Битка за Йерусалим (1917)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кметът на Йерусалим Хюсеин ал-Хусейни се предава на британците, 9 декември 1917 г.
Ген. Алънби влиза в Йерусалим пеша, 11 декември 1917 г.

Битката за Йерусалим се състои по време на „Йерусалимските операции“ на Британската империя срещу Османската империя, като боевете за града се развиват от 17 ноември и продължават след предаването му до 30 декември 1917 г. за осигуряване на крайната цел на Южната палестинска офанзива по време на Синайската и палестинска кампания на Първата световна война. Преди превземането на Йерусалим се водят две битки на север и изток от линията Хеброн-Джънкшън Стейшън (Възлова гара), битката при Неб Самуил от 17 до 24 ноември и отбраната на Йерусалим от 26 до 30 декември 1917 г. На 21-22 декември успешно за британците се води битката при Яфа, въпреки че Яфа е окупирана като следствие на битката при Мугхар Ридж на 16 ноември.[1]

Тази поредица от битки се води успешно от XX, XXI и Пустинния конен корпус на Британската империя срещу силната съпротива на османските Армейска група Йълдъръм, Седма армия в Юдейските хълмове и Осма армия северно от Яфа на средиземноморския бряг. Загубата на Яфа и Йерусалим и загубата на 80 км територия по време на напредването на Египетския експедиционен корпус към гр. Газа след битките при Беер Шеба, Газа, Харейра и Шериа, Тел ел Кхувейлфе и Мугхар Ридж представляват голямо поражение за Османска армия и империя.[2]

В резултат на тези победи силите на Британската империя превземат Йерусалим и установяват нова стратегически силна укрепена линия. Тази линия минава от доста на север от Яфа на морската равнина през Юдейските хълмове до Бирех, северно от Йерусалим и продължава на изток до Хълма на маслините. С превземането на пътя от Беер Шеба към Йерусалим през Хеброн и Витлеем наред със значителна територия на юг от Йерусалим, градът е осигурен. На 11 декември ген. Едмънд Алънби смирено влиза в Стария град пеша през портата Яфа, вместо на кон или с кола, за да покаже уважение към свещения град. Той е първият християнин от много векове, който контролира Йерусалим. Министър-председателят на Великобритания Дейвид Лойд Джордж описва превземането като „коледен подарък за британския народ“. Битката е голяма морална победа за Британската империя.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Battles Nomenclature Committee 1922, p. 32
  2. Duffy, Michael. The Fall of Jerusalem, 1917. // First World War.com. Архив на оригинала от 4 June 2011. Посетен на 12 June 2011.
  3. Baker, Chris. The Long, Long Trail: British forces involved in Egypt and Palestine. // 1914-1918.net. Архив на оригинала от 11 June 2011. Посетен на 12 June 2011.