Венерина мухоловка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Външни препратки[редактиране | edit source]

Венерина мухоловка
Venus Flytrap showing trigger hairs.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
разред: Caryophyllales
семейство: Droseraceae Росянкови
род: Dionaea Дионея
вид: Dionaea
muscipula
Венерина
мухоловка
Научно наименование
Уикивидове Dionaea muscipula
J. Ellis 1773 г.
Синоними
  • Dionaea corymbosa Steud., 1840
  • Dionaea crinita Sol., 1990
  • Dionaea dentata D'Amato, 1998
  • Dionaea heterodoxa D'Amato, 1998
  • Dionaea muscicapa St.Hil., 1824
  • Dionaea sensitiva Salisb., 1796
  • Dionaea sessiliflora Raf. & Steud., 1840
  • Dionaea uniflora Raf. & Steud., 1840
  • Drosera corymbosa Raf., 1833
  • Drosera sessiliflora Raf., 1833
  • Drosera uniflora Raf., 1833
Разпространение
Dionaea distribution (revised).svg

Венерината мухоловка (Dionaea muscipula

Dionaea Muscipula.jpg

) е ендемит за крайбрежните части на щата Северна Каролина, САЩ. Вирее в оскъдни на хранителни вещества песъчливи почви с високо ниво на подпочвени води – висока влажност и се нуждае от интензивна осветеност.

Описание[редактиране | edit source]

Венерината мухоловка е малко растение, чиято структура може да бъде описана като розетка от четири до седем листа, излизащи от подземно грудкоподобно стебло. Всяко стебло може да достигне от три до десет сантиметра в зависимост от сезоните. По-дългите листа завършващи с капанчета се появяват след цъфтежа. Едрите бели цветове са събрани във връхни съцветия. Плодовете са в кутийка, която се разпуква неравномерно, запълнена с десетки блестящи черни семенца, обгърната от пожълтелите венчелистчета. Добре развитите екземпляри венерина мухоловка могат да преживеят временно затопляне и засушаване без растението да се увреди.

Механизъм на затваряне на капанчетата[редактиране | edit source]

Венерината мухоловка е член на малка група растения, способни на бързо движение на листата при стимулация на чувствителните им влакънца като Мимозата, Codariocalyx motorius, Utricularia.

Механизъм на затваряне на капанчетата

Механизма на затваряне на капанчетата е в сложна зависимост от взаимодействие между тяхната еластичност, тургор и големината на растението. В нормално състояние капанчетата са разтворени широко, а в затворено формират кухина, изхода от която е препречен от влакънцата, обрамчващи капанчетата. При стимулация на тези влакънца, в резултат на движенето на калциевите йони се получава електрически импулс, който се разпространява по листото и стимулира клетките в краищата и средата на капанчето. Има две алтернативни хипотези за ефекта на този импулс. Първата теория е изложена от Е.В.Граве през 1958 г. и обяснява механизма на затваряне на капанчетата с двигателна стимулация чрез предаване на електрически импулс през листата, породен от допира им, вследствие на което протичат процеси, които се наблюдават при предаване на дразнение в нервно-мускулния апарат на животните. Клетките отделят хидроксилни йони, които предизвикват разхлабването и подуването им по осмотичен път, което предизвиква затварянето на капанчето. Според втората хипотеза, веществата, извличани чрез жлезите от телата на насекомите са източник на химичен дразнител, предизвикващ затварянето на капанчетата. Клетките във вътрешния слой на крайната и средна част на листата отделят йони, също и вода в резултат на осмоза, което води до колапс и затварянето на капанчето. Ако жертвата не може да се освободи, тя продължава да стимулира вътрешната повърхност на листата, предизвиквайки увеличаване обема на клетките. Постепенно краищата на листата прилепват плътно, капанчето е затворено и оформя малко стомахче, в което протича процес на храносмилане. Вътрешността на капанчетата е осеяна с малки, червени жлези, отделящи храносмилателни езими. Катализатор са ферменти и мравчена киселина, които се отделят от жлезите по ръба на капанчетата. Храносмилането отнема приблизително десет дни, след което от насекомото остава само празната хитинова обвивка. След това капанчето се отваря и е готово да примамва нови жертви. През целия живот на капанчето в него средно попадат три насекоми. Никога не трябва да се провокира умишлено затваряне на капанчетата, чрез симулиране на хранене – докосване на вътрешността на капанчетата, тъй като това много отслабва растението.

Отглеждане[редактиране | edit source]

Венерината мухоловка се нуждае от ярка, но не пряка светлина. Трябва да се предпазва от директните слънчеви лъчи и сухия въздух. При стайни условия отглеждането на венерината мухоловка е по-трудно, но не невъзможно. Отглеждащите дионеи твърдят, че в стайни условия те имат кратък живот, но това е по причина на грешките, които допускат любителите на екзотични растения. Ако се отглежда правилно, дионеята може да живее много дълго и да се размножава. Най-важното е влажността. Почвата трябва да е мокра, а въздуха около нея – с висока влажност също. За целта е най-добре растението да се отглежда в палудариум, терариум или аквариум с по-голям размер. Водата трябва да е мека – дъждовна, преварена или в краен случай дестилирана. Може да се използва и само филтрирана, но в този случай живота на венерината мухоловка е много кратък. Важно е водата в съда, в който е растението, да не застоява дълго. Дионеята предпочита умерените температури, не по-високи от 22*С, ако в помещението температурите достигнат 30*С, дионеята спира да расте и впоследствие много трудно се възстановява естественото и състояние. В нормални условия дионеята расте при температури от порядъка на 40*С, но въпреки високите температури на въздуха, почвата остава по-хладна. През зимата настъпва период на покой, растенията преустановяват растеж, но е необходимо да се поддържа постоянна влажност.

Хранене[редактиране | edit source]

Най-голямата грешка при отглеждането на венерината мухоловка е че отглеждащите започват да хранят дионеите. Всъщност това унищожава растението – то трябва само да ловува. Ако прецените, че вашата любимка гладува, можете да подхранвате с бульон от рибно или костно брашно, но трябва да се полива само почвата.

Почва[редактиране | edit source]

Като повечето литофитни насекомоядни, венерината мухоловка расте в почви с недостататъчно азот каквито са блатните. Малкото количество азот е причина за появата на капанчетата – насекомите, които се улавят в тях са източник на азот, необходим за синтеза на протеини. Почвата трябва да бъде лека, нехранителна, рехава. Обикновено за субстрат се използват три части сфагнум и една част перлит. Може да се отглежда и само в сфагнум.

Източници[редактиране | edit source]