Библиография на Е. Е. Смит

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Това е пълна библиография на творбите на американския автор на космическа опера Е. Е. Смит.

След смъртта му през 1965 г. произведенията на Е. Е. Смит вече са обществено достояние в страни, където срокът на авторското право продължава 50 години след смъртта на автора или по-малко; обикновено това не включва произведения, публикувани за първи път посмъртно. Произведения, публикувани за първи път преди 1927 г., също са обществено достояние в Съединените щати. Освен това редица произведения на автора са станали обществено достояние в Съединените щати поради неподновяване на авторските права.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Серии[редактиране | редактиране на кода]

Lensman[редактиране | редактиране на кода]

  1. Triplanetary (1948)
    Фатален сблъсък, изд. „Орфия“ (2003), прев. Таня Петрова
  2. First Lensman (1950)
    Първият Ленсман, изд. „Орфия“ (2003), прев. Татяна Петрова
  3. Galactic Patrol (1950)
  4. Gray Lensman (1951)
  5. Second Stage Lensmen (1953)
  6. The Vortex Blaster (1960)
  7. Children of the Lens (1954)

Skylark[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Skylark of Space (1946) Оригиналната версия е достъпна онлайн
  2. Skylark Three (1948) Наличен онлайн
  3. Skylark of Valeron (1949)
  4. Skylark DuQuesne (1966)

Subspace[редактиране | редактиране на кода]

  1. Subspace Explorers (1968)
  2. Subspace Encounter (1983)

Несериални романи и сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Spacehounds of IPC (1966) Наличен онлайн
  • Triplanetary (1934 г.) Наличен онлайн
  • The Galaxy Primes ( 1965 г. Сериозно редактирана версия, от която Смит е много недоволен) [1] Налично онлайн ; The Galaxy Primes </link>
  • Най-доброто от EE "Doc" Smith (1975)
  • Have Trenchcoat - Will Travel and Others: Роман със напрежение и три разказа (не-SF, Advent: Publishers 2001)ISBN 0-911682-33-3

Сътрудничества[редактиране | редактиране на кода]

  • „Какъв курс!“ (известен още като „Робот Немезис“, глава 13 (част 14 от 18) от романа „Космос“, сериализиран в Science Fiction Digest/Fantasy Magazine юли 1933-декември 1934) [2]
  • „Предизвикателството от отвъдното“ (със Стенли Г. Уайнбаум, Доналд Уондри, Харл Винсент и Мъри Лейнстър, една от двете едноименни истории за кръгъл робин (една версия за научна фантастика и една версия за фентъзи), публикувани в списание Fantasy Magazine 1935)
  • Masters of Space (1976) (недовършена творба на писателя на научна фантастика и бивш секретар на фен клуба на The Galactic Roamers E. Everett Evans, по-късно преработена и завършена от Смит) Налично онлайн

Произведения от други, базирани на измислицата на Смит[редактиране | редактиране на кода]

Творбите по-долу са публикувани под името на Смит след смъртта му.

Семейство Д'Аламбер[редактиране | редактиране на кода]

(от Стивън Голдин — първият роман е разширение на едноименната новела на Смит)

  1. Imperial Stars (1976)
  2. Stranglers' Moon (1976)
  3. The Clockwork Traitor (1976)
  4. Getaway World (1977)
  5. Appointment at Bloodstar, also known as The Bloodstar Conspiracy (1978)
  6. The Purity Plot (1978)
  7. Planet of Treachery (1981)
  8. Eclipsing Binaries (1983)
  9. The Omicron Invasion (1984)
  10. Revolt of the Galaxy (1985)

Lord Tedric[редактиране | редактиране на кода]

(от Гордън Еклунд въз основа на новела на EES)

  1. Лорд Тедрик (1978)
  2. Космическите пирати (1979)
  3. Черният рицар на желязната сфера (1979)
  4. Alien Realms (1980)

Нехудожествена литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Някои глини от Айдахо, (с Честър Фаулър Смит) бакалавърска теза, Университет на Айдахо, 1914 г.[3]
  • Ефектът от избелването с азотни оксиди върху качеството на печене и търговската стойност на пшеничното брашно, докторска дисертация, Университет Джордж Вашингтон, 1919 г., приблизително 100 стр.[4]
  • „Изследване на някои от химическите промени, които настъпват в стридите по време на подготовката им за пазара“, Бюро по химия, Бюлетин на Министерството на земеделието на САЩ 740, 1919 г., 24 стр.[5]
  • „Вискозитет и качество на печене“, Химия на зърнените култури 2, 178–89, 1925 г.[6]
  • „Какво означава за мен научната фантастика“ (Science Wonder Stories, юни 1929 г.)
  • „Доклад на подкомитета по концентрацията на водородни йони със специално позоваване на ефекта на белината на брашното“, Химия на зърнените култури 9, 424–8, 1932 г.[7]
  • „Катастрофа“ ( Astounding Science Fiction май 1938 г.).
  • Реч на почетния гост на Worldcon, първоначално представена на Chicon I на 1 септември 1940 г. Ще бъде публикувано в Worldcon Guest of Honor Speeches, редактирано от Майк Резник и Джо Сиклари, ISFiC Press, 23 август 2006 г.
  • „The Epic of Space“ в Of Worlds Beyond: The Science of Science Fiction Writing, редактиран от Лойд Артър Ешбах ( Fantasy Press 1947; включва биографична скица).
  • Въведение в Man of Many Minds от E. Everett Evans (Fantasy Press 1953).
  • „Хората, които създават други светове № 11: Едуард Е. Смит“ (Научни истории от други светове, март 1953 г.)
  • „Произходът на живота“ (Луна № 7 1969 г., транскрипт на речта, представена на 12-та световна конвенция за научна фантастика, Калифорния, септември 1954 г.)
  • „Логиката на закона“ ( Trumpet #10, 1969)

Вторични източници[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Stephen C. Lucchetti (2004). "Doc"—First Galactic Roamer: A Complete Bibliography…. NESFA Press. ISBN 1-886778-58-2.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата E. E. Smith bibliography в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​