Хищни растения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Насекомоядни растения)
Направо към: навигация, търсене
Листо на кръглолистна росянка

Хѝщни растѐния (или насекомоядни растения) – събирателно название за всички растения улавящи и използващи дребни животни (предимно насекоми) или протисти като източник на хранителни вещества (но не и енергия).[1][2] По този начин те са се приспособили да живеят в бедни на хранителни вещества почви като блата, мочурища и скали. Тяхното хранене е смесено – състои се от основното им автотрофно хранене (чрез фотосинтеза) и хетеротрофното им хранене с други организми от които си набавят недостигащите им минерали (най-вече азот).

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Хищните растения са над 500 вида и се срещат на всички континенти без Антарктида. Някои от видовете са широко разпространени – Drosera rotundifolia се среща в Северна Америка, Европа и Азия, докато други са ендемити в малък регион – род Heliamphora се среща в изолирана месност в планините Рорайма във Венецуела.[3]

Представители[редактиране | редактиране на кода]

Списък на хищните родове растения:

Видове в България[редактиране | редактиране на кода]

В България се срещат 10 вида хищни растения,[4] сред които:[5][6]

  • Балканска петлюга (Pinguicula balcanica)
  • Обикновена мехурка (Ultricularia vulgaris)
  • Малка мехурка (Ultricularia minor)
  • Кръглолистна росянка (Drosera rotundifolia)
  • Жлезиста алдрованда (Aldrovanda vesiculosa)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Александър, Коларов, Димитър. Българска енциклопедия. София, Труд, 1999. ISBN 9548104024. с. 1162.
  2. Magill's Encyclopedia of Science, vol.1 – Plant Life. 2003. ISBN 1-58765-085-1. с. 192-194.
  3. Temple, Paul. Carnivorous Plants, 2nd. edition. 1993. ISBN 0-304-32064-1.
  4. Боев., З. 2006. Хищници с листа. – Усури, 34, год. 4: 60-63.
  5. Ташев, Александър, Коларов, Димитър. Ботаника. София, Дионис, 2007. ISBN 9789548496364. с. 153-154.
  6. Делипавлов, Димитър. Определител на растенията в България. София, Земиздат, 1983.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]