Битински синчец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битински синчец
Битински синчец край Ропотамо
Битински синчец край Ропотамо
Червена книга на България
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Зайчесянкоцветни (Asparagales)
семейство:Зайчесянкови (Asparagaceae)
род:Синчец (Scilla)
вид:Битински синчец (S. bithynica)
Научно наименование
Boiss., 1846
Битински синчец в Общомедия
[ редактиране ]

Битински синчец (Scilla bithynica) е вид растение от род Scilla. Родът понастоящем е класифициран в семейство Asparagaceae, след като до 2009 година е причисляван към семейство Liliaceae.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Битинският синчец е многогодишно тревисто растение.

Размножава се със семена и с луковици. Луковиците му имат яйцевидна форма и диаметър до 3 cm, обвити са с люспи с червеникавокафяв цвят. От всяка излизат до 1-2 цветоносни стъбла и 4-5 листа, достигащи на височина до 30 cm. Съцветието има овална форма и съдържа от 3 до 25 цвята, с по 6 околоцветни листчета, които достигат дължина до 9 mm и са бледосини на цвят[1].

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен на Балканския полуостров (в България) и в Мала Азия. Предпочита влажни лонгозни гори, но също и във влажни дерета с богати алувиални почви. В България обитава Черноморското крайбрежие (на север до устието на Батова река, на юг до река Резовска), с по-многочислени и плътни популации около реките Камчия и Ропотамо и край Приморско.[1] Среща се в: природен парк „Странджа“, поддържан резерват „Долна Топчия“, Поддържан резерват „Балабана“, резерват „Силкосия“, защитена местност Козя река и други.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Видът е застрашен и е обявен за защитен по Закона за биологичното разнообразие и е вписан в Червената книга на България. Част от находищата на битински синчец са включени в защитени територии и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.[1]

Освен специфичната екологична среда, в която синцечът вирее, съществуват редица отрицателно действащи за разпространението му фактори като унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на развитието на туризма и инфраструктурата в района на известните находища, както и събирането на екземпляри от вида като декоративни растения.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Червена книга на Република България. Битински синчец. Посетен на 6 юли 2016
  2. Chase, M.W., Reveal, J.L., Fay, M.F. A subfamilial classification for the expanded asparagalean families Amaryllidaceae, Asparagaceae and Xanthorrhoeaceae. Botanical Journal of the Linnean Society. Т. 161. 2009. DOI:10.1111/j.1095-8339.2009.00999.x. с. 132–136.