Битински синчец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битински синчец
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Plantae Растения
подцарство: Tracheobionta Васкуларни растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Liliopsida Едносемеделни
разред: Asparagales
семейство: Asparagaceae Аспарагусови
подсемейство: Scilloideae
род: Scilla Синчец
вид: Scilla bithynica Битински синчец
Научно наименование
Уикивидове Scilla bithynica
Boiss., 1846
Синоними

Scilla radkae Davidov
Scilla bithynica subsp. radkae
Scilla bithynica subsp. paphlagonica
Scilla bithynica subsp. linea
Pfosseria bithynica (Boiss.) Speta

Битински синчец (на латински: Scilla bithynica Boiss) е вид растение от род Scilla. Родът понастоящем е класифициран в семейство Asparagaceae, след като до 2009 година е причисляван към семейство Liliaceae.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Битинският синчец е многогодишно тревисто растение.

Размножава се със семена и с луковици. Луковиците му имат яйцевидна форма и диаметър до 3 cm, обвити са с люспи с червеникавокафяв цвят. От всяка излизат до 1-2 цветоносни стъбла и 4-5 листа, достигащи на височина до 30 cm. Съцветието има овална форма и съдържа от 3 до 25 цвята, с по 6 околоцветни листчета, които достигат дължина до 9 mm и са бледосини на цвят[1].

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен на Балканския полуостров (в България) и в Мала Азия. Предпочита влажни лонгозни гори, но също и във влажни дерета с богати алувиални почви. В България обитава Черноморското крайбрежие (на север до устието на Батова река, на юг до река Резовска), с по-многочислени и плътни популации около реките Камчия и Ропотамо и край Приморско.[1] Среща се в: природен парк „Странджа“, поддържан резерват „Долна Топчия“, Поддържан резерват „Балабана“, резерват „Силкосия“, защитена местност Козя река и други.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Битински синчец край Ропотамо

Видът е застрашен и е обявен за защитен по Закона за биологичното разнообразие и е вписан в Червената книга на България. Част от находищата на битински синчец са включени в защитени територии и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.[1]

Освен специфичната екологична среда, в която синцечът вирее, съществуват редица отрицателно действащи за разпространението му фактори като унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на развитието на туризма и инфраструктурата в района на известните находища, както и събирането на екземпляри от вида като декоративни растения.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Червена книга на Република България. Битински синчец. Посетен на 6 юли 2016
  2. Chase, M.W.; Reveal, J.L. & Fay, M.F. (2009), "A subfamilial classification for the expanded asparagalean families Amaryllidaceae, Asparagaceae and Xanthorrhoeaceae", Botanical Journal of the Linnean Society 161 (2): 132–136, doi:10.1111/j.1095-8339.2009.00999.x