Бирена подложка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бирени подложки
Обратната страна на бирените подложки често се използва за водене на сметка за изпитата бира
Шуменско пиво
Търновско пиво
Загорка
Каменица

Бирената подложка, известна и като бирдекел (на немски: Bierdeckel), биркостер (на английски: beer coaster) или бирмат (на английски: beermat) e пресована картонена поставка, която се поставя под бирената чаша или халба, за да предотврати попадането на бира и на влага, която се кондензира по външната страна на чашата, върху масата или покривката. Бирените подложки се изработват от специален хигроскопичен картон с дебелина от 0,9 до 2,5 мм, и тегло от 5 г до 10 г. Те са изделие за еднократна употреба. Формата им обикновено е кръгла (с диаметър 107 мм) или квадратна със заоблени ъгли. Върху бирените подложки се отпечатва реклама на съответна марка бира, питейно заведение, спортни или културни мероприятия и др. Освен от картон подложките могат да се изработват от кожа, текстил, пластмаса, стъкло, метал и др.материали, като в тези случаи те са предназначени за многократна употреба и имат по скоро декоративни, отколкото практични цели.

История[редактиране | редактиране на кода]

Както следва и от етимологията на думата, бирдекелът първоначално се използва за покриване на биренета чаша (на немски: Bierdeckel – бирен похлупак). Бирдекелите се разпространяват в Европа през XIX век, когато по-заможните граждани са могли да си позволят бирени чаши с оловни или сребърени похлупаци, които пазели пивото от насекоми, листа и други падащи предмети. На по-бедните бирата се сервира с плъстен похлупак от филц, когато пивото се употребявало на открито. На закрито плъстената поставка се поставяла под чашата, за да попие излишната пяна и разлятата бира.

Бирената подложка в нейния сегашен вид от картон започва да се произвежда през 1880 г. в Магдебург, Саксония. През 1892 г. Роберт Шпут от Дрезден регистрира патент № 68499 за изобретения от него нов метод за производство на бирени подложки. Той наливал полутечна каша от хартия в специални форми и ги изсушавал за една нощ.[1] Подложките били с диаметър 107 мм и дебелина 5 мм. Добре поемащите влагата и хигиенични еднократни картонени подложки се разпространяват бързо и изместват използваните дотогава поставки от филц.

Върху поставките започват да нанасят различни изображения, но ги отпечатвали върху всяка поставка отделно, след нейното изрязване. Тази технология се прилага до 1920-те години, докогато печатът е едноцветен. През 1970-те години започва прилагането и на офсетния печат, при който първо се отпечатва целия лист, и едва тогава от него се изрязват поставките.

Тегестология[редактиране | редактиране на кода]

Тегестология (на латински: tegetis – килимче) е термин, който обозначава колекционирането на бирени подложки. Това хоби е особено популярно в Германия.

През 1958 г. в Германия е учредено Международно дружество на колекционерите на бирена атрибутика, вкл. на бирдекели – IBV (на немски: Internationaler Brauereikultur-Verband e.V.). През 1960 г. е създадено и Британското сдружение на колекционерите на бирени поставки – BBCS (на английски: The British Beermat Collectors Society). Други известни сружения, свързани с тегестологията са Южно-австралийският клуб на колекционерите на поставки (на английски: South Australian Coaster Collectors Club) и Клубът на колекционерите на поставки от Нови Южен Уелс (на английски: New South Wales Coaster Collectors Club).

През 2010 г. е създадена световната колекционерска организация за бирена атрибутика – Brewery Collectibles World Convention – BCWC. Българският представител в нея е Обществото на колекционерите на бирени артикули в България.

Най-големият (известен) колекционер в България е Огнян Аспарухов с близо 20 000 броя от цял свят, от които около 500 български.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Atkinson, Simon. Last orders for beer mat maker?. // BBC News. BBC, 2009-05-26. Архив на оригинала от 2014-11-10. Посетен на 2009-05-26.((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]