Бета Наур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бета Наур
български писател

Родена
Елизабета Джамбазова
19 октомври 1952 г. (1952-10-19) (66 г.)
Националност Флаг на България България
Професия поет, писател
Литература
Псевдоним Бета Наур
Жанрове поезия, проза, драматургия
Дебютни творби 2003
Награди Специална награда на Международния литературен конкурс „Небесни меридиани“, Израел, 2018
Бета Наур в Общомедия

Елизабета Джамбазова, известна под псевдонима Бета Наур, е българска писателка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва педагогическо образование в СУ „Св. Кл. Охридски“. През периода 1982 – 1995 г. е учителка в София.От дълги години живее и твори в Брюксел, Белгия.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пише и публикува както за възрастни, така и за деца (проза, стихотворения, гатанки). Нейни творби често се появяват в централния и регионален печат. Издала е 5 стихосбирки, от които едната в съавторство с Борислав Ганчев, 2 романа и 11 детски книжки на български и чужд език. Осъществила е многобройни срещи с възрастни и деца за представяне на творчеството си както в родината си, така и в чужбина.

От 2005 г. е член на Международния клуб на писателите в Брюксел. Има над 80 публикации в повече от 40 стихосбирки, издадени от клуба, както и престижното място, което заема в издаден алманах на френски език. Творчеството ѝ е добре познато също в Париж и Канада, където периодически публикуват творбите ѝ в стихотворна форма. През 2006 г. става член на литературен клуб „Извор“ към библиотеката на НЧ „Иван Вазов – 1904 г.“ в гр. Хисаря, където има жилище. От 2016 г. е член и на Съюза на Независимите български писатели.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Специалната награда на Международния литературен конкурс „Небесни меридиани“ в Бат Ям, Израел, 2018 г.
  • Награда от литературния конкурс „Златно перо 2018“ в Битола.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поетични книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мини истории“ (2003)
  • „И... друга една история“ (2004)
  • „Голгота“ (2009)[2]
  • „Гладни ветрове“ (2016)
  • „Свят за двама“ /в съавторство с Борислав Ганчев/ (2018)
  • „Les chants de Jane“ (2019)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Алегрия“ (2007)
  • „Когато кръвта заговори“ (2014)[3]

Книги за деца[редактиране | редактиране на кода]

  • „Време не губи“ (2011)
  • „Вълшебните очила на дядо Хети“ (2011)
  • „Познай и оцвети – ти азбуката научи“ (2011)
  • „С файтонче без конче“ (2012)[4]
  • „Шарено котле“ (2012)
  • „Криеница“ (2013)
  • „Книжчица пъстружка – моя първа дружка“ (2014)
  • „Отгатни небесните тела, планетите и природните явления“ (2015)
  • LES lunettes magiques de papy Hety (2015)
  • „Вълшебните очила на дядо Хети“ (2016)
  • „Старата цигулка“ (2017)
  • "Дядо Хети в Бърболандия" (2018)
  • "Книжчица умница за досетливи дечица" (2018)

Публикации в сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Anthologie. Revue du Grenier Jane Tony (Bruxelles) (2007), p. 325, 327, 329, 331, 333
  • „Извор. Втори хисарски литературен сборник“ (2016), с. 9 – 16
  • „Хумор и сатира“ (2017), с. 19 – 26
  • Алманах „Думите“ (2018, № 1), с. 73, 312
  • Chemins de Traverse (2018, № 1), с. 80

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ачева, Елена. Деца от Ботевград впечатлиха със знания детската писателка Бета Наур. // Ботевградски вестник, № 40, 8 октомври 2011, с. 4.
  • Джамбазова, Елизабета. Бета Наур беше в Хисаря: [Интервю] / Разговора води [Ирина Кирилова]. (Култура). // Славей (Хисаря), IX, № 102, декември 2011, с. 4: с портр.
  • Добринова, Нели. Фантастичното: Поетичен клуб „Вдъхновение“ представя творчеството на Бета Наур. // България днес, II, № 181 (631), 3 август 2013, с. 23.
  • Наур, Бета. Писателката Бета Наур: Наивността на европееца отстъпи място пред суровата действителност: [Интервю]. / Разговора води Мирослава Панайотова. // Над 55, XIV, № 15 (684), 13 април 2017, с. 20, 29.
  • Панчева, Марияна. Писателката Бета Наур представи книги в читалище „Хаджи Ненчо Палавеев“. (Общество). // Регион (Копривщица), № 41, 01 – 7 ноември 2016, с. 4: с фотогр.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]