Битка при Бийчи Хед

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Бийчи Хед
Деветгодишна война
Battle of Beachy Head 10, July 1690.jpg
„Битката при Бийчи Хед“
гравюра върху стомана, Жан Антоан дьо Гуден.
Информация
Период 10 юли 1690 г.
Място край нос Бийчи Хед, Южна Англия
50° с. ш. 0° и. д. / 50.73743° с. ш. 0.24768° и. д.
Резултат Френска победа[1]
Страни в конфликта
Pavillon royal de France.svg Кралство Франция Flag of England.svg Кралство Англия
Съединени провинции Нидерланска република
Командири и лидери
Pavillon royal de France.svg Граф дьо Турвил
Pavillon royal de France.svg Маркиз дьо Шато Рено
Pavillon royal de France.svg Виктор-Мари д'Естре
Flag of England.svg Артър Торингтън
Съединени провинции Корнелис Евертсен
Flag of England.svg Ралф Делавал
Сили
75 кораба[2] 56 кораба[3]
Жертви и загуби
няма загубен кораб 7-11 кораба[4]

Битката при Бийчи Хед (на английски: Battle of Beachy Head; на френски: Bataille du cap Béveziers) е морско сражение, състояло се на 10 юли 1690 г. по време на Войната на Аугсбургската лига. Битката е най-голямата френска тактическа морска победа над англичаните и холандците по време на войната.[1] Англичаните и холандците губят общо около 11 кораба (източниците варират), докато французите в същото време не губят нито един. Въпреки временния си контрол над Ла Манша, френският адмирал дьо Турвил не преследва обединения неприятелски флот достатъчно енергично и му позволява да избяга в устието на река Темза.

Турвил е силно критикуван за това и освободен от командването. Английският адмирал Торингтън, който преди битката съветва, че английските кораби не трябва да се въвличат в сражения с превъзхождащата ги френска флота (което е отхвърлено от кралица Мария II Стюарт и нейните министри), е предаден на военен съд за действията си по време на битката. Макар че адмиралът е оправдан, крал Уилям III го отстранява от служба.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Lynn: The Wars of Louis XIV, 1667–1714, p. 83
  2. Roger, The Command of the Ocean: A Naval History of Britain 1649–1815, p. 145: Dupuy also puts the French strength at 75, Lynn states a strength of 77 (with 23 fireships). Aubrey states 76 (with 18 fireships).
  3. Roger, The Command of the Ocean: A Naval History of Britain 1649–1815, p. 145: Lynn puts Allied strength at 57. Dupuy 59; Aubrey 55.
  4. Roger, The Command of the Ocean: A Naval History of Britain 1649–1815, p. 146: 1 captured and 2 sunk during the battle; another 8 later burnt by the Allies to avoid capture. Aubrey states 15 in total; Dupuy states 12 ships lost. Warnsinck states 7 Dutch ships lost while Lynn states 6 ships lost with only 1 Dutch ship sunk during the battle.