - - ··· 09:21, 7 декември 2011 (UTC)
Ами каква по-добра аргументация - едновременно сърдечна и едновременно съдова. Повтарям за по-бавно „четящите“. Две прилагателни сърдечен и съдов, къде тук видя съществително. Както случая с опорно-двигателна, сърдечно-съдовата е свързана със сърцето и със съдовете, А НЕ СЪС СЪДОВЕТЕ НА СЪРЦЕТО !!!
Прехвърлих камара учебници от училищни до университетски (на СУ и МУ София), и навсякъде е сърдечно-съдова система. И като цяло когато става въпрос за анатомия, едва ли филолозите са меродавния авторитет.
Не на последно място след като казваш, че в гугъл се индексира всичко, а не излиза нито един пример за сърдечносъдов, това води до заключението, че даже и „невежият народ“ не му е хрумнало да употреби подобен правопис. Поздрави! --Габриел*б/п* 16:38, 7 декември 2011 (UTC)
Е, не вкарвай повече адреналин в беседата. Важно е да се изясни въпроса. Днес и аз проверявах из учебници но съчетанието без тире не бе открито от мен. Признавам, граматиката ми куца, но в подкрепа на тирето ще посоча и на какво интересно съчетание се натъкнах в учебник превеждаш анатомичната литература на български. Номерът на каталога е ISBN 954-05-0097-7. Срещу латинското Auris пише Равновесно-слухов орган (ухо). --Izvora 17:13, 7 декември 2011 (UTC)
Не съм искал да бъда твърде рязък. Може би, съм се поддал на повечко емоции, защото трябваше да повтарям нещо, което бях казал вече, но никой не пожела да прочете. Извинявам се, ако съм засегнал някого, не е било злонамерено. --Габриел*б/п* 17:27, 7 декември 2011 (UTC)
Да, ако ставаше дума за "система от сърдечни съдове". Мисля обаче, че съдовете са "кръвоносни", а въпросната система е съставена от равноправните в смислово отношение "сърце" и "съдове". Така че май по-правилно е полуслятото писане на прилагателното. --George 10:44, 7 декември 2011 (UTC)
Правописен речник 2002, стр. 874. Наистина не знам защо е нужно да навлизаме в лични интерпретации, когато думата "сърдечносъдов" си я има в речника черно на бяло. :) Спири ··· - - - ··· 11:21, 7 декември 2011 (UTC)
Както казах друг контекст на употреба за думата не съществува, така че "сърдечносъдов" е единственото вярно --Надина 11:27, 7 декември 2011 (UTC)
Името на системата идва от латинското Systema cardiovasculare - система от сърце и съдове (артерии, вени и съответните им капиляри). Сърдечен съд в случая е конкретен кръвоносен съд кръвоснабдяващ органа сърце, но не представлява цялата системата от съдове осигуряващи доставката и отвеждането на кръв във и от всички части на организма. Честно казано ми е все тая как ще е името, но все пак имаше нужда от уточнение. --Izvora 11:29, 7 декември 2011 (UTC)
Моите уважения, но това не е вярно. Във всички учебници е написано Сърдечно-съдова. Те са минали през хиляди проверки и за 20 години все някой е щял да забележи грешка. Днес се консултирах с двама филолози по български език. Поне на този етап не смятам че сме напреднали достатъчно, за да променяме езика :) --Toniotonito 14:07, 7 декември 2011 (UTC)
Спири, постът ми по-горе в защита на "сърдечно-съдов" съвсем не беше лична интерпретация, а е въз основа на текст от граматичната част на "Речник за правоговор, правопис и пунктуация", изд. Атлантис, 1998 г. (обсъден и одобрен от ИБЗ за учебно помагало). Ето цитата от стр. 167-168 (леко съкратен): "Полуслято (т. е. с малко тире) се пишат: ... 2.1.2 Сложни прилагателни имена от типа на английско-български, т. е. който е английски и български, ... сърдечно-съдов, т. е. който се отнася до сърцето и кръвоносните съдове, ... Те са образувани от съчетания със съчинителна синтактична връзка, при които двете части на основата са самостойни и независими една от друга." Край на цитата. Но признавам, че го има слято по други речници... --George 16:42, 7 декември 2011 (UTC)
И с моите скромни познания по медицина, смятам, че системата е сърдечно-съдова. Тук „сърдечно“ не е прилагателно. И двете са съществителни, защото става дума за системата, състояща се от сърцето и всички кръвоносни съдове в тялото, която осигурява кръвообращението в организма. Предполагам, че по принцип съществува и прилагателното сърдечносъдов, което се отнася конкретно до кръвоносните съдове в сърцето. Но, когато се говори за сърдечно-съдова система на даден организъм, става дума за общото кръвообращение в тялото. — Лъчезар • Б/П 16:20, 7 декември 2011 (UTC)
  • Съществуването на дума „сърдечносъдов“ в правописен речник, не изключва съществуването на „сърдечно-съдова система“. По-горе Лъчезар много добре е резюмирал разликите между двете. Аз също съм го срещал в дебелите книжки от време оно, като „сърдечно-съдова система“ и според мен това е правилното. И отново да се наблегне, че двете понятия („сърдечносъдов“ и „сърдечно-съдова“) означават две различни неща, не бива да се прави прост паралел. BloodIce 18:11, 7 декември 2011 (UTC)