Беседа:Фалшиви новини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Автоматично патрулиращи потребители?[редактиране на кода]

В тази статия, която тепърва ще развивам още, се среща един сериозен проблем. Почти винаги източниците са описани като недостоверни, съответно не може да се използват - излиза съобщение, че текстът не може да се добави и препратка да се обърна към автоматичните патрули. Някой да може да предложи по-удобно решение, защото току-що си загубих времето да създавам текст, който не бе приет? Вярно - пратих го на един от автоматичните патрули, но това не е сериозно - кой знае кога ще го публикува, а и ще има множество такива текстове в тази статия, което означава някой да ми стане постоянна пощенска кутия :-) Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 10:25, 28 февруари 2017 (UTC)

Просто постни тук текста си за да бъде обсъден. Jingiby (беседа) 13:46, 28 февруари 2017 (UTC)

Ето го. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 13:49, 28 февруари 2017 (UTC)

  • Онлайн изданието ПИК публикува статия със сензационно заглавие „МИСТЕРИЯ! Смъртта на Виталий Чуркин тъне в загадки! Плъзна злокобна версия, че спецслужбите на САЩ са го отровили“,[1] в която манипулативно се твърди, че смъртта на бившия руския постоянен представител в ООН Виталий Чуркин е в резултат на отравяне, организирано от щатските специални служби. Статията е превод от руското издание „Правда“,[2] Статията започва с думите „Агенция АП съобщи, позовавайки се на прессекретаря на главния медицински експерт на Ню Йорк...“, но тези думи нямат връзка с по-нататъшното твърдение „В световните медии, и особено в руските, все повече се лансира версията, че Чуркин би могъл да бъде убит (отровен) от спецслужбите на САЩ.“ Бърза проверка в „световните медии“ показва, че версията, цитирана от ПИК, се среща само в руски издания, макар и няколко дни по-късно да е била преведена на английски език. В английската версия на новината се цитира филипинската телевизия ABS-CBN, която уж била казала, че в бъбреците на Чуркин е открита отрова.[3]. Търсене в сайта на телевизията обаче показва, че такава новина там няма.[4]
  • Статията във в."Монитор" под заглавие „Дефект във фабриката за фалшиви новини“[5] съдържа твърдението, че „тенденцията, наречена фалшиви новини (fake news), е пропагандното оръжие за манипулиране на обществото, изобретено от медийните пипала на магната Джордж Сорос и употребявано в угода на интересите му по цял свят“. Статията не посочва нито един източник, не отговаря на публикуваните в сериозните западни издания изследвания на проблема, няма автор, а и е публикувана в издание, което е описано като пропагандиращо „агресивен национализъм, антисемитизъм и ксенофобия“[6] – факти, които са достатъчни, за да се категоризира новината като фалшива.
Не знам, дали си заслужава да се трупат множество примери в статията, които са злободневни и утре ще бъдат забравени. Може би трябва да се поставят само изключителни новини, които ще останат като емблематични примери във времето. Jingiby (беседа) 13:58, 28 февруари 2017 (UTC)
Tази статия ще се допълва често, с актуални примери. Някои стари може да идат по-надолу, в секция "История" или нещо подобно. Фалшивите новини са именно с това интересни - че от време на време биват рециклирани и затова е добре най-важните, които са масови, да бъдат добре обяснени. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 14:39, 28 февруари 2017 (UTC)
  1. МИСТЕРИЯ! Смъртта на Виталий Чуркин тъне в загадки! Плъзна злокобна версия, че спецслужбите на САЩ са го отровили Статия от „ПИК“.
  2. Смерть Чуркина: мнение судебно-медицинского эксперта Статия на руски език в „Правда“.
  3. Was Russia's Ambassador to UN Churkin poisoned? Статия в английската версия на „Правда“ със заглавие „Отровен ли е руският посланик в ООН Чуркин?“
  4. Търсене по ключова дума „Чуркин“ резултати от търсене в сайта на телвизия ABS-CBN (на английски)
  5. Дефект във фабриката за фалшиви новини Статия от в. „Монитор“
  6. ((en)) Mudde, Cas. Racist Extremism in Central and Eastern Europe. Psychology Press, 2005. ISBN 9780415355940. с. глава "България".