Библис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Библис
ByblisLinifloraHabitus.JPG
Byblis filifolia.jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
(без ранг): Asterids Астериди
разред: Lamiales
семейство: Byblidaceae Библисови
род: Byblis Библис
Научно наименование
Уикивидове Byblidaceae
Domin, (1922)[1]
Уикивидове Byblis
Salisb., 1808
Разпространение
Byblis distribution.svg
Видове

виж текста

Библис в Общомедия

Библис (Byblis) е малък род от насекомоядни растения от разред Lamiales, единствен в семейство Библисови (Byblidaceae). Първите видове в рода са описани от английския ботаник Ричард Антъни Салисбъри през 1808 г. Досега са открити и познати общо 7 вида.

Библисите изглеждат много подобни на росянката и дрозофилума, но се отличават от техните цвечета, като цветът на бибиса е с пет извити тичинки на разстояние до едната страна на плодника. Тези родове в действителност не са тясно свързани.

Растителна характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Всички видове от рода имат изправен растеж и стебло порикрепено от слаба, влакнеста коренова система. Родът може да бъде разделен в две групи или „комплекси“: на B. liniflora комплекс и B. gigantea комплекс.

Листата на всички видове са кръгли в напречно сечение и силно издължени, изтъняваща към края. Повърхността на листата е гъсто осеяна с жлезисти власинки, които отделят лепкав вещество от техния връх. Те служат за привличане на малки насекоми, които при докосване са впримчени в лепкавите секрети, освен ако те са достатъчно силни, за да избягат. Плячката или умира от изтощение или се задушава. За разлика от росянката обаче библисите не могат да движат своите листа за подпомагане на залавяне или храносмилането. В резултат на това те влизат в групата хищни растения „пасивни капани“, заедно с пингуикулата, дрозофилума, роридулата, стилидиума и трифиофилума.

Наред със слизестите жлези, листата са оборудвани с неподвижни жлези, които са отговорни за секрецията на храносмилателни сокове.

Цвят[редактиране | редактиране на кода]

Цвят на Byblis filifolia

Цветовете в този род се раждат поединично, листни-като съцветия, които се появяват от осите на листа. Цветовете са обикновено лилави до бледо виолетови, макар и B. gigantea унд B. filifolia понякога може да цъфтят и с бели цветове. С изключение на B. liniflora, всички видове изискват прашец от други растения за оплождане. Освобождаването на цветния прашец от B. gigantea и B. lamellata се задейства само от резонансната честота на кацането на опрашителя, което помага за кръстосано опрашване с други растения. Цветовете на библиса започват да цъфтят в началото на пролетта и продължават до края на лятото.

Плодове и семена[редактиране | редактиране на кода]

Оплодени цветове зрели, за да образуват две капсули със семена. Тъй като капсулите със семената изсъхват те се пукат и от тях семената падат на земята след което от тях се развива новото растение. Черните семена обикновено са кръгли и често носят ципести повърхностни петна, въпреки че тези на B. lamellata са силно набраздени. Поникването на семената на много видове е причинено от честите пожари в сухия период; димът предизвиква покълването.

Семенни кутийки на Byblis liniflora

Разпространение, Местообитание и Опазване[редактиране | редактиране на кода]

Всички видове библис са ендемични за Австралия. B. gigantea и B. lamellata са ендемични за региона на Югозападна Австралия, докато видовете, съставящи B. liniflora комплекс се намира само в северна Австралия. Изключение тук е B. liniflora, чието разпространение се простира в южната част на Индонезия и Папуа-Нова Гвинея.

Подобно на много насекомоядни растения, библисите обикновено растат в тресавища и блата. Те обикновено предпочитат сезонно песъчлива почва и частична или директна слънчева светлина с температури между ~ 5-40 °C (40-105 °F).

Като местни растения за Австралия, всички видове библис са защитени. До 2000 година, те са били под международна закрила съгласно CITES, но са били извадени от списъка, когато Австралия влиза в CITES. Оттогава търговията на рода е неконтролируема извън Австралия. Въпреки това, поради чувствителността на растението, в интерес на рода търговията му е била ограничена до една малка част от любители на насекомоядни растения. По-голямата част от растенията, продавани днес се произвеждат с култивиране, като B. filifolia и B. liniflora са най-често срещаните на пазара. Повечето от другите видове трябва да се отглеждат от семе, което често се събира от природата.

Западно австралийските видове B. gigantea и B. lamellata са застрашени от унищожаване на местообитания заради разрастването на градските райони на градове като Пърт. Особено вредно е пресушаването на влажни местообитания за създаването на обработваема земя. B. gigantea е защитена от Международния съюз за опазване на природата. Тя присъства и в Червения списък на застрашените видове и се смята за критично застрашен вид.[2]

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Род Библис

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Angiosperm Phylogeny Group. An update of the Angiosperm Phylogeny Group classification for the orders and families of flowering plants: APG III. Botanical Journal of the Linnean Society. Т. 161. 2009. DOI:10.1111/j.1095-8339.2009.00996.x. с. 105–121. Посетен на 10 декември 2010.
  2. Byblis gigantea. // Червен списък на световнозастрашените видове. Посетен на 18 март 2014. (на английски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Barthlott, Wilhelm; Porembski, Stefan; Seine, Rüdiger; Theisen, Inge: Karnivoren, Stuttgart, 2004, ISBN 3-8001-4144-2
  • Lowrie, Allen: Carnivorous Plants of Australia - Vol. 3, Nedlands, Western Australia, 1998
  • Lowrie, Allen; Conran, John G.: A Taxonomic Revision Of The Genus Byblis (Byblidaceae) In Northern Australia, Nuytsia 12(1):59-74, 1998
  • Lowrie, Allen; Conran, John G.; Moyle-Croft, Jessica: A Revision Of Byblis (Byblidaceae) In South-Western Australia, Nuytsia 15(1):11-19, 2002
  • Conran, John G.; Houben, Andreas; Lowrie, Allen: Chromosome numbers in Byblidaceae, Aust. J. Bot., 2002, 50, 583-586
  • Hartmeyer, Siegfried: Carnivory of Byblis Revisited—A Simple Method for Enzyme Testing on Carnivorous Plants, Carnivorous Plant Newsletter, 26, 39-45, 1997
  • Hartmeyer, Siegfried: Carnivory in Byblis Revisited II: The Phenomenon of Symbiosis on Insect Trapping Plants, Carnivorous Plant Newsletter, 27, 110-113, 1998
  • Plachno, B. J.; Jankun, A.: Phosphatase Activity in Glandular Structures of Carnivorous Plant Traps., Internationaler Botanischer Kongress 2005 in Wien, P1716, The Jagiellonian Univ., Inst. of Botany, Dept. of Plant Cytology and Embryology, Kraków, Poland.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Byblis (plant)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.